1My son, do not forget my teaching, but keep my commands in your heart,2for they will prolong your life many years and bring you peace and prosperity.3Let love and faithfulness never leave you; bind them round your neck, write them on the tablet of your heart.4Then you will win favour and a good name in the sight of God and man.5Trust in the Lord with all your heart and lean not on your own understanding;6in all your ways submit to him, and he will make your paths straight.[1]7Do not be wise in your own eyes; fear the Lord and shun evil.8This will bring health to your body and nourishment to your bones.9Honour the Lord with your wealth, with the firstfruits of all your crops;10then your barns will be filled to overflowing, and your vats will brim over with new wine.11My son, do not despise the Lord’s discipline, and do not resent his rebuke,12because the Lord disciplines those he loves, as a father the son he delights in.[2]13Blessed are those who find wisdom, those who gain understanding,14for she is more profitable than silver and yields better returns than gold.15She is more precious than rubies; nothing you desire can compare with her.16Long life is in her right hand; in her left hand are riches and honour.17Her ways are pleasant ways, and all her paths are peace.18She is a tree of life to those who take hold of her; those who hold her fast will be blessed.19By wisdom the Lord laid the earth’s foundations, by understanding he set the heavens in place;20by his knowledge the watery depths were divided, and the clouds let drop the dew.21My son, do not let wisdom and understanding out of your sight, preserve sound judgment and discretion;22they will be life for you, an ornament to grace your neck.23Then you will go on your way in safety, and your foot will not stumble.24When you lie down, you will not be afraid; when you lie down, your sleep will be sweet.25Have no fear of sudden disaster or of the ruin that overtakes the wicked,26for the Lord will be at your side and will keep your foot from being snared.27Do not withhold good from those to whom it is due, when it is in your power to act.28Do not say to your neighbour, ‘Come back tomorrow and I’ll give it to you’ – when you already have it with you.29Do not plot harm against your neighbour, who lives trustfully near you.30Do not accuse anyone for no reason – when they have done you no harm.31Do not envy the violent or choose any of their ways.32For the Lord detests the perverse but takes the upright into his confidence.33The Lord’s curse is on the house of the wicked, but he blesses the home of the righteous.34He mocks proud mockers but shows favour to the humble and oppressed.35The wise inherit honour, but fools get only shame.
1Сине мой, не забравяй поуката ми и сърцето ти нека пази заповедите ми, (De 8:1; De 30:16; De 30:20)2защото дългоденствие, години на живот и мир ще ти прибавят те. (Ps 119:165)3Благост и вярност нека не те изоставят; вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си. (Ex 13:9; De 6:8; Pr 6:21; Pr 7:3; Jer 17:1; 1Co 3:3)4Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и хората. (1Sa 2:26; Lu 2:52; Ac 2:47; Ro 14:18)5Уповавай на ГОСПОДА от все сърце и не се облягай на своя разум. (Ps 37:3; Ps 37:5; Jer 9:23)6Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти. (1Ch 28:9; Jer 10:23)7Не мисли себе си за мъдър; бой се от ГОСПОДА и се отклонявай от зло; (Job 1:1; Pr 16:6; Ro 12:16)8това ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти. (Job 21:24)9Почитай ГОСПОДА от имота си и от първото на целия доход. (Ex 22:29; Ex 34:26; De 26:2; Mal 3:10; Lu 14:13)10Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино. (De 28:8)11Сине мой, не презирай наказанието от ГОСПОДА и да не ти дотяга, когато Той те изобличава, (Job 5:17; Ps 94:12; Heb 12:5; Heb 12:6; Re 3:19)12защото ГОСПОД изобличава онзи, когото обича, както и бащата – сина, който му е мил. (De 8:5)13Блажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум, (Pr 8:34; Pr 8:35)14защото търговията с нея е по-изгодна от търговията със сребро и печалбата от нея – по-скъпа от чисто злато. (Job 28:13; Ps 19:10; Pr 2:4; Pr 8:11; Pr 8:19; Pr 16:16)15Тя е по-скъпоценна от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея. (Mt 13:44)16Дългоденствие е в десницата и и в левицата и – богатство и слава. (Pr 18:18; 1Ti 4:8)17Пътищата и са пътища приятни и всичките и пътеки – мир. (Mt 11:29; Mt 11:30)18Тя е дърво на живот за тези, които я прегръщат, и блажени са онези, които я държат. (Ge 2:9; Ge 3:22)19С мъдрост ГОСПОД основа земята, с разум утвърди небето. (Ps 104:24; Ps 136:5; Pr 8:27; Jer 10:12; Jer 51:15)20Чрез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса. (Ge 1:9; De 33:28; Job 36:28)21Сине мой, не отделяй тези неща от очите си; пази здравомислие и разсъдливост,22така те ще бъдат живот на душата ти и украшение на шията ти. (Pr 1:9)23Тогава ще ходиш безопасно по пътя си и кракът ти няма да се спъне. (Ps 37:24; Ps 91:11; Ps 91:12; Pr 10:9)24Когато лягаш, няма да се страхуваш. Да! Ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък. (Le 26:6; Ps 3:5; Ps 4:8)25Няма да се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите, (Ps 91:5; Ps 112:7)26защото ГОСПОД ще бъде твое упование и ще опази крака ти от клопка.27Не въздържай доброто от онези, на които се дължи, когато ти се отдава възможност да го направиш. (Ro 13:7; Ga 6:10)28Не казвай на ближния си: Иди си, върни се пак утре и ще ти дам, когато имаш у себе си това, от което се нуждае. (Le 19:13; De 24:15)29Не намисляй зло против ближния си, който с увереност живее при тебе.30Не се карай с някого без причина, щом не ти е направил зло. (Ro 12:18)31Не завиждай на човек-насилник и не избирай нито един от пътищата му, (Ps 37:1; Ps 73:7; Pr 24:1)32защото ГОСПОД се гнуси от извратения, а общува интимно с праведните. (Ps 25:14)33Проклятия от ГОСПОДА има в дома на нечестивия; а Той благославя жилището на праведните. (Le 26:14; Ps 1:3; Ps 37:22; Zec 5:4; Mal 2:2)34Наистина Той се присмива на присмивателите, а на смирените дава благодат. (Jas 4:6; 1Pe 5:5)35Мъдрите ще наследят слава, а безумните ще отнесат срам.