Иоанна 20

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Рано утром, в первый день недели[1], когда было еще темно, Мария Магдалина пошла к гробнице и увидела, что камень, закрывавший вход в гробницу, убран. (Мф 28:1; Мр 16:1; Лк 24:1)2 Она побежала к Симону Петру и к ученику, которого Иисус любил, и сказала: – Они забрали Господа из гробницы, и мы не знаем, куда они Его положили!3 Петр и другой ученик сразу же пошли к гробнице.4 Они оба бежали, но второй ученик обогнал Петра и пришел к гробнице первым.5 Он заглянул внутрь и увидел льняные полотна, но внутрь не зашел.6 Затем и Симон Петр, который был позади него, подошел и вошел в гробницу. Он увидел лежащие льняные полотна7 и погребальный платок, которым была обвязана голова Иисуса. Платок лежал сложенным отдельно от льняных полотен.8 Тогда и другой ученик, прибежавший к гробнице первым, тоже вошел внутрь. Он увидел и поверил.9 (Тогда они еще не понимали, что, согласно Писанию, Иисус должен был воскреснуть из мертвых[2].) (Пс 15:10; Ис 53:10; Деян 2:24)10 Ученики возвратились домой. (Мф 28:9; Мр 16:9)11 Мария же стояла у могилы и плакала. Плача, она заглянула в гробницу12 и увидела двух ангелов в белом. Они сидели там, где раньше лежало тело Иисуса, один в изголовье и один в ногах.13 Ангелы спросили Марию: – Женщина, почему ты плачешь? – Унесли моего Господа, – ответила Мария, – и я не знаю, куда Его положили.14 Сказав это, она обернулась и увидела, что там стоит Иисус, хотя она не узнала Его.15 – Женщина, – сказал Иисус, – почему ты плачешь? Кого ты ищешь? Она подумала, что это садовник, и сказала: – Господин, если это Ты унес Его, то скажи, куда Ты Его положил, и я пойду и возьму Его.16 – Мария, – сказал ей Иисус. Она повернулась к Нему и воскликнула на еврейском языке: – Раббуни (что значит«Учитель мой»)!17 Иисус сказал: – Не удерживай Меня, потому что Я еще не поднимался к Отцу. Пойди лучше к Моим братьям и скажи им: Я поднимаюсь к Моему Отцу и к вашему Отцу, к Моему Богу и к вашему Богу.18 Мария Магдалина пошла к ученикам и сказала: – Я видела Господа! И она пересказала им все, что Он ей говорил.19 Вечером в первый день недели, когда ученики собрались вместе и двери дома, где они находились, были заперты из боязни перед иудеями, пришел Иисус. Он стал посреди них и сказал: – Мир вам! (Мф 28:16; Мр 16:14; Лк 24:36)20 Сказав это, Он показал им Свои руки и бок. Увидев Господа, ученики обрадовались.21 Иисус опять сказал им: – Мир вам! Как Отец послал Меня, так и Я посылаю вас.22 С этими словами Он дунул на них и сказал: – Примите Святого Духа.23 Кому вы простите грехи, тем они будут прощены, а на ком оставите грехи, на тех они останутся[3]. (Пс 50:4; Лк 5:21)24 Фомы, которого еще называли Близнец, одного из двенадцати, не было с другими учениками, когда приходил Иисус.25 И когда другие ученики сказали: – Мы видели Господа! – Фома ответил: – Пока я не увижу следов от гвоздей на Его руках, не коснусь их пальцем и не потрогаю рану в Его боку, я не поверю.26 Неделю спустя ученики опять собрались в доме, и на этот раз Фома был с ними. Двери были заперты, но Иисус пришел, стал посреди них и сказал: – Мир вам!27 Затем Он сказал Фоме: – Протяни палец, посмотри, вот Мои руки. Протяни руку и потрогай Мой бок; не сомневайся, но верь.28 – Господь мой и Бог мой! – сказал Ему в ответ Фома.29 Иисус ответил: – Ты поверил, потому что увидел Меня. Блаженны те, кто поверил, не видя Меня.30 Иисус совершил в присутствии Своих учеников и много других знамений, о которых в этой книге не написано.31 А то, что здесь написано, написано для того, чтобы вы поверили, что Иисус есть Христос, Сын Бога, и, веруя, имели бы жизнь во имя Его.

Иоанна 20

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба. (Мф 28:1; Мр 16:1; Лк 24:1)2 Затова се завтече и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. (Ин 13:23; Ин 19:26; Ин 21:7; Ин 21:20; Ин 21:24)3 И така, Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба;4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба.5 И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре. (Ин 19:40)6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени (Лк 24:12)7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място. (Ин 11:44)8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя, и повярва.9 Защото още не бяха разбрали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите. (Пс 16:10; Ис 53:11; Деян 2:25; Деян 13:34; Деян 13:35)10 И така, учениците се върнаха пак у дома си.11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, както плачеше, надникна в гроба (Мф 28:1; Мф 28:9; Мр 16:5; Мр 16:9)12 и видя двама ангели в бели дрехи, седнали там, където беше лежало тялото на Исус, единият откъм главата и другият откъм краката.13 И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили.14 Като каза това, тя се обърна и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Той. (Мф 28:9; Мр 16:9; Лк 24:16; Лк 24:31; Ин 21:4)15 Исус и каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му отговори: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.16 Исус и каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни! (Което значи „Учителю!“.)17 Исус и каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог. (Пс 22:22; Пс 22:23; Мф 28:10; Ин 16:28; Еф 1:17; Евр 2:11)18 Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той и казал това. (Мф 28:10; Лк 24:10)19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам! (Мф 28:16; Мр 16:14; Лк 24:36; Деян 13:31; 1Кор 15:5; 1Кор 15:7)20 И като изрече това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа. (Ин 16:22)21 И Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. (Мф 28:18; Ин 17:18; Ин 17:19; 2Тим 2:2)22 И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.23 На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са. (Мф 16:19; Мф 18:18)24 А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус. (Ин 11:16)25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им отвърна: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. (Ин 19:34)26 И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. (1Ин 1:1)28 Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой!29 Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали. (2Кор 5:7; 1Пет 1:8)30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. (Ин 21:25)31 А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. (Лк 1:4; Ин 3:15; Ин 3:16; Ин 5:24; Рим 15:4; 1Пет 1:8; 1Пет 1:9)