от Biblica1Исаак позвал Иакова, благословил[1] его и дал ему такой наказ: – Не женись на хананеянке.2Немедленно отправляйся в Паддан-Арам[2], в дом Бетуила, отца твоей матери. Возьми там себе жену из дочерей Лавана, брата твоей матери.3Да благословит тебя Бог Всемогущий[3] и сделает тебя плодовитым и размножит тебя, чтобы от тебя произошло множество народов.4Да наделит Он тебя и твоих потомков благословением Авраама, чтобы ты приобрел во владение землю, на которой ты ныне живешь как пришелец; землю, которую Бог дал Аврааму.5Потом Исаак простился с Иаковом, и тот пошел в Паддан-Арам, к Лавану, сыну арамея Бетуила, брату Ревекки, матери Иакова и Исава.6Исав узнал, что Исаак благословил Иакова и послал его в Паддан-Арам, чтобы взять оттуда жену, и что он, благословляя, наказал ему: «Не женись на хананеянке»,7и что Иаков послушался отца и мать и пошел в Паддан-Арам.8Тогда Исав понял, как не по душе были хананеянки его отцу Исааку.9И он пошел к Измаилу и взял себе в жены, помимо тех, которые у него уже были, Махалату, сестру Невайота, дочь Измаила, сына Авраама.
Сон Иакова в Вефиле и обещание Божье
10Иаков оставил Вирсавию и направился в Харран.11Дойдя до некоего места, он остановился на ночь, потому что солнце уже село. Он взял там один из камней, положил себе под голову и лег спать.12Ему приснился сон: он увидел лестницу, которая стояла на земле, а верхом достигала неба, и ангелы Бога поднимались и спускались по ней.13Над ней[4] стоял Господь и говорил: – Я – Господь, Бог твоего отца Авраама и Бог Исаака; землю, на которой ты сейчас лежишь, Я дам тебе и твоим потомкам.14Твои потомки будут многочисленны, как земная пыль, и ты распространишься на запад и на восток, на север и на юг. Все народы на земле получат благословение через тебя и твое потомство.15Я с тобой и буду охранять тебя, куда бы ты ни пошел, и верну тебя в эту землю. Я не покину тебя и исполню все, что обещал тебе.16Проснувшись, Иаков подумал: «Истинно, на этом месте Господь, а я и не знал».17Ему было страшно, и он сказал: – Как устрашает это место! Не иначе, как здесь дом Бога, и это – врата небес.18Иаков поднялся рано утром, взял камень, который он клал себе под голову, поставил его памятным знаком[5] и возлил на него масло[6]. (Нав 24:26)19Он назвал это место Вефиль[7], хотя в начале тот город назывался Луз.20Затем Иаков дал клятву, сказав: – Если Бог будет со мной и сохранит меня в этом странствии, даст мне хлеба в пищу и одежду на плечи,21так что я вернусь и буду жить в мире в доме моего отца, и если Господь будет моим Богом,22то этот камень, который я поставил, будет памятным знаком, и будет здесь Божьим домом, и от всего, что Ты даешь мне, я дам Тебе десятую часть.
1Тогава Исаак повика Яков и като го благослови, заръча му, като каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери. (Быт 24:3; Быт 27:33)2Стани, иди в Падан-арам в дома на майчиния ти баща Ватуил и оттам вземи жена от дъщерите на вуйчо ти Лаван. (Быт 22:23; Быт 24:29; Быт 25:20; Ос 12:12)3И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така че да произлязат от тебе редица племена; (Быт 17:4; Быт 17:6)4и даденото на Авраам благословение да го даде на теб и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която си пришълец, която Бог даде на Авраам. (Быт 12:2; Быт 17:8)5Така Исаак изпрати Яков; и той отиде в Падан-арам при Лаван, син на сириеца Ватуил и брат на Ревека, майка на Яков и Исав.6А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-арам да си вземе жена оттам, и че като го благослови, му поръча: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери;7и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Падан-арам;8и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се харесваха на баща му Исаак, (Быт 24:3; Быт 26:35)9то Исав отиде при Исмаил и освен другите си жени взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита. (Быт 25:13; Быт 36:3)10И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан. (Ос 12:12; Деян 7:2)11И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.12Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. (Быт 41:1; Иов 33:15; Ин 1:51; Евр 1:14)13А ГОСПОД стоеше над нея и каза: Аз съм ГОСПОД, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти. (Быт 13:15; Быт 26:24; Быт 35:1; Быт 35:12; Быт 48:3)14Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. (Быт 12:3; Быт 13:14; Быт 13:16; Быт 18:18; Быт 22:18; Быт 26:4; Втор 12:20)15Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих. (Быт 26:24; Быт 28:20; Быт 28:21; Быт 31:3; Быт 35:6; Быт 48:16; Чис 23:19; Втор 31:6; Втор 31:8; Нав 1:5; 3Цар 8:57; Пс 121:5; Пс 121:7; Пс 121:8; Евр 13:5)16А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина ГОСПОД е на това място, а аз не съм знаел. (Исх 3:5; Нав 5:15)17И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.18На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него. (Быт 31:13; Быт 31:45; Быт 35:14; Лев 8:10; Чис 7:1)19И нарече онова място Ветил[1]; а преди името на града беше Луз. (Суд 1:23; Суд 1:26; Ос 4:15)20Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, (Быт 28:15; Быт 31:13; Суд 11:30; 2Цар 15:8; 1Тим 6:8)21така че да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава ГОСПОД ще бъде мой Бог (Втор 26:17; Суд 11:31; 2Цар 15:8; 2Цар 19:24; 2Цар 19:30; 4Цар 5:17)22и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Тебе. (Быт 35:7; Быт 35:14; Лев 27:30)