1Вот слово Господне, которое было к Иеремии в десятом году правления Цедекии[1], царя Иудеи – это был восемнадцатый год правления Навуходоносора.2Войско вавилонского царя осаждало Иерусалим, а пророк Иеремия был заключен в темницу при дворце царя Иудеи.3Цедекия, царь Иудеи, заключил его там, сказав: – Зачем ты так пророчествуешь? Ты говоришь: «Так говорит Господь: Я отдам этот город царю Вавилона, и он захватит его.4Цедекия, царь Иудеи, не спасется от рук халдеев; его непременно отдадут вавилонскому царю, и он увидит его собственными глазами и будет разговаривать с ним лицом к лицу.5Он возьмет Цедекию в Вавилон, где тот останется, пока Я не позабочусь о нем. Если будешь воевать против халдеев, то не преуспеешь».6Иеремия сказал: – Ко мне было слово Господне:7«Ханамел, сын твоего дяди Шаллума, придет к тебе и скажет: „Купи мое поле в Анатоте, потому что ты – ближайший родственник, и у тебя есть право и обязанность купить его“».8Потом, как и сказал Господь, мой двоюродный брат Ханамел пришел ко мне в темницу и сказал: – Купи мое поле в Анатоте, что в земле Вениамина. Ты имеешь право выкупить его и владеть им, так купи его себе. Я знал, что таково было слово Господне,9и купил поле в Анатоте у моего двоюродного брата Ханамела, отвесив ему семнадцать шекелей[2] серебра.10Я подписал купчую, приложил к ней свою печать, пригласил свидетелей и отвесил серебро на весах.11Я взял купчую – запечатанную копию с договором и его условиями и незапечатанную –12и отдал эту купчую Баруху, сыну Нирии, сына Махсеи, в присутствии моего двоюродного брата Ханамела, свидетелей, которые ее подписали, и всех иудеев, которые находились во дворе темницы.13В их присутствии Я дал Баруху такое повеление:14«Так говорит Господь Сил, Бог Израиля: „Возьми эти грамоты – запечатанную копию купчей и незапечатанную – и положи их в глиняный кувшин, чтобы они могли храниться долго.15Ведь так говорит Господь Сил, Бог Израиля: В этой стране будут снова покупать дома, поля и виноградники“».16Отдав купчую Баруху, сыну Нирии, я помолился Господу:17– О Владыка Господь! Ты создал небеса и землю Своей великой силой и простертой рукой. Нет ничего невозможного для Тебя.18Ты являешь милость тысячам, но воздаешь за вину родителей их детям после них. О великий и могучий Бог, Чье имя – Господь Сил,19Твои намерения величественны и Твои дела велики. Твои глаза раскрыты на все пути человека; Ты воздаешь каждому за его путь, по плодам дел его.20Ты совершил знамения и чудеса в Египте и творил их доныне и в Израиле, и среди всего человеческого рода, и приобретал Себе славу, которая принадлежит Тебе и сегодня.21Знамениями и чудесами, могучей дланью, простертой рукой и великим страхом Ты вывел Свой народ Израиль из египетской земли.22Ты отдал им эту землю, которую клялся отдать их отцам, землю, где течет молоко и мед.23Они вошли в нее и завладели ею, но не слушали Тебя и не жили по Твоему Закону; они не делали того, что Ты повелевал им. За это Ты наслал на них всю эту беду.24Видишь, как насыпают осадные валы, чтобы взять город. Из-за меча, голода и мора город достанется халдеям, которые напали на нас. То, что Ты сказал, исполнилось, и вот, Ты видишь это.25Ты, Владыка Господь, говорил мне: «Купи себе поле за серебро и пригласи для сделки свидетелей», но ведь город переходит в руки халдеев.26И было слово Господне к Иеремии:27– Я – Господь, Бог всех людей. Есть ли что-нибудь невозможное для Меня?28Поэтому так говорит Господь: Я отдам этот город халдеям и Навуходоносору, царю Вавилона, который захватит его.29Халдеи, которые воюют с этим городом, придут и предадут его огню; они сожгут его дотла с домами, на крышах которых народ возжигал благовония Баалу и совершал жертвенные возлияния чужим богам, вызывая Мой гнев.30Народ Израиля и Иудеи с юности делал лишь зло в Моих глазах; да, народ Израиля лишь вызывал Мой гнев делами своих рук, – возвещает Господь. –31Со дня его основания до сегодняшнего дня этот город вызвал у Меня такой гнев и негодование, что Я отвергну его от Себя.32Народ Израиля и Иудеи вызывал Мой гнев всем злом, которое он делал – они сами, их цари и вельможи, их священники и пророки, жители Иудеи и горожане Иерусалима.33Они повернулись ко Мне спиной, а не лицом; Я наставлял их снова и снова, но они не слушали и не принимали наставлений.34Они поставили свои мерзости в доме, который называется Моим именем, и осквернили его.35Они построили святилища Баалу на возвышенностях в долине Бен-Гинном, чтобы приносить своих сыновей и дочерей в огненную жертву Молоху[3], хотя Я не повелевал этого; Мне даже на ум не приходило, что они должны делать