1В тот же день Иисус, выйдя из дома, сидел у озера. (Мр 4:1; Лк 8:4)2Вокруг Него собрались большие толпы, так что Он был вынужден сесть в лодку, а весь народ стоял на берегу.3И Он о многом говорил им в притчах. – Сеятель вышел сеять, – говорил Он. –4Когда он разбрасывал семена, некоторые из них упали у дороги. Прилетели птицы и склевали их.5Другие упали в каменистые места, где было мало плодородной почвы. Они быстро проросли, потому что почва была неглубокой.6Но когда взошло солнце, оно опалило ростки, и те засохли, так как у них не было глубоких корней.7Другие семена попали в терновник, который разросся так, что заглушил ростки.8Семена же, которые упали на хорошую почву, принесли урожай, одни во сто, другие в шестьдесят, третьи в тридцать раз больше того, что было посеяно.9У кого есть уши, пусть слышит!
Иисус объясняет притчу о сеятеле и семенах
10Тогда ученики подошли и спросили Иисуса: – Почему Ты говоришь с людьми притчами? (Мр 4:10; Лк 8:9; Лк 10:23)11Иисус ответил: – Вам дано знать тайны Небесного Царства, а им не дано.12Потому что у кого есть, тому будет дано еще, и у него будет в изобилии; а у кого нет, будет отнято и то, что он имеет.13Я говорю им притчами, потому что они, смотря, не видят, слушая, не слышат и не понимают.14В них исполняется пророчество Исаии: «Вы будете слушать и слушать, но не поймете, будете смотреть и смотреть, но не увидите.15Сердце этого народа ожесточилось, они с трудом слышат ушами и глаза свои они закрыли, чтобы не увидеть глазами, не услышать ушами, не понять сердцем и не обратиться, чтобы Я их исцелил»[1]. (Ис 6:9)16Блаженны ваши глаза, потому что они видят, и ваши уши, потому что они слышат.17Говорю вам истину: много пророков и праведников жаждали увидеть то, что вы видите, но не увидели, желали услышать то, что вы слышите, но не услышали.18Так послушайте, что значит притча о сеятеле.19К каждому, кто слышит весть о Царстве и не понимает ее, приходит дьявол и крадет то, что было посеяно в сердце. Это – семя, упавшее у дороги.20Семя, упавшее на каменистую почву, – это о человеке, который слышит слово и сразу же с радостью принимает его,21но у него нет корня, и поэтому его хватает лишь на короткое время, и когда наступают трудности и гонения за слово, он сразу же отступается.22Семя, посеянное среди терновника, – это о человеке, который слышит слово, но повседневные заботы и обольщение богатством заглушают слово, и семя остается бесплодным.23Семя же, посеянное в хорошую почву, – это о человеке, который слышит слово и понимает его. Такой человек приносит плод, кто во сто, кто в шестьдесят, кто в тридцать раз больше посеянного.
Притча о пшенице и сорняках
24Иисус рассказал им другую притчу: – Царство Небесное можно сравнить с человеком, засеявшим свое поле хорошими семенами.25И вот, когда все спали, пришел его враг, посеял среди пшеницы сорняки и ушел.26Когда пшеница взошла и появились колосья, то стали заметны и сорняки.27Слуги пришли к хозяину и говорят: «Господин, ты же сеял на поле хорошие семена, откуда же появились сорняки?»28«Это сделал враг», – ответил хозяин. Тогда слуги спрашивают: «Может нам пойти и выполоть их?»29«Нет, – ответил хозяин, – когда вы будете вырывать сорняки, вы можете нечаянно выдернуть и пшеницу.30Пусть и то и другое растет до жатвы. А во время жатвы я велю жнецам собрать вначале сорняки, связать их в пучки и сжечь, а затем собрать пшеницу в мое хранилище».
Притча о горчичном зерне
31Рассказал Он им и еще одну притчу: – Царство Небесное можно сравнить с горчичным зерном, которое человек взял и посеял в поле. (Мр 4:30; Лк 13:18)32Хотя горчичное зерно и самое маленькое из всех семян, но когда оно вырастает, то становится больше огородных растений и превращается в настоящее дерево, так что даже птицы небесные прилетают и вьют гнезда в его ветвях[2]. (Дан 4:7)
Притча о закваске
33Иисус рассказал им еще одну притчу: – Царство Небесное как закваска, которую женщина смешала с тремя мерами муки[3], чтобы вскисло все тесто. (Мр 4:33; Лк 13:20)34Все это Иисус говорил народу в притчах и ничего не объяснял без притч,35чтобы исполнилось сказанное через пророка: «Открою уста свои в притчах, произнесу гадания, скрытые от создания мира»[4]. (Пс 77:2)
Иисус объясняет притчу о пшенице и сорняках
36Потом Иисус отпустил народ и вошел в дом. Его ученики подошли к Нему и попросили: – Объясни нам притчу о сорняках в поле.37Иисус в ответ сказал: – Сеющий хорошие семена – это Сын Человеческий.38Поле – это мир, а хорошие семена – это дети Царства. Сорняки – это дети злого.39Враг, посеявший их, – это дьявол. Жатва – это конец мира, и жнецы – это ангелы.40Как сорняки вырывают и сжигают в огне, так будет и в конце мира.41Сын Человеческий пошлет Своих ангелов, и они удалят из Его Царства все, что ведет ко греху, и всех, делающих злое.42Их бросят в огненную печь, где будет плач и скрежет зубов.43А праведники тогда будут сиять, как солнце, в Царстве их Отца. У кого есть уши, пусть слышит.44Царство Небесное можно сравнить со спрятанным в поле кладом. Когда человек находит тот клад, он прячет его и, радостный, идет и продает все, что имеет, для того, чтобы купить это поле.
