1– Небесное Царство подобно хозяину, который рано утром вышел нанять людей на работу в своем винограднике.2Он договорился с ними, что заплатит им по динарию за день работы, и послал их в свой виноградник.3В третьем часу[1] он опять вышел и увидел, что на площади еще стоят люди без работы.4Он говорит им: «Идите и вы работать в мой виноградник, и я заплачу вам по справедливости».5Те пошли. В шестом и в девятом часу он опять выходил и делал то же самое.6Потом он вышел в одиннадцатом часу и вновь нашел стоящих людей. «Что вы тут стоите весь день без дела?» – спросил он их.7«Никто нас не нанял», – ответили те. «Идите и вы работать в мой виноградник», – говорит им хозяин.8Когда наступил вечер, хозяин сказал своему управляющему: «Позови всех работников и выдай им плату. Начни с тех, которые были наняты последними, и в конце рассчитайся с теми, кто нанят утром».9Работники, которых наняли в одиннадцатом часу, пришли, и каждый из них получил по динарию.10Когда подошла очередь работников, нанятых первыми, они ожидали, что получат больше, но каждый из них тоже получил по одному динарию.11Когда с ними расплатились, они стали роптать на хозяина:12«Те, кого ты нанял последними, работали всего один час, и ты заплатил им столько же, сколько и нам, а мы трудились в такую жару весь день!»13Хозяин ответил одному из них: «Друг, я же не обманываю тебя. Разве ты не согласился работать за один динарий?14Так возьми свою плату и иди. А я хочу заплатить тем, кого я нанял последними, столько же, сколько и тебе.15Не вправе ли я распоряжаться своими деньгами так, как хочу? Или, может, моя щедрость вызывает в тебе зависть?»16Так вот, последние будут первыми, и первые – последними.
Иисус в третий раз говорит о Своей смерти и воскресении
17По дороге в Иерусалим Иисус отвел двенадцать учеников в сторону и сказал им: (Мр 10:32; Лк 18:31)18– Вот, мы восходим в Иерусалим, там Сына Человеческого выдадут первосвященникам и учителям Закона. Они приговорят Его к смерти19и отдадут язычникам на глумление, бичевание и распятие. Но на третий день Он воскреснет.
Не господствуйте, но служите
20Потом к Иисусу подошла мать сыновей Зеведея вместе с сыновьями. Кланяясь, она обратилась к Нему с просьбой. (Мр 10:35; Лк 22:24)21– Что ты хочешь? – спросил Он ее. Она сказала: – Вели, чтобы оба мои сына сели один по правую, а другой по левую руку от Тебя в Твоем Царстве.22– Вы не знаете, о чем просите, – ответил Иисус. – Можете ли пить чашу, которую Я буду пить, или креститься крещением, которым Я крещусь?[2] – Можем, – ответили они.23Иисус сказал им: – Пить из Моей чаши вы будете, и крещением, которым Я крещусь, будете креститься, но кому сидеть по правую, а кому по левую руку от Меня, решаю не Я, эти места принадлежат тем, кому они назначены Моим Отцом.24Когда остальные десять учеников услышали это, они рассердились на братьев.25Иисус же подозвал их и сказал: – Вы знаете, что языческие правители господствуют над своими народами, и владеет людьми их знать.26У вас пусть будет не так. Наоборот, кто хочет стать среди вас самым великим, должен быть вам слугой,27и кто хочет быть среди вас первым, пусть будет вам слугой.28Ведь и Сын Человеческий пришел не для того, чтобы Ему служили, но чтобы служить другим и отдать Свою жизнь как выкуп за многих.
Исцеление двух слепых
29Когда Иисус и ученики покидали Иерихон, за ними следовало множество людей. (Мр 10:46; Лк 18:35)30У дороги сидели двое слепых, которые, услышав, что мимо идет Иисус, стали кричать: – Господи, Сын Давидов, сжалься над нами!31Люди стали говорить им, чтобы они замолчали, но те кричали еще громче: – Господи, Сын Давидов, сжалься над нами!32Иисус остановился и позвал их. – Что вы хотите, чтобы Я сделал для вас? – спросил Он.33– Господи, хотим прозреть, – ответили те.34Иисусу стало их жаль, и Он прикоснулся к их глазам. Слепые сразу же обрели зрение и пошли за Ним.
1Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.2И като се договори с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.3И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара ненаети;4и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.5Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.6А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?7Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.8Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.9И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.10А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един динарий, но и те получиха по един динарий.11И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:12Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.13А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един динарий?14Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.15Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо[1], защото аз съм добър? (Втор 15:9; Прит 23:6; Мф 6:23; Рим 9:21)16Така последните ще бъдат първи, а първите – последни. (Мф 19:30; Мф 22:14)
Трето предсказание за страданията и възкресението
17И когато Исус отиваше към Йерусалим, взе само дванадесетте ученици и по пътя им каза: (Мр 10:32; Лк 18:31; Ин 12:12)18Ето, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт (Мф 16:21; Мр 10:33; Лк 18:31)19и ще го предадат на езичниците, за да Му се подиграват, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. (Мф 27:2; Мр 10:34; Мр 15:1; Мр 15:16; Лк 23:1; Ин 18:28; Ин 18:31; Ин 18:32; Деян 3:13)
Искането на Зеведеевите синове
20Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него. (Мф 4:21; Мр 10:35)21А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тези мои двама сина да седнат до Тебе в Твоето царство – единият отдясно, а другият отляво. (Мф 19:28)22А Исус отговори: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Казаха Му: Можем. (Мф 26:39; Лк 12:50; Лк 22:42; Ин 18:11)23Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да седнете отдясно и отляво на Мене не е Мое право да реша. То ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец. (Мф 25:34; Рим 8:17; 2Кор 1:7; Откр 1:9)24А десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя. (Мр 10:41; Лк 22:24; Лк 22:25)25Но Исус ги повика и каза: Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.26Но между вас няма да бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; (Мф 23:11; Мр 9:35; Мр 10:43; 1Пет 5:3)27и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; (Мф 18:4)28също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. (Ис 53:10; Ис 53:11; Дан 9:24; Дан 9:26; Мф 26:28; Ин 11:51; Ин 11:52; Ин 13:4; Ин 13:14; Рим 5:15; Рим 5:19; Флп 2:7; Флп 2:8; 1Тим 2:6; Тит 2:14; Евр 9:28; 1Пет 1:19)
Изцеляване на двама слепци в Йерихон
29И като излизаха от Йерихон, голямо множество вървеше след Него. (Мр 10:46; Лк 18:35)30И, ето, двама слепци, които седяха край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! (Мф 9:27)31А народът ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!32И така, Исус се спря, повика ги и попита: Какво искате да направя за вас?33Казаха Му: Господи, да се отворят очите ни.34А Исус се смили и се допря до очите им; и те веднага прогледнаха и тръгнаха след Него.