1И Он стал говорить с ними притчами. – Один человек посадил виноградник, обнес его забором, выкопал яму для давильни[1] и построил сторожевую башню[2]. Он отдал виноградник внаем виноградарям, а сам уехал в чужие края. (Ис 5:1; Мф 21:33; Лк 20:9)2Когда пришло время, он послал слугу к виноградарям, чтобы тот забрал у них причитающуюся ему часть урожая.3Но виноградари схватили слугу, избили и отослали ни с чем.4Тогда хозяин послал к ним другого слугу; но они разбили ему голову и издевались над ним.5Хозяин послал еще одного слугу; его виноградари убили. Он посылал еще многих слуг, но виноградари одних избивали, других убивали.6В конце концов у хозяина остался только его единственный любимый сын. Он послал его к ним последним. «Сына-то моего они устыдятся», – думал он.7Но виноградари сказали друг другу: «Это наследник. Давайте убьем его, и наследство будет нашим».8Они схватили его, убили и выбросили его из виноградника.9Что же сделает хозяин виноградника? Конечно же, он придет и убьет виноградарей, а виноградник отдаст другим.10Разве вы не читали в Писании: «Камень, Который отвергли строители, стал краеугольным.11Это совершил Господь, и как это удивительно в глазах наших!»[3] (Пс 117:22)12Когда предводители народа поняли, что эту притчу Иисус рассказал о них, они хотели арестовать Его, но побоялись народа. Поэтому они оставили Его и ушли.
Вопрос об уплате налога
13Потом они подослали к Нему фарисеев и сторонников Ирода, чтобы те поймали Его на слове. (Мф 22:15; Лк 20:20)14Подойдя к Иисусу, они сказали: – Учитель! Мы знаем, что Ты Человек честный и не стремишься никому угодить. Ты беспристрастен и истинно учишь пути Божьему. Следует ли платить налог кесарю или нет? Платить нам или не платить?15Иисус, зная их лицемерие, сказал: – Что вы Меня испытываете? Принесите Мне посмотреть динарий.16Ему принесли монету, и Он спросил: – Кто на ней изображен и чье на ней имя? – Кесаря, – ответили они.17– Отдавайте кесарево кесарю, а Божье – Богу, – сказал Иисус. Они были поражены Его ответом.
Саддукеи задают Иисусу вопрос о воскресении мертвых
18К Иисусу подошли саддукеи[4], которые утверждают, что нет воскресения. Они спросили Его: (Мф 22:23; Лк 20:27)19– Учитель, Моисей написал, что если у кого-либо умрет брат, оставив жену, но не оставив детей, то он должен жениться на вдове и восстановить род[5] своему брату[6]. (Втор 25:5)20Было семь братьев. Первый женился и умер, не оставив потомства.21На вдове женился его брат и тоже умер, не оставив потомства. То же самое произошло и с третьим.22Никто из семерых не оставил после себя сына. После всех умерла и женщина.23Чьей женой будет эта женщина после воскресения? Ведь все семеро были женаты на ней.24Иисус ответил им: – Не потому ли вы заблуждаетесь, что не знаете ни Писаний, ни силы Божьей?25Воскресшие из мертвых не будут ни жениться, ни выходить замуж, а будут как ангелы на небесах.26А о том, что мертвые воскресают, разве вы не читали в книге Моисея, в том месте, где говорится о кусте, как Бог сказал Моисею: «Я – Бог Авраама, Бог Исаака и Бог Иакова»?[7] (Исх 3:6)27Он Бог не мертвых, а живых. Вы глубоко заблуждаетесь.
Самая главная заповедь
28Один из учителей Закона, слушая этот спор, заметил, как хорошо ответил Иисус, и спросил у Него: – Какая из заповедей самая важная? (Мф 22:34; Лк 10:25)29Иисус ответил: – Самая важная заповедь – это: «Слушай, Израиль! Господь наш Бог – единый Господь.30Люби Господа, Бога твоего, всем сердцем твоим, и всей душой твоей, всем разумом твоим, и всеми силами твоими»[8]. (Втор 6:4)31Вторая заповедь: «Люби ближнего твоего, как самого себя»[9]. Нет заповедей важнее этих двух. (Лев 19:18)32Учитель Закона сказал: – Хорошо сказано, Учитель. Ты прав, говоря, что Бог один, и нет другого Бога, кроме Него.33Любить Его всем сердцем, всем разумом, всеми силами и любить ближнего, как самого себя, – это важнее, чем все всесожжения и жертвы.34Иисус, видя, как разумно ответил учитель Закона, сказал ему: – Недалеко ты от Божьего Царства. С тех пор никто больше не решался задавать Ему вопросы.
