Римлянам 14

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Человека, слабого в вере, принимайте, не споря о мнениях.2 Вера одного позволяет ему есть все, а слабый в вере ест только овощи.3 Тот, кто ест все, не должен смотреть свысока на того, кто этого не делает, и тот, кто чего-то не ест, не должен осуждать того, кто ест, потому что Бог принял его.4 Кто ты такой, чтобы судить чужого слугу? Перед своим хозяином стоит он или падает, но он будет снова поставлен на ноги, потому что Господь способен поставить его.5 Кто-то различает дни как более и менее важные, а для другого все дни одинаковы. Пусть каждый и дальше поступает в соответствии со своими убеждениями.6 Кто считает, что один день важнее другого, тот делает это для Господа. Кто ест что-либо – ест для Господа, потому что он при этом благодарит Бога, и кто не ест этого – тоже для Господа не ест и благодарит Бога.7 Никто из нас не живет для себя и не умирает для себя.8 Если мы живем, то живем для Господа, и если умираем, то умираем тоже для Господа. Живем мы или умираем – мы принадлежим Ему.9 Ведь для этого и Христос умер и ожил, чтобы Ему быть Господом живых и мертвых.10 Почему же ты судишь своего брата? Или ты, почему презираешь своего брата? Ведь все мы предстанем на суд Божий.11 Написано: «Верно, как и то, что Я живу, – говорит Господь, – преклонится предо Мной каждое колено, и каждый язык воздаст хвалу[1] Богу»[2]. (Ис 45:23; Ис 49:18)12 Каждый из нас ответит перед Богом сам за себя.13 Поэтому не будем больше судить друг друга. Лучше смотрите за собой, чтобы не делать ничего такого, из-за чего брат ваш может споткнуться и упасть.14 Я знаю и твердо убежден в Господе Иисусе, что нет никакой[3] пищи, которая была бы сама по себе нечиста[4], но если человек считает что-либо нечистым, то для него оно нечисто.15 Если твой брат оскорбляется из-за пищи, которую ты ешь, то ты поступаешь не по любви. Не губи своей пищей брата, за которого умер Христос.16 Не давайте людям повода ругать то, что вы считаете добрым.17 Царство Божье заключается не в пище и питье, а в праведности, в мире и в радости, которую дает Святой Дух.18 Кто так служит Христу, тот доставляет радость Богу и заслуживает одобрения людей.19 Будем же прилагать все усилия, чтобы делать то, что ведет к миру и взаимному назиданию.20 Не разрушайте дела Божьего ради пищи. Вся пища чиста, но плохо поступает тот, кто через пищу приводит своего ближнего к падению.21 Лучше не есть мяса, не пить вина и не делать ничего, от чего твой брат спотыкается.22 Пусть твое мнение на этот счет будет твоим личным убеждением перед Богом, и счастлив тот, кто не осуждает себя за свой выбор.23 Кто ест и в то же время сомневается в правильности своего решения, уже осужден, потому что он не поступает в соответствии со своей верой, а все, что не по вере, – грех.

Римлянам 14

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения. (Рим 15:1; Рим 15:7; 1Кор 8:9; 1Кор 8:11; 1Кор 8:12; 1Кор 9:22)2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. (Рим 14:14; 1Кор 10:25; 1Тим 4:4; Тит 1:15)3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. (Кол 2:16)4 Кой си ти, за да съдиш чужд слуга[1]? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. (Иак 4:12)5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. (Гал 4:10; Кол 2:16)6 Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога. (1Кор 10:31; 1Тим 4:3; 1Тим 4:4)7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. (1Кор 6:19; 1Кор 6:20; 2Кор 5:15; Гал 2:20; 1Фес 5:10; 1Пет 4:2)8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.9 Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите. (Мф 28:18; Деян 10:36; Деян 10:42; 2Кор 5:15)10 И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. (Мф 7:1; Мф 7:2; Мф 25:31; Мф 25:32; Деян 10:42; Деян 17:31; 2Кор 5:10; Иуд 1:14; Иуд 1:15)11 Защото е писано: „Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен и всеки език ще славослови Бога.“ (Ис 45:23; Мф 26:64; Флп 2:10)12 И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога. (Мф 12:36; Гал 6:5; 1Пет 4:5)13 Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така – никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън. (Мф 18:7; 1Кор 8:9; 1Кор 8:13; 1Кор 10:32)14 Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто. (Мф 15:11; Деян 10:15; Рим 14:2; Рим 14:20; 1Кор 8:7; 1Кор 8:10; 1Кор 10:25; 1Тим 4:4; Тит 1:15)15 Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос. (1Кор 8:11)16 И така, да не се хули това, което вие смятате за добро. (Рим 12:17)17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух. (1Кор 8:8; Гал 5:22)18 Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците. (2Кор 8:21)19 И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание. (Пс 34:14; Рим 12:18; Рим 15:2; 1Кор 14:12; 1Фес 5:11)20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън. (Мф 15:11; Деян 10:15; Рим 14:14; Рим 14:15; 1Кор 8:9; Тит 1:15)21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти или се съблазнява, или изнемогва. (1Кор 8:13)22 Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява. (1Ин 3:21)23 Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях. (Тит 1:15)