1Иисус, сын Навин, тайно послал из лагеря, расположенного в Шиттиме, двух лазутчиков. – Пойдите, осмотрите эту землю, – сказал он, – особенно Иерихон. Они отправились и пришли в дом блудницы по имени Раав, и остались там ночевать.2Царю Иерихона донесли: – Какие-то израильтяне пришли сюда вечером, чтобы разведать эту землю.3Царь Иерихона передал Раав свой приказ: «Выведи людей, которые пришли к тебе домой, потому что они пришли, чтобы разведать всю эту землю».4Но женщина спрятала тех двоих мужчин. Она сказала: – Да, ко мне приходили эти люди, но я не знала, откуда они.5В сумерки, когда наступило время запирать городские ворота, эти люди ушли. Я не знаю, куда они пошли. Поспешите вслед за ними, и вы сможете их догнать.6(А она отвела их на крышу и спрятала среди разложенных там снопов льна.)7Преследователи бросились в погоню за лазутчиками по дороге, что ведет к бродам на Иордане, и как только они вышли, ворота заперли.8Прежде чем лазутчики легли спать, она поднялась на крышу9и сказала: – Я знаю, что Господь отдал эту землю вам, и великий страх перед вами охватил нас. Всех жителей этой страны охватил ужас перед вами.10Мы слышали о том, что Господь осушил ради вас воды Красного моря, когда вы вышли из Египта, и о том, что вы сделали с Сигоном и Огом, двумя царями аморреев к востоку от Иордана, которых вы полностью истребили[1].11Когда мы услышали об этом, наши сердца обессилели и каждый пал духом из-за вас, потому что Господь, ваш Бог, – это Бог на небе вверху и на земле внизу.12Итак, пожалуйста, поклянитесь мне Господом, что вы проявите милость к моей семье, как я проявила милость к вам. Дайте верный знак,13что вы сохраните жизнь моему отцу и матери, моим братьям и сестрам, и всем их семьям, и что вы спасете нас от смерти.14– Наши жизни за ваши жизни! – заверили ее лазутчики. – Если ты не выдашь нас, мы проявим к тебе милость и верность, когда Господь даст нам эту землю.15Она спустила их по веревке через окно, так как дом, где она жила, находился в городской стене.16Она сказала им: – Идите к холмам, чтобы преследователи вас не нашли. Спрячьтесь там на три дня, пока они не вернутся, а потом ступайте своим путем.17Лазутчики сказали ей: – Мы будем свободны от клятвы, которую ты с нас взяла,18если, когда мы войдем в эту землю, ты не привяжешь этот алый шнур к окну, через которое ты нас спустила, и если ты не приведешь своих отца и мать, своих братьев и всю свою семью в свой дом.19Если кто-нибудь выйдет из твоего дома на улицу, он сам будет повинен в своей смерти[2]. Мы не будем за это в ответе. Но в смерти любого, кто будет у тебя в доме, будем повинны мы, если на него поднимут руку.20Но если ты выдашь нас, мы будем свободны от клятвы, которую ты с нас взяла.21– Хорошо, – ответила она, – пусть будет так, как вы сказали. Она отпустила их и привязала к окну алый шнур.22Они ушли и, отправившись к холмам, оставались там три дня, пока преследователи, обыскав всю дорогу, не вернулись, так и не найдя их.23После этого те двое мужчин отправились в обратный путь. Они спустились с холмов, перешли вброд реку, пришли к Иисусу, сыну Навину, и рассказали ему обо всем, что с ними произошло.24Они сказали Иисусу: – Господь, несомненно, отдал всю эту землю в наши руки. Все ее жители охвачены ужасом перед нами.
Изпращане на съгледвачи в Йерихон и постъпката на Раав
1Тогава Исус, Навиновият син, изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно и им каза: Идете, разгледайте земята и Йерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там. (Чис 25:1; Мф 1:5; Евр 11:31; Иак 2:25)2Но някой извести на йерихонския цар: През нощта тук дойдоха мъже от израилтяните, за да съгледат земята. (Пс 127:1; Прит 21:30)3И така, йерихонският цар изпрати хора до Раав да и кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.4Но жената скри двамата мъже и каза: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех откъде бяха. (2Цар 17:19; 2Цар 17:20)5Когато на мръкване щяха да се затворят портите, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха, но ако побързате след тях, скоро ще ги настигнете.6Жената беше качила мъжете на покрива на къщата и ги беше скрила в ленените снопи, които беше наредила там. (Исх 1:17; 2Цар 17:19)7И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, като стигнаха до бродовете. А портата беше затворена веднага след като преследвачите излязоха от града.8А преди мъжете да си легнат, Раав се качи при тях на покрива на къщата9и им каза: Зная, че ГОСПОД ви даде тази земя, и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас; (Быт 35:5; Исх 23:27; Втор 2:25; Втор 11:25)10понеже чухме как ГОСПОД е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан – на Сион и на Ог, които сте изтребили. (Исх 14:21; Чис 21:34; Чис 21:35; Нав 4:23)11Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. (Исх 15:14; Исх 15:15; Втор 4:39; Нав 5:1; Нав 7:5; Ис 13:7)12И сега, моля ви, закълнете ми се в ГОСПОДА, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това, (Нав 2:18; 1Цар 20:14; 1Цар 20:15; 1Цар 20:17; 1Тим 5:8)13че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт.14Мъжете и отговориха: Ние сме готови да умрем вместо вас – само не издавайте това наше дело; и когато ГОСПОД ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност. (Суд 1:24; Мф 5:7)15Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата и беше на градската стена и тя живееше на стената, (Деян 9:25)16и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си.17Тогава мъжете и казаха: Ето как ще бъдем свободни от тази клетва, с която ти ни накара да се закълнем. (Исх 20:7)18Когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи. (Нав 2:12; Нав 6:23)19Всеки, който би излязъл извън вратата на къщата ти, неговата кръв ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата си; но на всеки, който остане с тебе в къщата, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако някой вдигне ръка против него. (Мф 27:25)20Обаче, ако издадеш нашия план, тогава ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни накара да се закълнем.21А тя каза: Да бъде според както казвате. И ги изпрати и те си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.22След като тръгнаха, те отидоха в гората и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите; а преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.23Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха Йордан и дойдоха при Исус, Навиновия син; и му разказаха всичко, което им се беше случило.24Те казаха на Исус: Наистина ГОСПОД предаде в ръцете ни цялата земя; а при това всичките местни жители примираха от страх пред нас. (Исх 23:31; Нав 6:2; Нав 21:44)