такую мерзость и вводить Иудею в грех. (Лев 18:21; Лев 20:2)36Вы говорите об этом городе: «Из-за меча, голода и мора он достанется царю Вавилона», но так говорит Господь, Бог Израиля:37Я непременно соберу их из всех земель, в которые Я изгнал их в гневе, ярости и страшном негодовании; Я приведу их обратно в этот край и дам им жить в безопасности.38Они будут Моим народом, а Я буду их Богом.39Я дам им одно сердце и один путь – всегда чтить Меня на благо себе и своим потомкам.40Я заключу с ними вечный завет, по которому Я не перестану делать для них добро и вдохновлять их, чтобы они чтили Меня, чтобы они никогда больше не отвернулись от Меня.41Я с радостью буду делать для них добро и непременно насажу их на этой земле от всего сердца и от всей души.42Ведь так говорит Господь: – Как Я навел на этот народ всю эту страшную беду, так Я пошлю им и все благоденствие, которое Я им обещал.43И снова будут покупать поля в этой стране, о который вы говорите: «Это разоренный край без людей и животных; он был отдан в руки халдеев».44Поля будут покупать за серебро и будут подписывать купчие, ставить на них печати и приглашать к ним свидетелей в землях Вениамина, в окрестностях Иерусалима и в городах нагорий, западных предгорий и Негева, потому что Я восстановлю их, – возвещает Господь.
1Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА в десетата година на Юдейския цар Седекия, която година беше осемнадесетата на Навуходоносор. (4Цар 25:1; 4Цар 25:2; Иер 39:1)2По това време войската на вавилонския цар обсаждаше Йерусалим; а пророк Йеремия беше затворен в двора на стражата, която беше в двореца на Юдейския цар. (Неем 3:25; Иер 33:1; Иер 37:21; Иер 38:6; Иер 39:14)3Защото Юдейският цар Седекия го беше затворил и му беше казал: Защо пророкуваш, като казваш: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще предам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го завладее; (Иер 34:2)4и Юдейският цар Седекия няма да избегне от ръката на халдейците, а непременно ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар и ще говори с него уста с уста, и ще се погледнат очи в очи; (Иер 34:3; Иер 38:18; Иер 38:23; Иер 39:5; Иер 52:9)5и той ще заведе Седекия във Вавилон; и ще бъде там, докато го посетя, казва ГОСПОД; и ако воювате против халдейците, няма да успеете? (Иер 21:4; Иер 27:22; Иер 33:5)6Йеремия отговори: ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза:7Ето, Анамеил, син на чичо ти Селум, ще дойде при теб и ще каже: Купи си нивата ми, която е в Анатот; защото на тебе принадлежи правото на близък сродник да я откупиш. (Лев 25:24; Лев 25:25; Лев 25:32; Руф 4:4)8И така, чичовият ми син Анамеил дойде при мене в двора на стражата, според ГОСПОДНЕТО слово, и ми каза: Купи, моля, нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя; защото на тебе принадлежи правото да я наследиш и на тебе – правото да я откупиш; купи я за себе си. Тогава познах, че това предложение беше ГОСПОДНЕ слово.9И купих нивата, която е в Анатот, от чичовия ми син Анамеил и му претеглих парите, седемнадесет сикъла сребро. (Быт 23:16; Зах 11:12)10След като написах записа и ударих печата, повиках свидетели и претеглих среброто във везните.11Тогава взех записа за покупката – както запечатания, съдържащ споразуменията и условията, така и отворения;12и предадох записа за покупката на Варух, син на Нирия, Маасиевия син, пред чичовия ми син Анамеил и пред свидетелите, които подписаха записа за покупката, пред всички юдеи, които седяха в двора на стражата. (Ис 8:2; Иер 36:4)13И заръчах на Варух пред тях, като казах:14Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Вземи тези записи – този запечатан запис за покупката и този отворен запис – и ги сложи в пръстен съд, за да стоят за дълго време.15Защото така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Пак ще се купуват в тази земя къщи, ниви и лозя. (Иер 32:37; Иер 32:43)16А след като предадох записа за покупката на Варух, Нириевия син, се помолих на ГОСПОДА:17О, ГОСПОДИ ЙЕХОВА; ето, Ти си създал небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо трудно за Тебе, (Быт 18:14; 4Цар 19:15; Иер 32:14; Лк 1:37)18Който показваш милост към хиляди родове, а въздаваш беззаконието на бащите в пазвата на децата им след тях; великият, могъщественият Бог, ГОСПОД на Силите е името Му, (Исх 20:6; Исх 34:7; Втор 5:9; Втор 5:10; Ис 9:6; Иер 10:16)19велик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всички пътища на човешките деца, за да въздадеш на всеки според пътищата му и според плода на делата му; (Иов 34:21; Пс 33:13; Прит 5:21; Ис 28:29; Иер 16:17; Иер 