от Biblica1Павел посмотрел на членов Высшего Совета и сказал: – Братья, вплоть до сегодняшнего дня я жил с чистой совестью перед Богом.2Тут первосвященник Анания[1] приказал стоявшим рядом с Павлом ударить его по губам.3Павел тогда сказал: – Бог ударит тебя, стена ты подбеленная! Ты сидишь здесь, чтобы судить меня по Закону, а сам нарушаешь Закон, приказывая бить меня!4Те, кто стоял рядом с Павлом, сказали ему: – Как ты смеешь оскорблять Божьего первосвященника?5Павел ответил: – Братья, я не знал, что он первосвященник, ведь Писание говорит: «Не говори плохо о вожде твоего народа»[2]. (Исх 22:28)6Павел знал, что одни из них были саддукеями, а другие – фарисеями, поэтому он громко сказал членам Высшего Совета: – Братья, я фарисей, сын фарисея, и меня судят за надежду на воскресение мертвых.7Когда он это сказал, между фарисеями и саддукеями разгорелся спор, и собрание разделилось,8потому что саддукеи говорят, что нет ни воскресения, ни ангелов, ни духов. Фарисеи же во все это верят.9Поднялся громкий крик, некоторые учители Закона из фарисеев встали и решительно заявили: – Мы не находим в этом человеке ничего плохого. Что, если ему говорил дух или ангел?10Спор разгорелся настолько, что командир римского полка, опасаясь, как бы Павла не разорвали на части, приказал солдатам забрать его от них силой и увести в казарму.11Следующей ночью перед Павлом предстал Господь и сказал: – Не бойся! Как ты свидетельствовал обо Мне в Иерусалиме, так будешь свидетельствовать и в Риме.
Заговор против Павла
12Наутро некоторые иудеи собрались и поклялись ничего не есть и не пить до тех пор, пока не убьют Павла.13В заговоре участвовало более сорока человек.14Они пошли к первосвященникам и старейшинам и сказали: – Мы поклялись ничего не есть, пока не убьем Павла.15Итак, вы и Высший Совет попросите командира римского полка привести его к вам якобы для того, чтобы поближе познакомиться с его делом. А мы будем наготове и убьем его еще до того, как он дойдет до этого места.16Об этом заговоре узнал племянник Павла, сын его сестры. Он пошел в казарму и рассказал об этом Павлу.17Тогда Павел подозвал одного из сотников и сказал ему: – Отведите этого юношу к командиру, у него есть что-то важное сказать ему.18Сотник отвел юношу к командиру и доложил: – Заключенный Павел позвал меня и попросил привести этого юношу к тебе. У него есть что-то важное сказать тебе.19Командир взял юношу за руку, отвел его в сторону и спросил: – Что ты хочешь мне сообщить?20Юноша сказал: – Иудеи решили просить тебя привести завтра Павла в Высший Совет якобы для того, чтобы подробнее узнать о нем.21Но ты этому не верь, потому что в засаде его поджидают более сорока человек. Они поклялись не есть и не пить, пока не убьют его. Они стоят наготове и только ждут твоего согласия исполнить их просьбу.22Командир полка отпустил юношу, дав ему наказ: – Никому не говори о том, что ты только что мне рассказал.
Павел отправлен в Кесарию
23Затем командир вызвал двух сотников и приказал им: – Подготовьте двести солдат, семьдесят всадников и двести копьеносцев для выхода в Кесарию через три часа после того, как стемнеет.24Приготовьте Павлу коня и смотрите, чтобы Павел был в безопасности доставлен к наместнику Феликсу.25И он написал такое письмо:26«От Клавдия Лисия достопочтенному Феликсу, наместнику Рима. Приветствую тебя.27Этот человек был схвачен иудеями, и они собирались уже убить его, но я подоспел с воинами и спас его, так как узнал, что он римский гражданин.28Желая узнать, в чем они его обвиняют, я привел его в их Высший Совет.29Я понял, что обвинение связано со спорными вопросами их Закона и что он не виновен ни в чем, заслуживающем смерти или заключения в темницу.30Мне также стало известно, что против него составлен заговор, и я сразу же отослал его к тебе, велев обвинителям представить тебе обвинения против него».31Солдаты, выполняя приказ, взяли Павла и повели его ночью в Антипатриду.32На следующий день они отправили его с всадниками дальше, а сами возвратились в казарму.33Когда всадники прибыли в Кесарию, они отдали наместнику письмо и передали ему Павла.34Наместник прочитал письмо и спросил Павла, из какой он провинции. Узнав, что Павел из Киликии,35он сказал: – Я выслушаю тебя, когда сюда придут твои обвинители, – и приказал содержать Павла под стражей во дворце Ирода[3].
Деяния 23
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. (Деян 24:16; 1Кор 4:4; 2Кор 1:12; 2Кор 4:2; 2Тим 1:3; Евр 13:18)2А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. (3Цар 22:24; Иер 20:2; Ин 18:22)3Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят! (Лев 19:35; Втор 17:10; Втор 25:1; Втор 25:2; Мф 23:27; Ин 7:51)4А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?5И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“ (Исх 22:28; Еккл 10:20; 2Пет 2:10; Иуд 1:8)6А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите. (Деян 24:15; Деян 24:21; Деян 26:5; Деян 26:6; Деян 28:20; Флп 3:5)7И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.8Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. (Мф 22:23; Мр 12:18; Лк 20:27)9И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел? (Деян 5:39; Деян 22:7; Деян 22:17; Деян 22:18; Деян 25:25; Деян 26:31)10И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.11А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. (Деян 18:9; Деян 19:21; Деян 27:23; Деян 27:24)
Заговорът срещу Павел
12И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел. (Деян 23:21; Деян 23:30; Деян 25:3)13Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.14Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва – да не вкусим нищо, докато не убием Павел.15А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.16Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.17Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.18И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.19А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?20А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му. (Деян 23:12)21Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.22И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това.
Отвеждането на Павел в Цезарея
23Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.24Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.25Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:26От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!27Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин. (Деян 21:32; Деян 21:33; Деян 24:7)28И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния Синедрион; (Деян 22:30)29и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови. (Деян 18:15; Деян 25:19; Деян 26:31)30И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве. (Деян 24:8; Деян 24:20; Деян 25:5)31И така, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.32И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.33А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.34А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза: (Деян 21:39)35Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод. (Мф 27:27; Деян 24:1; Деян 24:10; Деян 25:16)