от Biblica1Мудрая женщина дом свой устроит, а глупая своими руками разрушит.2Идущий прямым путем боится Господа, а тот, чьи пути кривы, Его презирает.3В устах глупца – плеть для его спины[1], а уста мудрецов хранят их.4Где нет быков, кормушка пуста; но где сильные быки, там обильная жатва.5Правдивый свидетель не станет лгать, а лживый свидетель дышит ложью.6Глумливый ищет мудрости, но не находит, а разумному знание дается легко.7Держись от глупца подальше, от него ты мудрости не дождешься.8Мудрость разумных – свой путь понимать, а коварство – это глупость глупцов.9Глупцы смеются над приношением за вину[2], а к праведным – Божье благоволение.10Сердце знает свою беду, и радости его чужой не разделит.11Дом нечестивых будет разрушен, а шатер праведных будет процветать.12Бывает путь, который кажется человеку прямым, но в конце его – пути смерти.13Даже при смехе может болеть душа, и радость может окончиться скорбью.14Сполна по заслугам получит отступник, а хороший человек – по своим делам.15Простак верит всему, но разумный следит за своими шагами.16Мудрец осторожен и чуждается зла, а глупец необуздан и беззаботен.17Гневливый делает глупости, и лукавого ненавидят.18Глупость – удел простаков, а разумных венчает знание.19Злодеи будут кланяться перед добрыми, и нечестивые – у ворот праведника.20Бедных не любят даже их соседи, а у богатых много друзей.21Презирающий ближнего – грешит, но блажен, кто добр к нуждающимся.22Разве умышляющие зло не сбились с пути? А те, чьи намерения добры, находят любовь и верность.23От всякого тяжелого труда бывает прибыль, а пустословие приносит только нужду.24Венец мудрых – их богатство, а глупость – венок[3] глупцов.25Правдивый свидетель спасает жизни, а лживый свидетель – предатель.26Кто боится Господа – тот в неприступной крепости, и детям его будет прибежище.27Страх перед Господом – источник жизни, отводящий от сетей смерти.28Слава царя – во множестве народа, а без подданных правителю гибель.29У терпеливого – великий разум, а гневливый выказывает глупость.30Спокойное сердце – здоровье телу, а от зависти кости гниют.31Кто притесняет бедных, тот презирает Творца их, а добрый к нуждающимся чтит Бога.32Нечестивых губит их же злодейство, а праведнику и в смерти прибежище[4].33Мудрость покоится в сердце разумных, и среди глупцов дает знать о себе[5].34Праведность возносит народ, а грех – позор для него.35Царю угоден слуга разумный, но падет его гнев на того, кто позорит его.
Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния
1Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. (Руф 4:11; Прит 24:3)2Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира. (Иов 12:4)3В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят. (Прит 12:6)4Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.5Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи. (Исх 20:16; Исх 23:1; Прит 6:19; Прит 12:17; Прит 14:25)6Присмехулникът търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. (Прит 8:9; Прит 17:24)7Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.8Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.9У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение. (Прит 10:23)10Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.11Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства. (Иов 8:15)12Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. (Прит 16:25; Рим 6:21)13Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота. (Прит 5:4; Еккл 2:2)14Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си. (Прит 1:31; Прит 12:14)15Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.16Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. (Прит 22:3)17Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.18Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.19Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния.20Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. (Прит 19:7)21Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. (Пс 41:1; Пс 112:9)22Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.23От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност.24Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.25Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. (Прит 14:5)26В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.27Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. (Прит 13:14)28Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.29Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. (Прит 16:32; Иак 1:19)30Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. (Пс 112:10; Прит 12:4)31Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. (Иов 31:15; Иов 31:16; Прит 17:5; Прит 22:2; Мф 25:40; Мф 25:45)32Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. (Иов 13:15; Иов 19:26; Пс 23:4; Пс 37:37; 2Кор 1:9; 2Кор 5:8; 2Тим 4:18)33В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. (Прит 12:16; Прит 29:11)34Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.35Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам. (Мф 24:45; Мф 24:47)