1Сказав это, Иисус пошел со Своими учениками на другую сторону Кедронской долины, где был сад, в который они и вошли. (Мф 26:47; Мр 14:43; Лк 22:47)2Предатель Иуда знал это место, так как Иисус часто собирался там со Своими учениками.3Поэтому Иуда привел туда с собой отряд римских воинов, а также слуг, посланных первосвященниками и фарисеями. Они пришли с фонарями, факелами и оружием.4Иисус знал все, что должно было с Ним произойти. Он вышел вперед и спросил: – Кого вы ищете?5– Иисуса из Назарета, – ответили те. – Это Я[1], – сказал Иисус. Предатель Иуда тоже стоял с ними. (Исх 3:14)6Когда Иисус сказал: «Это Я», они отступили назад и упали на землю.7Он опять спросил их: – Кого вы ищете? – Иисуса из Назарета, – сказали они.8– Я же вам сказал, что это Я, – ответил Иисус. – Если вы ищете Меня, то отпустите остальных.9Он сказал это, чтобы исполнились Его слова: «Я не потерял никого из тех, кого Ты дал Мне»[2]. (Ин 6:39; Ин 17:12)10У Симона Петра был меч, он выхватил его, ударил слугу первосвященника и отсек ему правое ухо. Слугу звали Малх.11Тогда Иисус сказал Петру: – Вложи меч в ножны! Разве Я не должен выпить чашу, которую дал Мне Отец?
Иисус на допросе у Анны
12Отряд римских воинов, их командир и иудейские стражники арестовали Иисуса и связали Его. (Мф 26:57; Мр 14:53; Лк 22:54)13Они привели Его вначале к Анне. Анна был тестем Кайафы, который был в тот год первосвященником[3].14Это был Кайафа, который убеждал иудеев, что будет лучше, если один человек умрет за народ[4]. (Ин 11:49)
Первое отречение Петра
15Симон Петр и еще один ученик шли следом за Иисусом. Первосвященник знал этого ученика, и поэтому тот смог пройти с Иисусом во двор, (Мф 26:69; Мр 14:66; Лк 22:54)16а Петр остался снаружи у ворот. Ученик, который был знаком первосвященнику, вышел, поговорил с привратницей и провел Петра внутрь.17– Ты случайно не один из учеников Этого Человека? – спросила привратница. – Нет, – ответил Петр.18Было холодно. Слуги и стражники разложили костер и грелись у него. Петр тоже стоял у костра и грелся.
Иисус на допросе у Анны
19Тем временем первосвященник допрашивал Иисуса о Его учениках и учении.20– Я открыто говорил миру, – отвечал Иисус, – Я всегда учил в синагогах или в храме, там, где собираются все иудеи. Тайного Я ничего не говорил.21Зачем ты Меня допрашиваешь? Спроси тех, кто Меня слушал, они наверняка знают, что Я говорил.22Когда Иисус это сказал, один из стоявших поблизости служителей ударил Иисуса по лицу. – Ты как разговариваешь с первосвященником! – возмутился он.23– Если Я сказал что-то не так, то укажи, что не так, – ответил Иисус. – Если же Я прав, то зачем ты бьешь Меня?24Анна отослал Иисуса связанным к первосвященнику Кайафе.
Второе и третье отречение Петра
25Симон Петр все стоял и грелся у костра, когда его еще раз спросили: – Ты случайно не один из Его учеников? Петр отрицал. – Нет, – сказал он. (Мф 26:71; Мр 14:69; Лк 22:58)26Тогда один из слуг первосвященника, родственник того, которому Петр отсек ухо, сказал: – Разве не тебя я видел с Ним в саду?27Петр снова стал все отрицать, и в этот момент пропел петух.
Иисус на допросе у Пилата
28От Кайафы Иисуса повели в резиденцию наместника. Было раннее утро, и иудеи, опасаясь оскверниться, не вошли в здание, иначе они не смогли бы потом есть пасхальный ужин[5]. (Мф 27:11; Мр 15:2; Лк 22:1; Лк 23:2; Деян 10:28)29Поэтому Пилат[6] вышел к ним. – В чем вы обвиняете Этого Человека? – спросил он.30– Не будь Он преступником, мы бы не привели Его к тебе, – ответили они.31Пилат сказал: – Берите Его сами и судите по вашему Закону. – Но у нас нет права никого казнить, – возразили иудеи.32Так должны были исполниться слова Иисуса о том, какой смертью Он умрет[7]. (Лев 24:16; Ин 3:14; Ин 8:28; Ин 12:32)33Тогда Пилат вошел внутрь своей резиденции, вызвал Иисуса и спросил Его: – Ты Царь иудеев?34– Ты это от себя говоришь, или тебе обо Мне сказали другие? – спросил в ответ Иисус.35– Я что, иудей? – ответил Пилат. – Это Твой народ и первосвященники передали Тебя мне. Что Ты сделал?36Иисус сказал: – Царство Мое – не одно из царств этого мира. Если бы оно было таким, то Мои подданные сражались бы за Меня, чтобы Я не был передан иудеям. Но сейчас Мое Царство не отсюда.37– Так значит, Ты все-таки Царь? – спросил Пилат. – Ты сам говоришь, что Я Царь, – ответил Иисус. – Я родился и пришел в мир, чтобы свидетельствовать об истине. Всякий, кто на стороне истины, слушает Меня.38Пилат спросил: – Что есть истина? Потом он опять вышел к иудеям и сказал: – Я не нахожу в Нем никакой вины.
