1Когда Пашхур, сын Иммера, начальник охраны дома Господня, услышал Иеремию, пророчествующего это,2он велел избить пророка Иеремию и посадить его в колодки у Верхних вениаминовых ворот Господнего дома.3На следующий день, когда Пашхур освободил его из колодок, Иеремия сказал ему: – Господь назвал тебя не Пашхуром[1], а Магор-Миссавивом![2]4Ведь так говорит Господь: «Я сделаю тебя ужасом самому себе и всем твоим друзьям; ты своими глазами увидишь, как они падут от мечей врагов. Я отдам всю Иудею в руки царя Вавилона, который угонит их в Вавилон или предаст мечу.5Я отдам врагам все достояние этого города: все его доходы, все драгоценности, все сокровища царей Иудеи, и они разграбят их и унесут в Вавилон.6А ты, Пашхур, вместе со всеми, кто живет в твоем доме, отправишься в плен в Вавилон. Там ты умрешь, там тебя и похоронят – и тебя, и всех твоих друзей, которым ты пророчествовал ложь».
Отчаяние Иеремии
7Господи, Ты уговаривал меня, и я уговорен; Ты сильнее и одолел меня. Надо мною смеются весь день; всякий меня высмеивает.8Лишь начну говорить, – кричу, возвещая зверства и разрушения. Принесло мне слово Господне ежедневные издевательства и насмешки.9И сказал я: «Не стану о Нем вспоминать и не буду впредь говорить во имя Его», но Его слово, как огонь, жжет мне сердце, как огонь, заключенный в моих костях. Я устал его сдерживать, не могу.10Слышу, как многие шепчут: «Ужас со всех сторон! Заявите же на него! Давайте же заявим на него!» Все друзья мои ждут, чтобы я оступился: «Может, поддастся он на обман, и мы его одолеем и отомстим ему».11Но со мною Господь, словно грозный воин, и мои гонители споткнутся и не одолеют меня. Опозорятся они смертельно, не добившись успеха, никогда не забудется их унижение.12Господь Сил, испытывающий праведных и видящий сердце и разум, дай мне увидеть, как Ты отомстишь им, ведь я доверил свое дело Тебе.13Пойте Господу! Славьте Господа! Он спасает жизнь бедняка от рук нечестивцев.14Будь проклят день, когда я родился! День, когда мать родила меня, да не будет благословен!15Будь проклят тот, кто известил отца: «У тебя родился сын!» – и привел его в ликование.16Пусть уподобится тот человек городам, которые Господь разрушил без жалости. Пусть слышит он утром плач, а в полдень – боевой клич,17за то, что во чреве меня не убил, чтобы стала мне мать могилой, чтобы чрево осталось беременным вовеки.18Для чего я вышел из чрева? Смотреть на беду и муки и в позоре окончить дни?
1А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник на ГОСПОДНИЯ дом, чу Йеремия, като пророкуваше тези неща. (1Пар 24:14)2Тогава Пасхор удари пророка Йеремия и го сложи в кладата, която беше в горната Вениаминова порта до ГОСПОДНИЯ дом.3А на сутринта Пасхор извади Йеремия от кладата. Тогава Йеремия му каза: ГОСПОД не те нарече Пасхор, а Магор-мисавив[1].4Защото така казва ГОСПОД: Ето, ще те направя за ужас на самия теб и на всичките ти приятели; те ще паднат от меча на неприятелите си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч.5При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдейските царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон. (4Цар 20:17; 4Цар 24:12; 4Цар 25:13; Иер 3:24)6И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще пристигнеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо. (Иер 14:13; Иер 14:14; Иер 28:15)
Съдбата на пророка
7ГОСПОДИ, примамил си ме и аз бях примамен; Ти си по-силен от мен и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене; (Иер 1:6; Иер 1:7; Плач 3:14)8защото отворя ли уста, не мога да не викам; трябва да викам: Насилие и грабеж! Защото словото ГОСПОДНЕ става причина за позор и присмех над мене цял ден. (Иер 6:7)9Но ако кажа: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога. (Иов 32:18; Иов 32:19; Пс 39:8; Деян 18:5)10Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет. Обвинявайте! И ние ще го обвиним – казват всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна, – може би той ще се помами в някаква погрешка и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим. (Иов 19:19; Пс 31:18; Пс 41:9; Пс 55:13; Пс 55:14; Лк 11:53; Лк 11:54)11Но ГОСПОД е с мене като мощен и страшен защитник; затова гонителите ми ще се спънат и няма да ми надвият; те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави. (Иер 1:8; Иер 1:19; Иер 15:20; Иер 17:18; Иер 23:40)12Но, ГОСПОДИ на Силите, Който изпитваш праведния и гледаш вътрешностите на сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях, защото на Тебе поверих делото си. (Пс 54:7; Пс 59:10; Иер 11:20; Иер 17:10)13Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА; защото избави душата на немотния от ръката на злодеите. (Пс 35:9; Пс 35:10; Пс 109:30; Пс 109:31)14Проклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми; (Иов 3:3; Иер 15:10)15проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, като каза: Роди ти се мъжко дете, – и с това се зарадва много;16и да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД не съжали и съсипа, и нека слуша сутрин вик, и по пладне тревога; (Быт 19:25; Иер 18:22)17защото не ме умъртви в утробата и така майка ми да ми е била гроб и утробата и да е останала винаги бременна. (Иов 3:10; Иов 3:11)18Защо излязох от утробата, за да гледам труд и скръб и дните ми да се довършат от срам?! (Иов 3:20; Плач 3:1)