1Now the men and their wives raised a great outcry against their fellow Jews.2Some were saying, ‘We and our sons and daughters are numerous; in order for us to eat and stay alive, we must get grain.’3Others were saying, ‘We are mortgaging our fields, our vineyards and our homes to get grain during the famine.’4Still others were saying, ‘We have had to borrow money to pay the king’s tax on our fields and vineyards.5Although we are of the same flesh and blood as our fellow Jews and though our children are as good as theirs, yet we have to subject our sons and daughters to slavery. Some of our daughters have already been enslaved, but we are powerless, because our fields and our vineyards belong to others.’6When I heard their outcry and these charges, I was very angry.7I pondered them in my mind and then accused the nobles and officials. I told them, ‘You are charging your own people interest!’ So I called together a large meeting to deal with them8and said: ‘As far as possible, we have bought back our fellow Jews who were sold to the Gentiles. Now you are selling your own people, only for them to be sold back to us!’ They kept quiet, because they could find nothing to say.9So I continued, ‘What you are doing is not right. Shouldn’t you walk in the fear of our God to avoid the reproach of our Gentile enemies?10I and my brothers and my men are also lending the people money and grain. But let us stop charging interest!11Give back to them immediately their fields, vineyards, olive groves and houses, and also the interest you are charging them – one per cent of the money, grain, new wine and olive oil.’12‘We will give it back,’ they said. ‘And we will not demand anything more from them. We will do as you say.’ Then I summoned the priests and made the nobles and officials take an oath to do what they had promised.13I also shook out the folds of my robe and said, ‘In this way may God shake out of their house and possessions anyone who does not keep this promise. So may such a person be shaken out and emptied!’ At this the whole assembly said, ‘Amen,’ and praised the Lord. And the people did as they had promised.14Moreover, from the twentieth year of King Artaxerxes, when I was appointed to be their governor in the land of Judah, until his thirty-second year – twelve years – neither I nor my brothers ate the food allotted to the governor.15But the earlier governors – those preceding me – placed a heavy burden on the people and took forty shekels[1] of silver from them in addition to food and wine. Their assistants also lorded it over the people. But out of reverence for God I did not act like that.16Instead, I devoted myself to the work on this wall. All my men were assembled there for the work; we[2] did not acquire any land.17Furthermore, a hundred and fifty Jews and officials ate at my table, as well as those who came to us from the surrounding nations.18Each day one ox, six choice sheep and some poultry were prepared for me, and every ten days an abundant supply of wine of all kinds. In spite of all this, I never demanded the food allotted to the governor, because the demands were heavy on these people.19Remember me with favour, my God, for all I have done for these people.
1По това време се вдигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите. (Le 25:35; De 15:7; Isa 5:7)2Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме много; затова нека ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.3А имаше и други, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито поради глада.4Имаше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци.5Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца – като техните деца; и ето, ние ще трябва да даваме синовете и дъщерите си на работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго, защото други имат нивите и лозята ни. (Ex 21:7; Le 25:39; Isa 58:7)6И се оскърбих твърде много, като чух вика им и тези думи.7Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах: (Ex 22:25; Le 25:36; Eze 22:12)8Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на народите; а вие самите ще продадете ли братята си? Трябва ли да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят. (Le 25:48)9Пак казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели? (Le 25:36; 2Sa 12:14; Ro 2:24; 1Pe 2:12)10Също и аз – братята ми и слугите ми – сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.11И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.12Тогава те отговориха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание. (Ezr 10:5; Jer 34:8; Jer 34:9)13Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! Така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание каза: Амин! И прославиха ГОСПОДА. И народът постъпи според това обещание. (2Ki 23:3; Mt 10:14; Ac 13:51; Ac 18:6)14А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдейската земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата[1] на областен управител. (Ne 13:6; 1Co 9:4; 1Co 9:15)15А предишните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на народа и освен четиридесет сикъла сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога. (Ne 5:9; 2Co 11:9; 2Co 12:13)16Още и залягах върху работата на тази стена и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа.17При това на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните хора, освен онези, които идваха при нас от околните ни народи. (2Sa 9:7; 2Ki 18:19)18А това, което беше готвено за мене всеки ден, беше едно говедо и шест отбрани овце; и птици готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ. (1Ki 4:22; Ne 5:14; Ne 5:15)19Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм направил за този народ. (Ne 13:22)