Пилат осуждает Иисуса на распятие
39– У вас есть обычай, чтобы я на Пасху отпускал на свободу одного из заключенных. Хотите, чтобы я отпустил вам«Царя иудеев»? (Мф 27:15; Мр 15:6; Лк 23:13)40Они в ответ закричали: – Нет! Не Его! Отпусти нам Варавву![8] Варавва же был мятежником[9].
1Като изрече това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влезе Той и учениците Му. (2Цар 15:23; Мф 26:36; Мф 26:47; Мр 14:32; Мр 14:43; Лк 22:39; Лк 22:47)2А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си. (Лк 21:37; Лк 22:39)3И така, Юда, като взе една дружина войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. (Мф 26:47; Мр 14:43; Лк 22:47; Деян 1:16)4А Исус, като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им каза: Кого търсите?5Отговориха му: Исус Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.6И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.7Пак ги попита: Кого търсите? А те казаха: Исус Назарянина.8Исус отговори: Казах ви, че съм Аз. И така, ако търсите Мен, оставете тези да си отидат; (Ин 17:12)9за да се изпълни словото, изречено от Него: От тези, които си Ми дал, нито един не изгубих. (Ин 17:6; Ин 17:12)10А Симон Петър, който имаше меч, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх. (Мф 26:51; Мр 14:47; Лк 22:49; Лк 22:50)11Тогава Исус каза на Петър: Сложи меча в ножницата. Чашата, която ми даде Отец, да не я ли пия? (Мф 20:22; Мф 26:39; Мф 26:42)12И така, дружината, хилядникът и юдейските служители хванаха Исус и Го вързаха.
Съдът пред първосвещениците. Отричането на Петър
13И Го заведоха първо при Анна; защото той беше тъст на Каяфа, който беше първосвещеник през тази година. (Мф 26:57; Мр 14:53; Лк 3:2; Лк 22:54)14А Каяфа беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа. (Ин 11:50)15И след Исус вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исус в двора на първосвещеника. (Мф 26:58; Мр 14:54; Лк 22:54)16А Петър стоеше вън до вратата; и така, другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе и говори с жената, поставена при входа, и въведе Петър. (Мф 26:69; Мр 14:66; Лк 22:54)17И слугинята при входа каза на Петър: И ти ли си от учениците на Този Човек? Той каза: Не съм. (Мф 26:69; Мр 14:66; Лк 22:56)
Исус Христос на съд пред Пилат
18А слугите и служителите бяха запалили огън, защото беше студено, и стояха и се грееха; и Петър стоеше с тях и се грееше. (Мф 27:1; Мр 15:1; Лк 23:1)19А първосвещеникът попита Исус за учениците Му и за учението Му.20Исус му отговори: Аз говорих открито на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришом. (Мф 26:55; Лк 4:15; Ин 7:14; Ин 7:26; Ин 7:28; Ин 8:2)21Защо питаш Мене? Питай онези, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят какво съм казал.22Когато каза това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исус и каза: Така ли отговаряш на първосвещеника? (Иер 20:2; Деян 23:2)23Исус му отговори: Ако съм казал нещо зло, посочи злото; но ако е добро, защо ме биеш?24Тогава Анна Го прати вързан при първосвещеника Каяфа. (Мф 26:57; Мр 14:53; Лк 22:54)25А Симон Петър стоеше и се грееше; и го попитаха: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече, като каза: Не съм. (Мф 26:69; Мф 26:71; Мр 14:69; Лк 22:58)26Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, на когото Петър отсече ухото, каза: Нали те видях в градината с Него?27И Петър пак се отрече; и на часа пропя петел. (Мф 26:74; Мр 14:72; Лк 22:60; Ин 13:38)28Тогава поведоха Исус от Каяфа в преторията; а беше рано. Но самите те не влязоха в преторията, за да не се осквернят и така да могат да ядат пасхата. (Мф 27:2; Мр 15:1; Лк 22:66; Лк 23:1; Деян 3:13; Деян 11:3)29Затова Пилат излезе при тях и попита: В какво обвинявате Този Човек?30Те му отговориха: Ако Той не беше злодей, нямаше да ти Го предадем.31А Пилат им каза: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му казаха: На нас не е позволено да погубваме никого;32за да се изпълни словото, което изрече Исус, като посочваше с каква смърт ще умре. (Мф 20:19; Мр 15:2; Лк 23:3; Ин 12:32; Ин 12:33)33И така, Пилат пак влезе в преторията, повика Исус и Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? (Мф 27:11)34Исус отговори: От себе си ли казваш това или други са ти говорили за Мене?35Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си направил?36Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук. (Дан 2:44; Дан 7:14; Лк 12:14; Ин 6:15; Ин 8:15; 1Тим 6:13)37Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти сам казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. (Ин 3:19; 1Тим 6:13)38Пилат Му каза: Що е истина? И като каза това, пак излезе при юдеите и им заяви: Аз не намирам никаква вина у Него. (Мф 27:24; Лк 23:4; Ин 19:4; Ин 19:6)39Но при вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата; и така, желаете ли да ви пусна Юдейския Цар? (Мф 27:15; Мр 15:6; Лк 23:17)40Тогава те пак закрещяха и казваха: Не Този, но Варава. А Варава беше разбойник. (Лк 23:19; Деян 3:14)