1Фарисеи услышали о том, что Иисус приобретал и крестил больше учеников, чем Иоанн,2хотя на самом деле крестил не Иисус, а Его ученики.3Когда Иисус узнал, что о Нем говорят, Он покинул Иудею и направился обратно в Галилею.4Путь Его лежал через Самарию,5и Он пришел в самарийский город Сихарь, расположенный недалеко от участка земли, который Иаков некогда дал своему сыну Иосифу[1]. (Быт 33:18; Быт 48:21)6Там был колодец Иакова, и Иисус, уставший после дороги, сел у колодца отдохнуть. Это было около шестого часа[2].7К колодцу пришла за водой одна самарийская[3] женщина. – Дай Мне, пожалуйста, напиться воды, – попросил ее Иисус.8Ученики Его в это время пошли в город купить еды.9Самарянка удивилась: – Ты иудей, а я самарянка, как это Ты можешь просить у меня напиться? (Дело в том, что иудеи не пользуются общей посудой с самарянами[4].)10Иисус ответил ей: – Если бы ты знала о даре Божьем и о том, Кто просит у тебя напиться, ты бы сама попросила Его, и Он дал бы тебе живой воды.11Женщина сказала: – Господин, Тебе и зачерпнуть-то нечем, а колодец глубок. Откуда же у Тебя живая вода?12Неужели Ты больше нашего предка Иакова, который оставил нам этот колодец и сам пил из него, и его сыновья пили, и стада его пили?13Иисус ответил: – Кто пьет эту воду, тот опять захочет пить.14Тот же, кто пьет воду, которую Я дам ему, никогда больше не будет мучим жаждой. Вода, которую Я ему дам, станет в нем источником, текущим в вечную жизнь.15Женщина сказала Ему: – Господин, так дай же мне такой воды, чтобы я больше не хотела пить, и мне не нужно было приходить сюда за водой.16Он сказал ей: – Пойди, позови своего мужа и возвращайся сюда.17– У меня нет мужа, – ответила женщина. Иисус сказал ей: – Ты права, когда говоришь, что у тебя нет мужа.18Ведь у тебя было пять мужей, и тот, с кем ты сейчас живешь, не муж тебе; это ты правду сказала.19– Господин, – сказала женщина, – я вижу, что Ты пророк.20Так объясни же мне, почему наши отцы поклонялись на этой горе[5], а вы, иудеи, говорите, что Богу следует поклоняться в Иерусалиме?21Иисус ответил: – Поверь Мне, женщина, настанет время, когда вы будете поклоняться Отцу не на этой горе и не в Иерусалиме.22Вы, самаряне, и сами толком не знаете, чему вы поклоняетесь, мы же знаем, чему поклоняемся, ведь спасение – от иудеев.23Но наступит время, и уже наступило, когда истинные поклонники будут поклоняться Отцу в духе и истине, потому что именно таких поклонников ищет Себе Отец.24Бог есть Дух, и поклоняющиеся Ему должны поклоняться в духе и истине.25Женщина сказала: – Я знаю, что должен прийти Мессия[6], Которого называют Христом; вот когда Он придет, Он нам все и объяснит. (Втор 18:15)26Иисус сказал ей: – Это Я, Тот, Кто говорит с тобой.
Иисус говорит о духовной жатве
27В это время возвратились Его ученики и удивились, что Иисус разговаривает с женщиной. Но никто, однако, не спросил, что Он хотел и почему Он с ней говорил.28Женщина оставила свой кувшин для воды, вернулась в город и сказала людям:29– Идите и посмотрите на Человека, Который рассказал мне все, что я сделала. Не Христос ли Он?30Народ из города пошел к Иисусу.31В это время Его ученики настаивали: – Рабби, поешь что-нибудь.32Но Он сказал им: – У Меня есть пища, о которой вы не знаете.33Тогда ученики стали переговариваться: – Может, кто-то принес Ему поесть?34– Пища Моя состоит в том, – сказал Иисус, – чтобы исполнить волю Пославшего Меня и совершить Его дело.35Разве вы не говорите: «Еще четыре месяца, и будет жатва»? А Я говорю вам: поднимите глаза и посмотрите на поля, как они уже созрели для жатвы!36Жнец получает свою награду. Он собирает урожай для жизни вечной, чтобы радовались вместе и сеятель, и жнец.37В этом случае верно изречение: один сеет, а другой жнет.38Я послал вас жать то, над чем вы не трудились. Другие много поработали, вы же пожинаете плоды их трудов.
