от Biblica1Живущий под кровом Всевышнего в тени Всемогущего покоится.2Скажу о Господе: «Он – мое прибежище и крепость моя, Бог мой, на Которого уповаю».3Он избавит тебя от сети ловца и от гибельной язвы.4Он укроет тебя Своими перьями, и под Его крыльями ты найдешь прибежище. Его истина будет тебе щитом и броней.5Не убоишься ни ужасов в ночи, ни стрелы, летящей днем,6ни язвы, ходящей во мраке, ни заразы, опустошающей в полдень.7Тысяча падет около тебя, и десять тысяч справа от тебя, но к тебе не приблизится.8Только глазами своими будешь смотреть и увидишь возмездие нечестивым.9Потому что ты избрал Господа – Всевышнего, прибежище мое – своей обителью,10не пристанет к тебе зло, и язва не приблизится к твоему жилищу.11Ведь Он Своим ангелам повелит о тебе – охранять тебя на всех твоих путях.12Они понесут тебя на руках, чтобы ноги твои не ударились о камень.13На льва и на змею наступишь, растопчешь молодого льва и дракона.14Господь говорит: «Сохраню его, потому что он любит Меня, защищу его, потому что он знает Мое имя.15Когда воззовет ко Мне, Я отвечу: в беде буду с ним, избавлю его и прославлю.16Насыщу его долголетием и явлю ему Мое спасение».
1Молитва на Божия човек Моисей[1]. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, (Втор 33:27; Иез 11:16)2преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. (Прит 8:25; Прит 8:26)3Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. (Быт 3:19; Еккл 12:7)4Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. (2Пет 3:8)5Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; (Пс 73:20; Пс 103:15; Ис 40:6)6сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. (Иов 14:2; Пс 92:7)7Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.8Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. (Пс 19:12; Пс 50:21; Иер 16:17)9Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.10Дните на живота ни са естествено[2] седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.11Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?12Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. (Пс 39:4)13Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. (Втор 32:36; Пс 135:14)14Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. (Пс 85:6; Пс 149:2)15Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.16Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им. (Авв 3:2)17И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го. (Пс 27:4; Ис 26:12)