1– Спасайтесь бегством, потомки Вениамина! Бегите из Иерусалима! Трубите в рога в Текоа! Разводите сигнальный огонь в Бет-Кереме! Беда надвигается с севера, лютая гибель.2Погублю Я дочь Сиона прекрасную и утонченную[1].3Пастухи со своими стадами придут к ней и поставят вокруг свои шатры; каждый будет пасти на своей земле.4– Готовьтесь к битве с ней! Вставайте, выходим в полдень! Но увы: уж день на закате, поползли вечерние тени.5Вставайте, выходим ночью! Разрушим ее дворцы!6Так говорит Господь Сил: – Рубите деревья, возводите осадную насыпь против Иерусалима. Этот город будет наказан; переполнен он угнетением.7Как источник хранит свою воду свежей, так и этот город хранит свежим свое злодейство. Слышны в нем насилие и смута; его недуги и раны всегда передо Мною.8Опомнись, Иерусалим, чтобы Я не отвернулся от тебя и не разорил твоей земли, оставив ее без жителей.9Так говорит Господь Сил: – До конца доберут то, что осталось от Израиля, как до последней ягоды добирают в винограднике; снова пройдись рукой по ветвям, как собиратель винограда.10Кому говорю, кого остерегаю? Кто будет слушать? Уши их заткнуты[2], они не способны слышать. Слово Господне для них оскорбительно, им нет в нем радости.11А я полон Господнего гнева, не могу его удержать. – Излей его на детей на улице и на юношей, собравшихся вместе; будет излит этот гнев и на мужа, и на жену, и на стариков, чьи дни на исходе.12Их дома будут переданы другим вместе с их полями и женами, когда Я протяну руку на тех, кто живет в стране, – возвещает Господь. –13От малого до великого все они жаждут наживы; от пророка и до священника все поступают лживо.14Лечат рану Моего народа так, как если бы это была только царапина. «Мир, мир!» – говорят, а мира нет.15Не стыдно ли им за их мерзости? Нет, им ни капли не стыдно, и они не умеют краснеть. За это падут они среди павших, будут повержены, когда Я накажу их, – говорит Господь.16Так говорит Господь: – Встаньте на распутье и осмотритесь, расспросите о древних тропах, о том, где лежит добрый путь, и идите по нему, и найдете покой своим душам. Но вы сказали: «Не пойдем по нему».17Я поставил над вами стражей[3], сказав: «Слушайте звук рога». Но вы сказали: «Не будем слушать». (Иез 3:17)18Так слушайте же, народы, знайте, свидетели, что будет с ними.19Слушай, земля: Я насылаю на этот народ беду, плод их собственных замыслов, за то, что они не слушали Моих слов и отвергли Мой Закон.20На что Мне ладан[4] из Шевы или благовонный тростник из далекой земли? Всесожжения ваши Мне неугодны, ваши жертвы Мне неприятны.21Поэтому так говорит Господь: – Я поставлю перед этим народом преграды, о которые он споткнется; и отцы, и с ними их сыновья, и соседи с друзьями погибнут.22Так говорит Господь: – Вот, движется войско из северной страны; великий народ поднимается с краев земли.23Их оружие – лук и копье; они свирепы и не знают пощады. Шум от них – как рев моря, когда они скачут на конях. В боевом строю идут воины против тебя, дочь Сиона.24Мы услышали весть о них, и руки у нас опустились. Пронзила нас боль, охватили муки, как женщину в родах.25Не выходите в поля, не расхаживайте по дорогам: так как кругом враг с мечом. Ужас со всех сторон!26О народ мой, надень рубище, обваляйся в золе; подними плач, как по единственному ребенку, потому что внезапно губитель придет к нам.27– Я сделал тебя, Иеремия, оценщиком металлов, а Мой народ – рудою[5], чтобы ты смотрел и оценивал их путь.28Эти люди упрямы и непокорны; они – клеветники; они медь и железо; все они развратители.29Кузнечный мех обгорел, истлел свинец от огня, плавильщик напрасно плавил: не отделились их злые.30Их назовут отверженным серебром, потому что Господь отверг их.
