1Слушай, дом Израиля, что говорит тебе Господь.2Так говорит Господь: – Не учитесь путям других народов, не бойтесь небесных знамений, которых другие народы боятся.3Обычаи народов ничтожны. Срубают в лесу дерево, ремесленник обрабатывает его резцом,4украшает серебром и золотом, крепит его молотком и гвоздями, чтобы он не качался.5Эти идолы, как пугала на бахче, – не могут говорить; их нужно носить – они не умеют ходить. Не бойтесь их, ведь они не в силах причинить вам зла, но и добра сделать не могут.6– Нет подобного Тебе, о Господь, Ты велик, и Твое имя могущественно.7Кто не чтит Тебя, Царь народов? Ведь Ты заслуживаешь этого. Между всеми мудрецами народов и во всех их царствах нет подобного Тебе.8Эти народы безрассудны и глупы: они учатся у бестолковой деревяшки![1]9Серебро чеканное привозится из Таршиша, а золото – из Уфаза. Поделки ремесленника и плавильщика облачат затем в голубое и пурпурное одеяние; все эти истуканы – изделия мастеров.10Но Господь – это истинный Бог; Он – Бог живой и Царь вечный. Когда Он разгневан, дрожит земля, и народы не в силах вынести Его ярость.11– Скажите им вот что: Боги, которые не создали неба и земли, исчезнут с лица земли и из-под небес[2].12А Бог создал землю Своим могуществом, утвердил мир Своей мудростью, распростер небеса Своим разумом.13Когда Он возвышает голос, шумят небесные воды; Он поднимает тучи с края земли. Он посылает молнии среди ливня и выводит ветер из Своих кладовых.14Все люди глупы и нет у них знания; всякий плавильщик позорит себя своими идолами. Его изваяния лживы, и нет в них дыхания.15Они ничтожны и смешны; пробьет их час, и они погибнут.16Но Он, Удел Иакова, не таков, как они, потому что Он – Творец всего, и Израиль – народ Его наследия: Господь Сил, вот Его имя.
Предстоящее изгнание
17Собирайте пожитки, чтобы покинуть страну, живущие в осаде.18Ведь так говорит Господь: – На этот раз Я изгоняю тех, кто живет в стране; Я пошлю им несчастье, чтобы они были схвачены их врагами.19Горе мне в моем сокрушении! Моя рана неизлечима! Но я сказал себе: «Воистину, это моя скорбь; я должен ее нести».20Мой шатер разрушен, все веревки его разорваны. Сыновья мои от меня ушли, нет их больше; некому больше поставить мой шатер и повесить его завесы.21Пастухи безрассудны и не взывают к Господу, поэтому они не имеют успеха ни в чем, и все их стада рассеяны.22Слышите! Слух несется: великое волнение с севера! Оно превратит города Иудеи в пустыни, в логово шакалов.
Молитва Иеремии
23Знаю, Господи, человек не властен над жизнью, и не во власти идущего дать направление шагам.24Наставляй меня, Господи, но только по справедливости, не во гневе, чтобы не погубить меня.25Излей Свой гнев на народы, не знающие Тебя, на народы, не призывающие Твоего имени, за то что они уничтожили Иакова: уничтожили и погубили его и разорили его дома.
1Слушайте словото, което ГОСПОД говори на вас, доме Израелев!2Така казва ГОСПОД: Не учете пътя на народите и не се плашете от небесните знамения поради това, че народите се плашат от тях. (Лев 18:3; Лев 20:23)3Защото обичаите на племената са суетни; понеже само дърво е това, което секат от гората – нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва; (Ис 40:19; Ис 40:20; Ис 44:9; Ис 45:20)4украсяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати; (Ис 41:7; Ис 46:7)5те стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, нито им е възможно да докарат някакво добро. (Пс 115:5; Пс 115:7; Пс 135:16; Ис 41:23; Ис 46:1; Ис 46:7; Авв 2:19; 1Кор 12:2)6Няма подобен на Тебе, ГОСПОДИ! Велик си и велико е името Ти в сила. (Исх 15:10; Пс 86:8; Пс 86:10)7Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всички мъдри на народите и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе. (Пс 89:6; Откр 15:4)8Но всички онези са безумни и глупави; суетно е учението им; то е само дърво. (Пс 115:8; Ис 41:29; Авв 2:18; Зах 10:2; Рим 1:21; Рим 1:22)9Сребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис и злато – от Офир[1], изделие на художник и на златарски ръце – синьо и мораво за облеклото им, всецяло изработка на изкусни хора. (Пс 115:4; Дан 10:5)10Но ГОСПОД е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар; от Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието Му. (Пс 10:16; 1Тим 6:17)11(Така ще им кажете: Онези богове, които не са направили небето и земята – да! – те ще изчезнат от земята и изпод това небе.) (Пс 96:5; Ис 2:18; Иер 10:15; Зах 13:2)12Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си. (Быт 1:1; Быт 1:6; Быт 1:9; Иов 9:8; Пс 93:1; Пс 104:2; Пс 136:5; Пс 136:6; Ис 40:22; Иер 51:15)13Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига пари от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си. (Иов 38:34; Пс 135:7)14Всеки човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание. (Прит 30:2; Ис 42:17; Ис 44:11; Ис 45:16; Иер 51:17; Иер 51:18; Авв 2:18)15Суета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието им те ще загинат. (Иер 10:11)16Онзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; ГОСПОД на Силите е името Му. (Пс 16:5; Пс 73:26; Пс 74:2; Пс 119:57; Ис 47:4; Ис 51:15; Ис 54:5; Иер 31:35; Иер 32:18; Иер 50:34; Иер 51:19; Плач 3:24)17Събери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта. (Иер 6:1; Иез 12:3)18Защото така казва ГОСПОД: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тази страна и ще ги утесня, за да почувстват злото. (1Цар 25:29; Иер 16:13; Иез 6:10)19Горко ми поради болката ми! Раната ми е люта; но аз казах: Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя. (Пс 77:10; Иер 4:19; Иер 8:21; Иер 9:1; Мих 7:9)20Шатърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха; синовете ми излязоха от мен и ги няма; няма вече кой да разпъне шатъра ми и да окачи завесите ми. (Иер 4:20)21Понеже овчарите обезумяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не са успявали и всичките им стада са разпръснати.22Слушай! Шум! Ето, иде и голям глъч от северната страна, за да превърне Юдейските градове в пустиня, жилище на чакали. (Иер 1:15; Иер 4:6; Иер 5:15; Иер 6:22; Иер 9:11)23ГОСПОДИ, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си. (Прит 16:1; Прит 20:24)24ГОСПОДИ, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш. (Пс 6:1; Пс 38:1; Иер 30:11)25Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име; защото те изпоядоха Яков, дори го погълнаха и го довършиха, и опустошиха жилището му. (Иов 18:21; Пс 79:6; Иер 8:16; 1Фес 4:5; 2Фес 1:8)