Притча о спрятанном сокровище Притча о драгоценной жемчужине
45Еще Царство Небесное подобно купцу, который ищет прекрасный жемчуг.46Найдя драгоценную жемчужину, он продает все, что имеет, ради того, чтобы купить ее одну.
Притча о рыболовной сети
47Еще Царство Небесное подобно сети, опущенной в озеро, в которую попало много разной рыбы.48Когда сеть наполнилась, рыбаки вытащили ее на берег. Потом они сели и отобрали хорошую рыбу в корзины, а плохую выбросили.49Так будет и в конце мира. Придут ангелы, заберут злых из среды праведных50и бросят их в пылающую печь, где будет плач и скрежет зубов.51– Вы поняли все это? – спросил Иисус. – Да, – ответили ученики.52Тогда Иисус сказал им: – Так вот, каждый учитель Закона, усвоивший весть о Небесном Царстве, похож на хозяина дома, который выносит из своих кладовых и новое, и старое.
«Не бывает пророк без чести, разве только в городе своем и в своем доме»
53Когда Иисус закончил рассказывать эти притчи, Он ушел оттуда. (Мр 6:1; Лк 4:16)54Он пришел в Свой родной город и начал учить людей в синагоге. Все удивлялись: – Откуда у Этого Человека такая мудрость и такая сила?55Разве Он не сын плотника? Не Марией[5] ли зовут Его мать, и разве Он не брат Иакова, Иосифа, Симона и Иуды? (Мф 27:56; Мф 27:61; Мф 28:1)56Разве не среди нас живут все Его сестры? Откуда же у Него все это?57И они отвергли Его. Иисус же сказал им: – Пророка уважают везде, только не на его родине и не в его доме.58И Он не совершил там многих чудес из-за неверия этих людей.
1В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. (Мр 4:1; Лк 8:4)2И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега. (Лк 5:3; Лк 8:4)3И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; (Мр 4:2; Лк 8:5)4и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.5А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;6а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.7Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.8А други паднаха на добрата земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. (Быт 26:12)9Който има уши да слуша, нека слуша. (Мф 11:15; Мр 4:9)10Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?11А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. (Мф 11:25; Мф 16:17; Мр 4:11; 1Кор 2:10; 1Ин 2:27)12Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Мф 25:29; Мр 4:25; Лк 8:18; Лк 19:26)13Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.14Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: „С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. (Ис 6:9; Иез 12:2; Мр 4:12; Лк 8:10; Ин 12:40; Деян 28:26; Деян 28:27; Рим 11:8; 2Кор 3:14; 2Кор 3:15)15Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ (Евр 5:11)16А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. (Мф 16:17; Лк 10:23; Лк 10:24; Ин 20:29)17Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. (Евр 11:13; 1Пет 1:10; 1Пет 1:11)18А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча. (Мр 4:14; Мр 4:15; Лк 8:11)19При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя. (Мф 4:23)20А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема; (Иез 33:31; Иез 33:32)21корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада. (Мф 11:6; 2Тим 1:15)22А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят[1] и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден. (Иер 4:3; Мф 19:23; Мр 10:23; Лк 18:24; 1Тим 6:9; 2Тим 4:10)23А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Притча за житото и плевелите
24Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;25но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.26И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.27А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?28Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?29А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.30Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. (Мф 3:12)
Притча за синаповото зърно
31Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; (Мр 4:30; Лк 13:18; Лк 13:19)32то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.
Притча за кваса
33Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. (Мр 4:33; Лк 13:20)34Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; (Мр 4:33; Мр 4:34)35за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ (Пс 49:4; Пс 78:2; Рим 16:25; Рим 16:26; 1Кор 2:7; Еф 3:9; Кол 1:26)
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36Тогава Той остави народа и дойде в къщата. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.37А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;38нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; (Быт 3:15; Мф 24:14; Мф 28:19; Мр 16:15; Мр 16:20; Лк 24:47; Ин 8:44; Деян 13:10; Кол 1:6; 1Ин 3:8)39неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите. (Иоил 3:13; Откр 14:15)40И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.41Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, (Мф 18:7; 2Пет 2:1; 2Пет 2:2)42и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мф 3:12; Мф 8:12; Мф 13:50; Откр 19:20; Откр 20:10)43Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. (Дан 12:3; Мф 13:9; 1Кор 15:42; 1Кор 15:43)
Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер
44Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. (Ис 55:1; Флп 3:7; Флп 3:8; Откр 3:18)45Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери46и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. (Прит 2:4; Прит 3:14; Прит 3:15; Прит 8:10; Прит 8:19)
Притча за мрежата
47Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид, (Мф 22:10)48и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.49Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, (Мф 25:32)50и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби, (Мф 13:42)51Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме.52А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо. (Песн 7:13)
Исус Христос – отхвърлен от Назарет
53Тогава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам. (Мр 6:1; Лк 4:16)54И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела? (Мф 2:23; Мр 6:1; Лк 4:16; Лк 4:23)55Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? (Ис 49:7; Мф 12:46; Мр 6:3; Лк 3:23; Ин 6:42)56И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това?57И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом. (Мф 11:6; Мр 6:3; Мр 6:4; Лк 4:24; Ин 4:44)58И не извърши там много велики дела поради неверието им. (Мр 6:5; Мр 6:6)