1Вениаминови синове, бягайте от Йерусалим, затръбете в Текуе и издигнете знак във Вет-акерем; защото зло предстои от север и голяма погибел. (Неем 3:14; Иер 1:14; Иер 4:6)2Красивата и изнежена жена, сионовата дъщеря ще изтребя.3Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, ще пасат всеки на мястото си; (4Цар 25:1; 4Цар 25:4; Иер 4:17)4ще извикат: Пригответе война против нея, станете и нека излезем на пладне. Горко ни! Защото преваля денят, защото се простират вечерните сенки; (Иер 15:8; Иер 51:27; Иоил 3:9)5станете и да излезем през нощта, и да съборим палатите и.6Защото така казва ГОСПОД на Силите: Отсечете дърветата и и издигнете могила против Йерусалим; този е градът, който трябва да бъде наказан, само насилие има в него.7Както блика вода от извора, така блика злото от него; насилие и грабеж се чува в него, пред Мене непрестанно има болест и рани. (Пс 55:9; Ис 57:20; Иер 20:8; Иез 7:11; Иез 7:23)8Приеми поука, Йерусалиме, да не би да се отвръща душата Ми от тебе, да не би да те направя пустиня, земя ненаселена. (Иез 23:18; Ос 9:12)9Така казва ГОСПОД на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израил като лозе; пак протегни ръката си като гроздоберач към пръчките.10На кого да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано и не могат да чуят; ето, словото ГОСПОДНЕ стана укорно за тях, те не благоволят в него. (Исх 6:12; Иер 7:26; Иер 20:8; Деян 7:51)11Затова съм пълен с яростта на ГОСПОДА, уморих се да се въздържам; ще я изливам върху децата по улиците и върху целия сбор на младежите, защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, старец заедно с престарял. (Иер 9:21; Иер 20:9)12Къщите им ще преминат в други, също – и полетата, и жените им; защото ще простра ръката Си върху жителите на тази страна, казва ГОСПОД; (Втор 28:30; Иер 8:10)13защото от малък до голям – всеки от тях се е предал на сребролюбие, и от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. (Ис 56:11; Иер 8:10; Иер 14:18; Иер 23:11; Мих 3:5; Мих 3:11)14Повърхностно са лекували те раната на народа Ми, като са казали: Мир, мир! А пък няма мир. (Иер 4:10; Иер 8:11; Иер 14:13; Иер 23:17; Иез 13:10)15Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще паднат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД. (Иер 3:3; Иер 8:12)16Така казва ГОСПОД: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки – къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си; но те казаха: Не искаме да ходим по него. (Ис 8:20; Иер 18:15; Мал 4:4; Мф 11:29; Лк 16:29)17Поставих и пазачи над вас и казах: Слушайте гласа на тръбата; но те отговориха: Не искаме да слушаме. (Ис 21:11; Ис 58:1; Иер 25:4; Иез 3:17; Авв 2:1)18Затова слушайте, народи, и ти, съборе, узнай какво има между тях.19Слушай, земьо: Ето, Аз ще докарам зло върху този народ, дори плода на помислите им; защото не послушаха словата Ми, а колкото до закона Ми, те го отхвърлиха. (Прит 1:31; Ис 1:2)20Защо Ми е ливанът, който донасят от Сава, и благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не са Ми приятни, нито жертвите ви – угодни. (Пс 40:6; Пс 50:7; Ис 1:11; Ис 60:6; Ис 66:3; Иер 7:21; Ам 5:21; Мих 6:6)21Затова така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще поставя пред този народ препятствия, о които ще се спъват бащите и синовете заедно; и съседът, и приятелят му ще загинат заедно.22Така казва ГОСПОД: Ето, народ иде от северната страна и велик народ ще се повдигне от краищата на земята. (Иер 1:15; Иер 5:15; Иер 10:22; Иер 50:41)23Лък и копие държат, жестоки са и немилостиви; гласът им бучи като море, възседнали са на коне, всеки опълчен, както мъж за бой, против тебе, дъще сионова. (Ис 5:30)24Откакто сме чули вест за тях, ръцете ни отслабнаха, мъки ни обзеха и болки – като на жена, която ражда. (Иер 4:31; Иер 13:21; Иер 49:24; Иер 50:43)25Не излизайте на полето и на пътя не ходете, защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.26Дъще на народа Ми, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за единороден син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас. (Иер 4:8; Иер 25:34; Мих 1:10; Зах 12:10)27Поставих те изпитател и крепост между народа Си, за да узнаеш и да изпиташ пътя им. (Иер 1:18; Иер 15:20)28Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; мед са и желязо; те всички постъпват разтленно. (Иер 5:23; Иер 9:4; Иез 22:18)29Духалото изгоря; оловото бе изпоядено от огъня; разтопителят напразно разтопява, защото злите не се отделиха.30Сребро за смет ще ги нарекат, защото ГОСПОД ги е отхвърлил. (Ис 1:22)