1Пока Навуходоносор, царь Вавилона, все его войско, и все царства, и народы империи, которой он правил, вели войну с Иерусалимом и всеми окрестными городами[1], было к Иеремии слово Господне:2– Так говорит Господь, Бог Израиля: Пойди к Цедекии, царю Иудеи, и скажи ему: «Так говорит Господь: Я отдаю этот город в руки царя Вавилона, и он сожжет его.3Ты не спасешься от его руки, но непременно будешь схвачен и отдан ему. Ты увидишь царя Вавилона собственными глазами, и он будет разговаривать с тобой лицом к лицу. И ты пойдешь в Вавилон.4Но слушай Господне обещание, Цедекия, царь Иудеи. Так говорит Господь о тебе: Ты не погибнешь от меча,5ты умрешь в мире. И как устраивали поминальный костер в честь твоих предков, прежних царей, которые были до тебя, так разведут костер[2] и в твою честь и будут оплакивать: „Увы, господин!“ Я Сам обещаю это, – возвещает Господь». (Втор 26:14; 2Пар 16:14; 2Пар 21:19; Ам 2:1)6И пророк Иеремия пересказал все это царю Иудеи Цедекии в Иерусалиме,7когда войско царя Вавилона воевало с Иерусалимом и другими городами Иудеи, которые еще держались, – с Лахишем и Азекой. Это были последние укрепленные города, которые оставались у Иудеи.
Нарушение закона о рабах
8Слово Господне было к Иеремии после того, как царь Цедекия заключил соглашение со всем народом в Иерусалиме, чтобы объявить свободу рабам.9Каждый должен был освободить своих рабов-евреев – и мужчин, и женщин; никому больше не следовало держать в рабстве своего соплеменника-иудея.10Все сановники и народ, заключившие это соглашение, согласились отпустить своих рабов и рабынь и не удерживать их больше в рабстве. Они согласились и отпустили их,11но потом передумали, вернули назад рабов, которых они отпустили, и снова обратили их в рабство.12И было к Иеремии слово Господа:13– Так говорит Господь, Бог Израиля: Я заключил завет с вашими предками, когда Я вывел их из Египта, из земли рабства. Я сказал:14«Каждый седьмой год всякий из вас должен освобождать своего соплеменника-еврея, который продал тебе себя. Когда он прослужит шесть лет, ты должен отпустить его»[3]. Но ваши отцы не слушали Меня и не обращали внимания. (Втор 15:12)15Недавно вы покаялись и сделали то, что правильно в Моих глазах: каждый из вас объявил свободу своим соплеменникам. Вы даже заключили соглашение предо Мной в доме, который носит Мое имя.16Но сейчас вы повернули назад и осквернили Мое имя; каждый из вас вернул тех рабов и рабынь, которых отпустил на свободу, чтобы они шли, куда пожелают. Вы заставили их снова стать вашими рабами.17Поэтому так говорит Господь: Вы не послушались Меня и не объявили свободу своим соплеменникам. За это Я объявляю вам ныне свободу, – возвещает Господь, – погибнуть от меча, от мора или от голода. Я сделаю вас ужасом для всех земных царств.18С теми, кто нарушил Мой завет и не выполнил условий завета, который они заключили предо Мной, Я поступлю так же, как с молодым быком, которого они рассекли надвое и между частями которого прошли[4]. (Быт 15:1)19Вождей Иудеи и Иерусалима, придворных сановников, священников и народ страны, прошедших между частями быка,20Я отдам их врагам, которые ищут их смерти. Их трупы станут пищей небесным птицам и земному зверью.21Я отдам Цедекию, царя Иудеи, и его приближенных их врагам, которые ищут их смерти, войску вавилонского царя, которое отступило от вас.22Я уже отдаю повеление, – возвещает Господь, – которое вернет их к этому городу. Они сразятся с ним, захватят его и сожгут. Я сделаю города Иудеи необитаемой пустыней.
1Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА, когато вавилонският цар Навуходоносор, цялата му войска, всички царства на света, които бяха под властта му, и всички племена воюваха против Йерусалим и против всичките му градове: (4Цар 25:1; Иер 1:15; Иер 39:1; Иер 52:4)2Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Иди и говори на Юдейския цар Седекия: Така казва ГОСПОД: Ето, ще предам този град в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън. (Иер 21:10; Иер 32:3; Иер 32:28)3И ти няма да избегнеш от ръката му, а непременно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му; и ти и вавилонският цар ще се погледнете очи в очи и ще говорите уста с уста, и ще отидеш във Вавилон. (Иер 32:4; Иер 32:29; Иер 34:22)4Обаче, Седекия, царю Юдейски, слушай ГОСПОДНЕТО слово; така казва ГОСПОД за тебе: Няма да умреш от меч;5мирно ще умреш; и каквито изгаряния на благовония правеха за бащите ти, предишните царе, които те предшестваха, такива изгаряния ще направят и за теб; и ще те оплачат, като кажат: Уви! ГОСПОДАРЮ! Защото Аз изговорих това слово, казва ГОСПОД. (2Пар 16:14; 2Пар 21:9; Иер 22:18; Дан 2:46)6Тогава пророк Йеремия предаде на Юдейския цар Седекия всички тези думи в Йерусалим,7когато още войската на вавилонския цар се биеше против Йерусалим и против всичките останали Юдейски градове – против Лахис и Азика; защото от укрепените Юдейски градове само те бяха останали. (4Цар 8:13; 4Цар 19:8; 2Пар 11:5; 2Пар 11:9)
Послание за освобождаване на робите
8Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА, след като цар Седекия беше сключил завет с целия народ, който беше в Йерусалим, за да прогласят помежду си освобождение, (Исх 21:2; Лев 25:10; Иер 34:14)9така че всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, евреин или еврейка, за да не държи никой брат си юдеин за слуга. (Лев 25:30; Неем 5:11)10И всички първенци и целият народ, които встъпиха в завета, бяха послушали всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, така че да не ги държат вече за слуги; бяха послушали и бяха ги пуснали;11но после се бяха отметнали, като накараха да се върнат слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, и ги подчиниха да бъдат слуги и слугини. (Иер 34:21; Иер 37:5)12Затова ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза:13Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз сключих завет с бащите ви – в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от дома на робството, като казах:14В края на всеки седем години пускайте всеки брат си евреина, който ти се е продал и ти е слугувал шест години – да го пускаш на свобода от тебе. Но бащите ви не Ме послушаха, нито приклониха ухото си. (Исх 21:2; Исх 23:10; Втор 15:12)15И вие сега се бяхте обърнали и бяхте извършили това, което е право пред Мене, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и бяхте сключили завет пред Мене в дома, който се нарича с Моето име; (4Цар 23:3; Неем 10:29; Иер 7:10)16но се отметнахте и осквернихте името Ми, като накарахте всеки слугата си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, да се върнат и ги подчинихте да ви бъдат слуги и слугини. (Исх 20:7; Лев 19:12)17Затова така казва ГОСПОД: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брат си и всеки на ближния си; ето, казва ГОСПОД, Аз прогласявам против вас свобода на меча, мора и глада; и ще ви предам да бъдете тласкани по всички царства на света. (Втор 28:25; Втор 28:64; Иер 29:18; Иер 32:24; Иер 32:36; Мф 7:2; Гал 6:7; Иак 2:13)18И ще предам хората, които са престъпили завета Ми, които не са изпълнили думите на завета, който сключиха пред Мене, когато разсякоха телето на две и минаха между частите му, (Быт 15:10; Быт 15:17)19юдейските първенци и йерусалимските първенци, евнусите и свещениците, и целия народ на тази земя, които минаха между частите на телето –20да! – ще ги предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове. (Иер 7:33; Иер 16:4; Иер 19:7)21И Юдейския цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които са се оттеглили от вас. (Иер 37:5; Иер 37:11)22Ето, ще заповядам, казва ГОСПОД, и ще ги върна в този град; и те, като воюват против него, ще го превземат и ще го изгорят с огън; и ще превърна Юдейските градове в пустота, останали без жители. (Иер 9:11; Иер 37:8; Иер 37:10; Иер 38:3; Иер 39:1; Иер 39:2; Иер 39:8; Иер 44:2; Иер 44:6; Иер 52:7; Иер 52:18)