17:10)20Ти, Който си извършил знамения и чудеса в Египетската земя, известни дори до днес и в Израил, и между другите хора, и си придоби име, каквото е днес; (Исх 9:16; 1Пар 17:21; Ис 63:12; Дан 9:15)21и си извел народа Си Израил от Египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка, с издигната мишца и с голям ужас; (Исх 3:8; Исх 3:17; Исх 6:6; 2Цар 7:23; 1Пар 17:21; Пс 136:11; Пс 136:12; Иер 11:5)22и си им дал тази земя, за която си се заклел на бащите им да я дадеш на тях – земя, където тече мляко и мед;23и те влязоха и я завладяха; но понеже не послушаха гласа Ти, нито ходиха по закона Ти и не направиха нито едно нещо от всичко, което си им заповядал да правят, затова си докарал върху тях цялото това зло. (Неем 9:26; Иер 11:8; Дан 9:10)24Ето могилите! Неприятелите стигнаха до града, за да го завладеят; и градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради меча и глада, и мора; и това, което си говорил, стана; ето, Ти виждаш! (Иер 14:12; Иер 32:25; Иер 32:36)25А въпреки това, ГОСПОДИ Боже, Ти ми каза: Купи си нивата с пари и повикай свидетели; при все че градът е предаден в ръката на халдейците. (Иер 32:24)26Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия и каза:27Ето, Аз съм ГОСПОД, Бог на всяка твар; има ли нещо трудно за Мене? (Чис 6:22; Иер 32:17)28Затова така казва ГОСПОД: Ето, ще предам този град в ръката на халдейците и в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и той ще го превземе. (Иер 32:3)29И халдейците, които воюват против този град, ще дойдат и като запалят този град, ще го изгорят заедно с къщите, върху чиито покриви кадеха на Ваал и правеха възлияния на други богове, и Ме разгневяваха. (Иер 19:13; Иер 21:10; Иер 37:8; Иер 37:10; Иер 52:13)30Защото израилтяните и юдеите са извършвали само това, което беше зло пред Мен, от младостта си; защото израилтяните не правеха друго освен да Ме разгневяват с делата на ръцете си, казва ГОСПОД. (Иер 2:7; Иер 3:25; Иер 7:22; Иер 22:21; Иез 20:28)31Защото от деня, когато съградиха този град, дори до днес той е раздразнявал гнева Ми и яростта Ми, за да го отхвърля от лицето Си (4Цар 23:27; 4Цар 24:3)32поради цялото зло, което израилтяните и юдеите извършиха и Ме раздразняваха – те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, Юдовите мъже и йерусалимските жители. (Ис 1:4; Ис 1:6; Дан 9:8)33Те обърнаха гръб към Мен, а не лице; и при все че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, те пак не послушаха и не приеха поука; (Иер 2:27; Иер 7:13; Иер 7:24)34а поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, и го оскверниха; (Иер 7:30; Иер 7:31; Иер 23:11; Иез 8:5; Иез 8:6)35и съградиха високите места на Ваал, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете и дъщерите си през огъня на Молох – нещо, което не съм им заповядал, нито е идвала на сърцето Ми мисълта, че ще извършат тази мерзост, за да подтикнат Юда да съгрешава. (Лев 18:21; 3Цар 11:33; Иер 7:31; Иер 19:5)36И така, сега така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, за този град, за който вие казвате: Ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар с меч, глад и мор: (Иер 32:24)37Ето, ще ги събера от всички страни, където ги бях изгонил в гнева Си, в яростта Си и в голямото Си негодувание; и като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност; (Втор 30:3; Иер 23:3; Иер 23:6; Иер 29:14; Иер 31:10; Иер 33:16; Иез 37:21)38и те ще Ми бъдат народ, и Аз ще им бъда Бог; (Иер 24:7; Иер 30:22; Иер 31:33)39и ще им дам едно сърце да ходят в един път, за да се боят от Мене винаги – за тяхно добро и за доброто на децата им след тях; (Иер 7:24; Иез 11:19; Иез 11:20)40и ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях да ги диря, за да им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене; (Ис 55:3; Иер 31:31; Иер 31:33)41дори ще се радвам над тях да им правя добро и ще ги насадя с вярност в тази земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа. (Втор 30:9; Иер 24:6; Иер 31:28; Ам 9:15; Соф 3:17)42Защото така казва ГОСПОД: Както докарах върху този народ цялото това голямо зло, така ще докарам върху тях и цялото добро, което съм им обещал. (Иер 31:28)43Ще се купуват ниви в тази земя, за която казвате: Пуста е без човек или животно; предадена е в ръката на халдейците. (Иер 32:15; Иер 33:10)44Ще купуват ниви с пари и като подписват записи и ги запечатват, ще повикват свидетели във Вениаминовата земя и в йерусалимските околности, в Юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще ги върна от плена им, казва ГОСПОД. (Иер 17:26; Иер 33:7; Иер 33:11; Иер 33:26)