1I ask then: did God reject his people? By no means! I am an Israelite myself, a descendant of Abraham, from the tribe of Benjamin.2God did not reject his people, whom he foreknew. Don’t you know what Scripture says in the passage about Elijah – how he appealed to God against Israel:3‘Lord, they have killed your prophets and torn down your altars; I am the only one left, and they are trying to kill me’? (1Ki 19:10; 1Ki 19:14)4And what was God’s answer to him? ‘I have reserved for myself seven thousand who have not bowed the knee to Baal.’ (1Ki 19:18)5So too, at the present time there is a remnant chosen by grace.6And if by grace, then it cannot be based on works; if it were, grace would no longer be grace.7What then? What the people of Israel sought so earnestly they did not obtain. The elect among them did, but the others were hardened,8as it is written: ‘God gave them a spirit of stupor, eyes that could not see and ears that could not hear, to this very day.’[1] (De 29:4; Isa 29:10)9And David says: ‘May their table become a snare and a trap, a stumbling-block and a retribution for them.10May their eyes be darkened so they cannot see, and their backs be bent for ever.’ (Ps 69:22; Ps 69:23)
Ingrafted branches
11Again I ask: did they stumble so as to fall beyond recovery? Not at all! Rather, because of their transgression, salvation has come to the Gentiles to make Israel envious.12But if their transgression means riches for the world, and their loss means riches for the Gentiles, how much greater riches will their full inclusion bring!13I am talking to you Gentiles. Inasmuch as I am the apostle to the Gentiles, I take pride in my ministry14in the hope that I may somehow arouse my own people to envy and save some of them.15For if their rejection brought reconciliation to the world, what will their acceptance be but life from the dead?16If the part of the dough offered as firstfruits is holy, then the whole batch is holy; if the root is holy, so are the branches.17If some of the branches have been broken off, and you, though a wild olive shoot, have been grafted in among the others and now share in the nourishing sap from the olive root,18do not consider yourself to be superior to those other branches. If you do, consider this: you do not support the root, but the root supports you.19You will say then, ‘Branches were broken off so that I could be grafted in.’20Granted. But they were broken off because of unbelief, and you stand by faith. Do not be arrogant, but tremble.21For if God did not spare the natural branches, he will not spare you either.22Consider therefore the kindness and sternness of God: sternness to those who fell, but kindness to you, provided that you continue in his kindness. Otherwise, you also will be cut off.23And if they do not persist in unbelief, they will be grafted in, for God is able to graft them in again.24After all, if you were cut out of an olive tree that is wild by nature, and contrary to nature were grafted into a cultivated olive tree, how much more readily will these, the natural branches, be grafted into their own olive tree!
All Israel will be saved
25I do not want you to be ignorant of this mystery, brothers and sisters, so that you may not be conceited: Israel has experienced a hardening in part until the full number of the Gentiles has come in,26and in this way[2] all Israel will be saved. As it is written: ‘The deliverer will come from Zion; he will turn godlessness away from Jacob.27And this is[3] my covenant with them when I take away their sins.’[4] (Isa 27:9; Isa 59:20; Isa 59:21; Jer 31:33; Jer 31:34)28As far as the gospel is concerned, they are enemies for your sake; but as far as election is concerned, they are loved on account of the patriarchs,29for God’s gifts and his call are irrevocable.30Just as you who were at one time disobedient to God have now received mercy as a result of their disobedience,31so they too have now become disobedient in order that they too may now[5] receive mercy as a result of God’s mercy to you.32For God has bound everyone over to disobedience so that he may have mercy on them all.
Doxology
33Oh, the depth of the riches of the wisdom and[6] knowledge of God! How unsearchable his judgments, and his paths beyond tracing out!34‘Who has known the mind of the Lord? Or who has been his counsellor?’ (Isa 40:13)35‘Who has ever given to God, that God should repay them?’ (Job 41:11)36For from him and through him and for him are all things. To him be the glory for ever! Amen.
1И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе. (1Sa 12:22; Jer 31:37; 2Co 11:22; Php 3:5)2Не е отхвърлил Бог хората Си, които е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия? Как вика към Бога против Израил: (Ro 8:29)3„Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат.“ (1Ki 19:10; 1Ki 19:14)4Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“ (1Ki 19:18)5Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат. (Ro 9:27)6Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело. (De 9:4; De 9:5; Ro 4:4; Ro 4:5; Ga 5:4)7Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес; (Ro 9:31; Ro 10:3)8както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат, и уши – да не чуват.“ (De 29:4; Isa 6:9; Isa 29:10; Jer 5:21; Eze 12:2; Mt 13:14; Mr 4:12; Lu 8:10; Joh 12:40; Ac 28:26; Ac 28:27)9И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и отплата; (Ps 69:22)10да се помрачат очите им, за да не виждат, и да се сгърби гърбът им завинаги.“ (Ps 69:23; Ps 69:24)
Спасението на езичниците
11Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да възбуди у тях ревност. (Ac 13:46; Ac 13:47; Ac 18:6; Ac 22:18; Ac 22:21; Ac 28:24; Ac 28:28; Ro 10:19)12А ако тяхното падане значи богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!13Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение, (Ac 9:15; Ac 13:2; Ac 22:21; Ro 1:16; Ro 2:2; Ro 2:7; Ro 15:16; Eph 3:8; 1Ti 2:7; 2Ti 1:11)14дано по някакъв начин да възбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях. (1Co 7:16; 1Co 9:22; 1Ti 4:16; Jas 5:20)15Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? (2Co 5:19)16А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи. (Le 23:10; Nu 15:18)17Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, (Jer 11:16; Ac 2:39; Eph 2:12; Eph 2:13)18не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе. (Isa 66:2; Ro 12:16; 1Co 10:12)19Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да се присадя аз.20Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но се бой. (Pr 28:14; Isa 66:2; Ro 12:16; Php 2:12)21Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе.22Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен. (Joh 15:2; 1Co 15:2; Heb 3:6; Heb 3:14)23Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. (2Co 3:16)24Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!
Спасението на целия Израил
25Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците. (Lu 21:24; Ro 11:7; Ro 12:16; 2Co 3:14; Re 7:9)26И така целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отстрани нечестията от Яков; (Ps 14:7; Isa 27:9; Isa 59:20)27и ето завета от Мене към тях, когато отнема греховете им.“ (Isa 27:9; Jer 31:31; Heb 8:8; Heb 8:10; Heb 10:16)28Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. (De 7:8; De 9:5; De 10:15)29Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. (Nu 23:19)30Защото както вие някога не се покорявахте[1] на Бога, но сега чрез тяхното непокорство[2] сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост, (Eph 2:2; Col 3:7; Tit 3:5)31също така и те сега не се покоряват.32Защото Бог затвори всички в непокорство, за да покаже към всички милост. (Ro 3:9; Ga 3:22)33О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! (Job 9:10; Job 11:7; Job 36:23; Ps 36:6; Ps 92:5)34Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?“, (Job 15:8; Job 36:22; Isa 40:13; Jer 23:18; 1Co 2:16)35или: „Кой от по-напред Му е дал нещо, за да му се отплати?“ (Job 35:7; Job 41:11)36Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава навеки. Амин. (1Co 8:6; Ga 1:5; Col 1:16; 1Ti 1:17; 2Ti 4:18; Heb 13:21; 1Pe 3:18; Jud 1:25; Re 1:6)