Многие самаряне уверовали в Иисуса
39Многие самаряне, жители этого города, уверовали в Иисуса, потому что женщина сказала: – Он рассказал мне все, что я сделала.40Самаряне пришли к Нему и стали упрашивать Его остаться с ними, и Иисус провел там два дня.41И еще больше людей уверовали в Него из-за Его слов.42Они говорили женщине: – Мы верим уже не только по твоим словам. Теперь мы сами слышали и знаем, что Этот Человек действительно Спаситель мира.
Проповедь Иисуса в Галилее
43Через два дня Иисус отправился оттуда в Галилею.44Он и Сам говорил, что пророк не имеет чести у себя на родине.45Однако когда Он пришел в Галилею, галилеяне Его радушно приняли, но только потому, что были в Иерусалиме на празднике Пасхи и видели все, что Иисус там совершил.
Иисус исцеляет сына придворного
46Иисус еще раз посетил Кану Галилейскую, где Он превратил воду в вино. В Капернауме был один придворный, у которого был болен сын.47Когда этот человек услышал о том, что Иисус пришел из Иудеи в Галилею, он пришел к Нему и умолял Его исцелить сына, который был при смерти.48Иисус сказал ему: – Пока вы не увидите чудес и знамений, никогда не поверите.49Но придворный лишь ответил: – Господи, пойдем, пока сын мой еще не умер.50Иисус ответил: – Иди, твой сын будет жить. Человек поверил слову Иисуса и пошел.51Он был еще в пути, когда слуги встретили его и сообщили, что мальчик жив.52Он спросил, в котором часу ему стало легче, и они сказали: – Вчера в седьмом часу[7] жар у него прошел.53Отец понял, что это произошло именно тогда, когда Иисус сказал ему: «Твой сын будет жить». Придворный и все его домашние поверили.54Это было второе знамение, сотворенное Иисусом по приходе из Иудеи в Галилею.
1А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, (Ин 3:22; Ин 3:26)2не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,3напусна Юдея и пак отиде към Галилея.4И трябваше да мине през Самария.5И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. (Быт 33:19; Быт 48:22; Нав 24:32)6Там беше Якововият кладенец[1]. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час.7Дойде една самарянка да си извади вода. Исус и каза: Дай Ми да пия.8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. (4Цар 17:24; Лк 9:52; Лк 9:53; Деян 10:28)10Исус и отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива[2] вода! (Ис 12:3; Ис 44:3; Иер 2:13; Зах 13:1; Зах 14:8)11Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?12Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?13Исус и отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. (Ин 6:35; Ин 6:58; Ин 7:38)15Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам. (Ин 6:34; Ин 17:2; Ин 17:3; Рим 6:23; 1Ин 5:20)16Исус и каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.17Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус и каза: Право каза, че нямаш мъж;18защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.19Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. (Лк 7:16; Лк 24:19; Ин 6:14; Ин 7:40)20Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. (Втор 12:6; Втор 12:11; Втор 16:6; Суд 9:7; 3Цар 9:3; 2Пар 7:12)21Исус и каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. (Мал 1:11; 1Тим 2:8)22Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. (Быт 12:3; 4Цар 17:29; Ис 2:3; Лк 24:47; Рим 9:4; Рим 9:5)23Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. (Ин 1:17; Флп 3:3)24Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. (2Кор 3:17; Флп 3:3)25Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. (Ин 4:29; Ин 4:30)26Исус и каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията. (Мф 26:63; Мф 26:64; Мр 14:61; Мр 14:62; Ин 9:37)27В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?28Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:29Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? (Ин 4:25)30Те излязоха от града и отиваха при Него.31В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.32А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.33Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?34Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело. (Иов 23:12; Ин 6:38)35Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва. (Мф 9:37; Лк 10:2)36Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. (Дан 12:3)37Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.38Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.39И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.40И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.41И още мнозина повярваха поради Неговото учение;42и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света. (Ин 17:8; 1Ин 4:14)
Исус Христос изцелява сина на царски чиновник
43След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея. (Мф 4:12; Мф 8:5; Мр 1:14; Лк 7:1)44Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си. (Мф 13:57; Мр 6:4; Лк 4:24)45И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. (Втор 16:16; Ин 2:23; Ин 3:2)46И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. (Ин 2:1; Ин 2:11)47Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.48Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. (1Кор 1:22)49Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.50Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.51И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.52А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.53И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.54Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.