1Иисус продолжал учить народ в притчах, говоря: (Лк 14:16)2– Царство Небесное можно сравнить со свадебным пиром, который один царь приготовил для своего сына.3Он разослал к приглашенным своих слуг, чтобы позвать их на свадьбу, но приглашенные не хотели прийти.4Тогда царь послал других слуг, наказав им: «Пойдите и скажите им, что мой пир уже готов, зарезаны быки и другой откормленный скот, все угощение готово, пусть приходят на свадебный пир».5Приглашенные, однако, не обратили на это никакого внимания и разошлись. Один пошел на свое поле, другой торговать,6а некоторые даже схватили посланных слуг, унизили и убили их.7Царь был разгневан. Он послал свое войско, уничтожил тех убийц и сжег их город.8Потом он сказал своим слугам: «Свадебный пир готов, но те, кого я пригласил, не заслужили чести быть на нем.9Пойдите теперь на перекрестки дорог и приглашайте на пир всех, кого вы встретите».10Слуги пошли по улицам и стали созывать всех, кого встречали, злых и добрых, и пиршественный зал наполнился гостями, которые возлежали за столами.11Когда же царь пришел посмотреть на возлежащих, он заметил человека, на котором не было свадебной одежды.12«Друг, – спросил царь, – как это ты вошел сюда без свадебной одежды?» Человеку нечего было сказать.13Тогда царь приказал слугам: «Свяжите его по рукам и ногам и выбросьте вон, во тьму, где будет плач и скрежет зубов».14Ведь приглашенных много, но избранных мало.
Вопрос об уплате налогов
15После этого фарисеи стали советоваться, как бы им поймать Иисуса на слове. (Мр 12:13; Лк 20:20)16Они подослали к Нему своих учеников и иродиан[1]. – Учитель, – спросили они, – мы знаем, что Ты Человек честный и истинно учишь пути Божьему. Ты беспристрастен и не стремишься никому угодить.17Скажи нам, как Ты считаешь, следует ли платить налог кесарю или нет?18Иисус, зная их коварные намерения, сказал: – Лицемеры, вы хотите поймать Меня на слове?19Покажите Мне монету, которой платится дань. Они принесли Ему динарий.20Иисус спросил их: – Кто на ней изображен, и чье на ней имя?21– Кесаря, – ответили они. Тогда Иисус сказал им: – Так и отдавайте кесарево кесарю, а Божье – Богу.22Услышав это, они удивились, и, оставив Иисуса, они ушли.
Саддукеи задают Иисусу вопрос о воскресении мертвых
23В тот же день саддукеи, которые утверждают, что нет воскресения мертвых, подошли к Иисусу. Они спросили Его: (Мр 12:18; Лк 20:27)24– Учитель, Моисей сказал, что если кто-либо умрет, не оставив детей, то его брат должен жениться на вдове и восстановить род[2] своему брату[3]. (Втор 25:5)25Так вот, у нас тут было семь братьев. Первый женился и умер бездетным, и вдова стала женой его брата.26То же самое произошло и со вторым, и с третьим, и со всеми семью братьями.27После всех умерла и женщина.28Итак, после воскресения, которому из семи братьев она будет женой? Ведь все были ее мужьями.29Иисус ответил: – Вы заблуждаетесь, потому что не знаете ни Писаний, ни силы Божьей.30Воскреснув, люди не будут ни жениться, ни выходить замуж, а будут как ангелы на небесах.31Что же касается воскресения мертвых, то разве вы не читали, что сказал вам Бог:32«Я – Бог Авраама, Бог Исаака и Бог Иакова»?[4] Он Бог не мертвых, а живых. (Исх 3:6)33Люди слушали и удивлялись Его учению.
Самая главная заповедь
34Фарисеи же, услышав, как Иисус заставил замолчать саддукеев, собрались вокруг Него. (Мр 12:28; Лк 10:25)35Один из них, учитель Закона, чтобы поймать Иисуса на слове, спросил:36– Учитель, какая заповедь в Законе самая важная?37Иисус ответил: – «Люби Господа, Бога твоего, всем сердцем твоим и всей душой твоей и всем разумом твоим»[5]. (Втор 6:5)38Это первая и самая важная заповедь.39Вторая же подобна ей: «Люби ближнего твоего, как самого себя»[6]. (Лев 19:18)40Весь Закон и учение пророков основаны на этих двух заповедях.
Кем является Христос?
41Когда фарисеи собрались вместе, Иисус спросил их: (Мр 12:35; Лк 20:41)42– Что вы думаете о Христе? Чей Он Сын? – Сын Давида, – ответили Ему.43Иисус говорит им: – Почему же тогда Давид, вдохновляемый Духом, называет Его Господом? Ведь он говорит:44«Сказал Господь Господу моему: Сядь по правую руку от Меня, пока Я не повергну врагов Твоих к ногам Твоим»[7]. (Пс 109:1)45Итак, если Давид называет Его Господом, то как же в таком случае Он может быть ему Сыном?46В ответ никто не мог сказать ни слова, и с этого дня они больше не решались задавать Ему вопросы.
1И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше: (Лк 14:16; Откр 19:7; Откр 19:9)2Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.3Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.4Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба. (Прит 9:2)5Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;6а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. (Лк 19:27)7И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.8Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. (Мф 10:11; Мф 10:13; Деян 13:46)9Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.10И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости. (Мф 13:47)11А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. (2Кор 5:3; Еф 4:24; Кол 3:10; Кол 3:12; Откр 3:4; Откр 16:15; Откр 19:8)12И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.13Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мф 8:12)14Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани. (Мф 20:16)
За плащането на данъка
15Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него. (Мр 12:13; Лк 20:20)16И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.17Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?18А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате[1], лицемери?19Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.20Той ги попита: Чий е този образ и надпис?21Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. (Мф 17:25; Мр 12:17; Рим 13:7)22И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха: (Мр 12:18; Лк 20:27; Деян 23:8)24Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. (Втор 25:5; Мр 12:19; Лк 20:28)25А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;26също и вторият, и третият до седмия.27А след всички тях умря и жената.28И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?29А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. (Ин 20:9)30Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето. (1Кор 15:44; 1Ин 3:2)31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:32„Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. (Исх 3:6; Исх 3:16; Мр 12:26; Лк 20:37; Деян 7:32; Евр 11:16)33И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. (Мф 7:28)
Най-голямата заповед
34А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно. (Мр 12:28; Лк 10:25)35И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса: (Мр 12:28; Лк 10:25)36Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?37А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Втор 6:5; Втор 10:12; Втор 30:6; Мих 6:8; Мф 5:43; Мр 12:30; Лк 10:27)38Това е първа и най-голяма заповед.39А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ (Лев 19:18; Мф 19:19; Мр 12:31; Лк 10:27; Рим 13:9; Гал 5:14; Иак 2:8)40На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. (Мф 7:12)
Исус Христос и Давид
41И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: (Мр 12:35; Лк 20:41)42Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.43Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:44„Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти“? (Пс 110:1; Лк 20:42; Деян 2:34; 1Кор 15:25; Евр 1:13; Евр 10:12; Евр 10:13)45И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?46И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси. (Мр 12:34; Лк 14:6; Лк 20:40)