1Surely God is good to Israel, to those who are pure in heart.2But as for me, my feet had almost slipped; I had nearly lost my foothold.3For I envied the arrogant when I saw the prosperity of the wicked.4They have no struggles; their bodies are healthy and strong.[1]5They are free from common human burdens; they are not plagued by human ills.6Therefore pride is their necklace; they clothe themselves with violence.7From their callous hearts comes iniquity[2]; their evil imaginations have no limits.8They scoff, and speak with malice; with arrogance they threaten oppression.9Their mouths lay claim to heaven, and their tongues take possession of the earth.10Therefore their people turn to them and drink up waters in abundance.[3]11They say, ‘How would God know? Does the Most High know anything?’12This is what the wicked are like – always free of care, they go on amassing wealth.13Surely in vain I have kept my heart pure and have washed my hands in innocence.14All day long I have been afflicted, and every morning brings new punishments.15If I had spoken out like that, I would have betrayed your children.16When I tried to understand all this, it troubled me deeply17till I entered the sanctuary of God; then I understood their final destiny.18Surely you place them on slippery ground; you cast them down to ruin.19How suddenly are they destroyed, completely swept away by terrors!20They are like a dream when one awakes; when you arise, Lord, you will despise them as fantasies.21When my heart was grieved and my spirit embittered,22I was senseless and ignorant; I was a brute beast before you.23Yet I am always with you; you hold me by my right hand.24You guide me with your counsel, and afterwards you will take me into glory.25Whom have I in heaven but you? And earth has nothing I desire besides you.26My flesh and my heart may fail, but God is the strength of my heart and my portion for ever.27Those who are far from you will perish; you destroy all who are unfaithful to you.28But as for me, it is good to be near God. I have made the Sovereign Lord my refuge; I will tell of all your deeds.
1Асафов Псалом[1]. Благ е наистина Бог към Израил, към чистосърдечните.2А колкото до мене, краката ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.3Защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите. (Job 21:7; Ps 37:1; Jer 12:1)4Понеже не се притесняват при умирането си, а тялото им е тлъсто. (Job 21:9)5Не са в общите човешки трудове, нито са измъчвани, както другите хора.6Затова гордостта като верижка окръжава шията им, насилието ги облича като дреха. (Ps 109:18)7Очите им изпъкват от тлъстина; мечтите на сърцето им се превъзнасят. (Job 15:27; Ps 17:10; Ps 119:70; Jer 5:28)8Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; говорят горделиво, (Ps 53:1; Ho 7:16; 2Pe 2:18; Jud 1:16)9издигат устата си до небето и езикът им обхожда земята. (Re 13:6)10Затова се отбива при тях[2] народът му; и вода с пълна чаша се изпива от тях. (Ps 75:8)11И казват: Откъде знае Бог? И: Има ли знание във Всевишния? (Job 22:13; Ps 10:11; Ps 94:7)12Ето такива са нечестивите! Винаги са благополучни! Умножават богатство! (Ps 73:3)13Наистина аз напразно съм очистил сърцето си и съм измил в невинност ръцете си, (Job 21:15; Job 34:9; Job 35:3; Ps 26:6; Mal 3:14)14тъй като съм измъчван цял ден и наказван всяка сутрин.15Ако понечех да говоря така, ето, бих изневерил на поколението на децата Ти;16и мислех как да разбера това, но ми се виждаше много трудно, (Ec 8:17)17докато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им. (Ps 37:38; Ps 77:13)18Ти наистина си ги сложил на хлъзгави места, тръшнал си ги на разорение. (Ps 35:6)19Как изведнъж стигат до запустение! Съвършено биват довършвани от ужаси.20Както сън изчезва след събуждане, така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им, (Job 20:8; Ps 78:65; Ps 90:5; Isa 29:7; Isa 29:8)21но тогава моето сърце кипеше и чреслата ми се измъчваха. (Ps 73:3)22Дотолкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Теб. (Ps 92:6; Pr 30:2)23Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.24Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. (Ps 32:8; Isa 58:8)25Кого имам на небето освен Теб? И на земята не желая друг освен Тебе. (Php 3:8)26Чезне плътта ми и сърцето ми; но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял. (Ps 16:5; Ps 84:2; Ps 119:57; Ps 119:81)27Защото, ето, тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те изоставят. (Ex 34:15; Nu 15:39; Ps 119:155; Jas 4:4)28Но за мен е добре да се приближа към Бога; Теб, Господи ЙЕХОВА, направих прибежището си, за да възгласявам всички Твои дела. (Ps 107:22; Ps 118:17; Heb 10:22)