Кем является Мессия?
35Продолжая учить в храме, Иисус сказал: – Почему учители Закона говорят, что Христос – Сын Давида? (Мф 22:41; Лк 20:41)36Ведь сам Давид сказал, вдохновляемый Святым Духом: «Сказал Господь Господу моему: Сядь по правую руку от Меня, пока Я не повергну врагов Твоих к ногам Твоим»[10]. (Пс 109:1)37Сам Давид называет Его Господом. Как же в таком случае Он может быть ему Сыном? Большая толпа слушала Иисуса с радостью.
Иисус предостерегает от лицемерия
38А Он учил: – Остерегайтесь учителей Закона. Они любят наряжаться в длинные одежды и любят, когда их приветствуют на площадях. (Мф 23:1; Лк 11:43; Лк 20:45)39Они сидят на самых почетных местах в синагогах и на званых обедах.40Они разоряют дома вдов и напоказ долго молятся. Таких ждет очень суровое наказание.
Бедная вдова отдает все, что имеет
41Сев напротив сокровищницы храма, Иисус смотрел, как люди кладут в нее деньги. Многие богачи бросали помногу. (Лк 21:1)42Но вот подошла бедная вдова и бросила две медные монетки[11].43Иисус подозвал учеников и сказал им: – Говорю вам истину, эта бедная вдова положила больше всех, кто клал в сокровищницу,44потому что все давали от своего избытка, а она от своей нищеты положила все, что у нее было на жизнь.
1И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина. (Пс 80:8; Песн 8:12; Ис 5:1; Мф 21:33; Лк 20:9)2И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.3А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце. (Мф 5:12; Мф 23:34)4Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.5Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.6Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.7А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше. (Мф 26:3; Мф 26:4)8И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. (Евр 13:12)9И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.10Не сте ли прочели това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Пс 118:22; Мф 21:42)11От Господа е това. И чудно е в нашите очи“?12И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. (Мф 21:45; Мф 21:46; Мр 11:18; Ин 7:25; Ин 7:30; Ин 7:44)
За плащането на данъка на императора
13Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му. (Мф 22:15; Лк 20:20)14И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?15Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя.16И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.17Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. (Мф 22:21)
За възкресението на мъртвите
18След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха: (Мф 22:23; Лк 20:27)19Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си. (Втор 25:5; Мф 22:24; Лк 20:28)20Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.21Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.22И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.23При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?24Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?25Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата. (1Кор 15:42; 1Кор 15:49; 1Кор 15:52)26А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? (Исх 3:6; Мф 22:32; Лк 20:37)27Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
Най-голямата заповед
28А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички? (Мф 22:34; Мф 22:35; Лк 10:25)29Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; (Втор 6:4; Мф 22:37; Лк 10:27)30ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ (Втор 6:4)31А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма. (Лев 19:18; Мф 22:39; Рим 13:9; Гал 5:14; Иак 2:8)32И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; (Втор 4:39; Ис 45:6; Ис 45:14; Ис 46:9)33и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви. (1Цар 15:22; Ос 6:6; Мих 6:6)34Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. (Мф 22:46)
Исус Христос и Давид
35И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син? (Мф 22:41; Мф 22:42; Лк 20:41)36Сам Давид каза чрез Святия Дух: „Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие.“ (2Цар 23:2; Пс 110:1)37Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.38И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите (Мф 23:1; Мр 4:2; Лк 11:43; Лк 20:46)39и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; (Мф 23:6; Лк 11:43)40тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. (Иез 22:25; Мф 23:14; Лк 20:47)
Лептата на бедната вдовица
41И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. (4Цар 12:9; Лк 21:1)42А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.43И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата; (2Кор 8:12)44защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот. (1Ин 3:17)