1В год смерти царя Уззии[1] я видел Владыку, сидящего на престоле, высоком и превознесенном, и края Его одеяния наполняли храм.2Над Ним парили серафимы[2], и у каждого было по шесть крыльев: двумя крыльями они закрывали свои лица, двумя закрывали ноги и двумя летали.3Они восклицали друг другу: – Свят, свят, свят Господь Сил; вся земля полна Его славы!4От звука их голосов дрогнули косяки дверей, и храм наполнился дымом.5И тогда я воскликнул: – Горе мне! Я погиб! Я человек с нечистыми устами, и живу среди народа с нечистыми устами, а глаза мои видели Царя, Господа Сил.6Тогда один из серафимов подлетел ко мне, держа горящий уголь, который он взял щипцами с жертвенника.7Он коснулся им моих уст и сказал: – Вот, это прикоснулось к твоим устам; твоя вина снята, и твой грех очищен.8Затем я услышал голос Владыки, говорящего: – Кого Мне послать? И кто пойдет для Нас? И я сказал: – Вот я. Пошли меня!9Он сказал: – Пойди и скажи этому народу: «Слушать слушайте, но не понимайте, смотреть смотрите, но не разумейте».10Ожесточи сердце этого народа, закрой их уши и сомкни им глаза, чтобы они не смогли увидеть глазами, услышать ушами и понять сердцем, чтобы не обратились и не получили исцеление.11Тогда я спросил: – Надолго ли это, Владыка? И Он ответил: – Пока города не лягут руинами и не останутся без жителей; пока дома не будут брошены, и поля не будут опустошены и разграблены;12пока Господь не изгонит всех, и страна не будет совершенно заброшена.13И пусть в ней останется десятая часть ее жителей, она будет снова опустошена. Но как от теревинфа[3] и от дуба остается корень[4], когда их срубят, так и святое семя будет ей корнем[5].
1В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма. (3Цар 22:19; 4Цар 15:7; Ин 12:41; Откр 4:2)2Над Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше. (Иез 1:11; Откр 4:8)3Те викаха един през друг: Свят, свят, свят ГОСПОД на Силите! Славата Му изпълва цялата земя. (Пс 72:19)4И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим. (Исх 40:34; 3Цар 8:10)5Тогава казах: Горко ми, защото загинах; тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДА на Силите. (Исх 4:10; Исх 6:30; Суд 6:22; Суд 13:22; Иер 1:6)6Тогава при мене долетя един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара. (Откр 8:3)7И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти бе отнето и грехът ти бе умилостивен. (Иер 1:9; Дан 10:16)8После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене. (Быт 1:26)9Той каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрекъснато ще чувате, но няма да схванете, и с очи непрекъснато ще гледате, но няма да разберете. (Ис 43:8; Мф 13:14; Мр 4:12; Лк 8:10; Ин 12:40; Деян 28:26; Рим 11:8)10Направи да закоравее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и да бъдат изцелени. (Пс 119:70; Ис 63:17; Иер 5:21)11Тогава казах: Господи, докога? А Той отговори: Докато запустеят градовете, за да няма жител, и къщите, за да няма човек, и страната да запустее съвсем; (Мих 3:12)12докато ГОСПОД отдалечи хората и напуснатите места сред земята бъдат много. (4Цар 25:21)13Но още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде разорена; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато бъдат отсечени, така светият род ще бъде пънът и. (Езд 9:2; Мал 2:15; Рим 11:5)