1Дирижеру хора. Под махалат[1]. Наставление Давида.2Сказал безумец в сердце своем: «Нет Бога». Они развратились, гнусны их дела; нет делающего добро.3Бог взирает с небес на людей, чтобы увидеть, есть ли понимающий, ищущий Бога.4Все сбились с пути, все, как один, развратились; нет делающего добро, нет ни одного.5Неужели не вразумятся делающие зло – те, кто поедает мой народ, как хлеб, и Бога не призывает?6Там их охватит страх, где нечего бояться. Бог разметает кости ополчающихся на тебя; их покроет позор[2], потому что отверг их Бог.7О, кто дал бы с Сиона спасение Израилю! Когда Бог восстановит Свой народ, пусть ликует Иаков и радуется Израиль!
1За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща[1]. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века. (1Цар 21:7)2Езикът ти, като действа коварно, подобно на остър бръснач, измисля нечестие. (Пс 50:19; Пс 57:4; Пс 59:7; Пс 64:3)3Обичаш злото повече от доброто и да лъжеш – повече, отколкото да говориш правда. (Села.) (Иер 9:4; Иер 9:5)4Обичаш всички гибелни думи и измамливия език.5Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти и ще те изкорени от земята на живите. (Села.) (Прит 2:22)6А праведните, като видят това, ще се убоят и ще му се присмеят и кажат: (Иов 22:19; Пс 37:34; Пс 40:3; Пс 58:10; Пс 64:8; Мал 1:5)7Ето човек, който не направи Бога своя крепост, а уповаваше на многото си богатство и се закрепваше в нечестието си. (Пс 49:6)8А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; уповавам на Божията милост от века и до века. (Иер 11:16; Ос 14:6)9Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; и пред Твоите светии ще призовавам името Ти, защото е благо. (Пс 54:6)