1В четвертом году правления иудейского царя Иоакима[1], сына Иосии, Господь сказал Иеремии:2– Возьми свиток и запиши в него все слова, которые Я говорил тебе об Израиле, Иудее и всех народах с того времени, как Я начал говорить с тобой в дни правления Иосии вплоть до этого дня.3Может быть, когда народ Иудеи услышит о всех невзгодах, которые Я задумал наслать на них, то каждый из них оставит свои злые пути; тогда Я прощу им их вину и грех.4Иеремия призвал Баруха, сына Нирии, и под диктовку Иеремии Барух записал в свиток все слова, которые Господь говорил Иеремии.5Затем Иеремия сказал Баруху: – Мне запрещено входить в дом Господень.6Поэтому ты пойди в дом Господень в день поста и прочитай народу из свитка Господни слова, которые ты записал с моих слов. Прочитай их всему народу Иудеи, который соберется со всех городов.7Может быть, они вознесут к Господу свою молитву, и отвратится каждый со своего злого пути – ведь страшны гнев и ярость, которыми Господь грозит этому народу.8Барух, сын Нирии, сделал все, что велел ему пророк Иеремия, – он прочитал Господни слова из свитка в доме Господа.9В девятом месяце пятого года правления иудейского царя Иоакима, сына Иосии[2], для всех жителей Иерусалима и для тех, кто пришел в Иерусалим из городов Иудеи, был объявлен пост перед Господом.10В комнате писаря Гемарии, сына Шафана, которая находилась в верхнем дворе у входа в Новые ворота дома Господня, Барух прочел всему народу в Господнем доме слова Иеремии из свитка.11Когда Михей, сын Гемарии, внук Шафана, услышал все слова Господа из свитка,12он пошел в комнаты писарей в царском дворце, где сидели все придворные сановники: писарь Элишама, Делая, сын Шемаи, Элнафан, сын Ахбора, Гемария, сын Шафана, Цедекия, сын Ханании, и все остальные придворные.13Когда Михей рассказал им все, что он услышал, все, что читал Барух народу из свитка,14все приближенные отправили Иегудия, сына Нефании, внука Шелемии, правнука Кушия, сказать Баруху: «Принеси свиток, который ты читал народу, и сам приходи». И Барух, сын Нирии, пришел к ним со свитком в руках.15Они сказали ему: – Садись, просим тебя прочитать и нам. Барух прочитал им.16Услышав все эти слова, они в страхе переглянулись и сказали Баруху: – Мы непременно должны доложить об этом царю.17Потом они спросили Баруха: – Просим тебя, расскажи нам, как ты написал все это? Со слов Иеремии?18– Да, – ответил Барух, – он говорил мне все эти слова, а я записывал чернилами в свиток.19Тогда приближенные сказали Баруху: – Ты и Иеремия идите и спрячьтесь, и пусть никто не знает, где вы.20Оставив свиток в комнате писаря Элишамы, они пошли в царский двор и доложили обо всем царю.21Царь послал Иегудия взять свиток, и Иегудий принес его из комнаты писаря Элишама и стал читать его царю и всем приближенным, которые стояли возле него.22Был девятый месяц, и царь сидел в зимней комнате перед камином, в котором горел огонь.23Когда Иегудий прочитывал три или четыре столбца свитка, царь отрезал их писарским ножом и бросал в камин. Он делал так до тех пор, пока в огне не сгорел весь свиток.24Царь и все его слуги, слышавшие все эти слова, не выказали страха и не разорвали своих одежд.25Элнафан, Делая и Гемария упрашивали царя не сжигать свиток, но он не послушал их.26Вместо этого царь приказал Иерахмеилу, члену царской семьи, Серае, сыну Азриила, и Шелемии, сыну Авдиила, взять под стражу писаря Баруха и пророка Иеремию. Но Господь укрыл их.27После того как царь сжег свиток со словами, которые Барух записал со слов Иеремии, Господь сказал Иеремии:28– Возьми другой свиток и запиши в него все слова, какие были в первом свитке, который сжег Иоаким, царь Иудеи.29А Иоакиму, царю Иудеи, скажи: «Так говорит Господь: Ты сжег этот свиток и сказал: „Зачем ты написал, что царь Вавилона непременно явится и погубит эту землю, поразив на ней и людей, и зверей?“30Поэтому так говорит Господь об Иоакиме, царе Иудеи: Не будет от него никого, кто сел бы на престоле Давида; его мертвое тело бросят незахороненным на дневной зной и на ночной холод.31Я накажу его, его детей и его слуг за их беззакония; Я нашлю на них, и на жителей Иерусалима, и на народ Иудеи все невзгоды, которыми Я им грозил, потому что они не слушали Меня».32Тогда Иеремия взял другой свиток, отдал его писарю Баруху, сыну Нирии, и под диктовку Иеремии Барух записал в него все слова того свитка, который был сожжен царем Иудеи Иоакимом. И было прибавлено много похожих слов к словам сожженного свитка.
Високомерието на юдейския цар Йоаким. Изгаряне на книгата на Йеремия
1В четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2Вземи си един свитък книга и напиши в него всички думи, които ти говорих против Израил, против Юда и против всички народи – от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Йосия, дори до днес. (Ис 8:1; Иер 25:3; Иер 25:15; Иер 30:2; Иез 2:9; Зах 5:1)3Дано Юдовият дом чуе цялото зло, което Аз мисля да им направя, така че да се върнат всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието и греха им. (Иер 18:8; Иер 26:3; Иер 36:7; Ион 3:8)4Тогава Йеремия повика Варух, Нириевия син; и Варух записа от устата на Йеремия в един свитък книга всички думи, които ГОСПОД му беше говорил. (Иер 32:12; Иер 45:1)5А Йеремия заповяда на Варух: Аз съм затворен; не мога да вляза в ГОСПОДНИЯ дом;6затова влез ти и от свитъка, който записа от устата ми, прочети ГОСПОДНИТЕ думи в ушите на народа, в ГОСПОДНИЯ дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юдея, които идват от градовете си. (Лев 16:29; Лев 23:27; Деян 27:9)7Дано принесат молба пред ГОСПОДА и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които ГОСПОД е произнесъл против този народ. (Иер 36:3)8Варух, Нириевият син, стори всичко, което му заповяда пророк Йеремия, като прочете от книгата ГОСПОДНИТЕ думи в ГОСПОДНИЯ дом.9И в петата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Йерусалим и целият народ, който идваше в Йерусалим от Юдейските градове, прогласиха пост пред ГОСПОДА.10Тогава Варух прочете от книгата Йеремиевите думи в ГОСПОДНИЯ дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на ГОСПОДНИЯ дом, в ушите на целия народ. (Иер 26:10)11А когато Михей, син на Гемария, Сафановия син, чу от книгата всички ГОСПОДНИ думи,12слезе в царския дворец, в стаята на секретаря, и видя, че всички първенци седяха там: писарят Елисам, Делайя, Семайевият син, Елнатан, Аховоровият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананевият син, и всички останали първенци.13Тогава Михей им извести всички думи, които беше чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на народа.14Затова всички първенци пратиха Юдий, син на Натания, син на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела. И така, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.15Те му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.16А като чуха всички думи, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.17И попитаха Варух: Кажи ни сега – как си записал ти всички тези думи от устата му?18А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези думи и аз ги пишех с мастило в книгата.19Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Йеремия; никой да не знае къде сте.20После влязоха при царя (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисам) и известиха в ушите на царя всички тези думи.21И така, царят прати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисам. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.22Царят седеше в зимния дворец (а беше деветият месец) и пред него имаше мангал с огън. (Ам 3:15)23След като Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и го хвърли в огъня на мангала, където целият свитък изгоря.24И не се разтрепераха и не раздраха дрехите си нито царят, нито един от слугите му, които чуха всички тези думи. (4Цар 22:11; Ис 36:22; Ис 37:1)25При това когато Елнатан, Делайя и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.26Царят заповяда на сина си Йерамеил, на Серайя, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Йеремия; но ГОСПОД ги скри.27И след като царят изгори свитъка и думите, които Варух записа от Йеремиевите уста, ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия и каза:28Вземи си пак друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдейският цар Йоаким изгори;29а на Юдейския цар Йоаким да кажеш: Така казва ГОСПОД: Ти изгори този свитък и каза: Защо си записал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея нито човек, нито животно?30Затова така казва ГОСПОД на Юдейския цар Йоаким: Няма да има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен – денем на горещината, а нощем на сланата. (Иер 22:19; Иер 22:30)31Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на йерусалимските жители и на Юдовите мъже цялото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.32И така, Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, Нириевия син, който записа в него от устата на Йеремия всички думи на книгата, която Юдейският цар Йоаким беше изгорил в огъня; а към тях бяха прибавени и още много подобни думи.