Sign in for free

Matthew 27

New International Version

from Biblica
1 Early in the morning, all the chief priests and the elders of the people made their plans how to have Jesus executed. 2 So they bound him, led him away and handed him over to Pilate the governor. 3 When Judas, who had betrayed him, saw that Jesus was condemned, he was seized with remorse and returned the thirty pieces of silver to the chief priests and the elders. 4 ‘I have sinned,’ he said, ‘for I have betrayed innocent blood.’ ‘What is that to us?’ they replied. ‘That’s your responsibility.’ 5 So Judas threw the money into the temple and left. Then he went away and hanged himself. 6 The chief priests picked up the coins and said, ‘It is against the law to put this into the treasury, since it is blood money.’ 7 So they decided to use the money to buy the potter’s field as a burial place for foreigners. 8 That is why it has been called the Field of Blood to this day. 9 Then what was spoken by Jeremiah the prophet was fulfilled: ‘They took the thirty pieces of silver, the price set on him by the people of Israel, 10 and they used them to buy the potter’s field, as the Lord commanded me.’[1] (Jer 19:1; Jer 32:6; Zec 11:12; Zec 11:13) 11 Meanwhile Jesus stood before the governor, and the governor asked him, ‘Are you the king of the Jews?’ ‘You have said so,’ Jesus replied. 12 When he was accused by the chief priests and the elders, he gave no answer. 13 Then Pilate asked him, ‘Don’t you hear the testimony they are bringing against you?’ 14 But Jesus made no reply, not even to a single charge – to the great amazement of the governor. 15 Now it was the governor’s custom at the festival to release a prisoner chosen by the crowd. 16 At that time they had a well-known prisoner whose name was Jesus[2] Barabbas. 17 So when the crowd had gathered, Pilate asked them, ‘Which one do you want me to release to you: Jesus Barabbas, or Jesus who is called the Messiah?’ 18 For he knew it was out of self-interest that they had handed Jesus over to him. 19 While Pilate was sitting on the judge’s seat, his wife sent him this message: ‘Don’t have anything to do with that innocent man, for I have suffered a great deal today in a dream because of him.’ 20 But the chief priests and the elders persuaded the crowd to ask for Barabbas and to have Jesus executed. 21 ‘Which of the two do you want me to release to you?’ asked the governor. ‘Barabbas,’ they answered. 22 ‘What shall I do, then, with Jesus who is called the Messiah?’ Pilate asked. They all answered, ‘Crucify him!’ 23 ‘Why? What crime has he committed?’ asked Pilate. But they shouted all the louder, ‘Crucify him!’ 24 When Pilate saw that he was getting nowhere, but that instead an uproar was starting, he took water and washed his hands in front of the crowd. ‘I am innocent of this man’s blood,’ he said. ‘It is your responsibility!’ 25 All the people answered, ‘His blood is on us and on our children!’ 26 Then he released Barabbas to them. But he had Jesus flogged, and handed him over to be crucified. 27 Then the governor’s soldiers took Jesus into the Praetorium and gathered the whole company of soldiers round him. 28 They stripped him and put a scarlet robe on him, 29 and then twisted together a crown of thorns and set it on his head. They put a staff in his right hand. Then they knelt in front of him and mocked him. ‘Hail, king of the Jews!’ they said. 30 They spat on him, and took the staff and struck him on the head again and again. 31 After they had mocked him, they took off the robe and put his own clothes on him. Then they led him away to crucify him. 32 As they were going out, they met a man from Cyrene, named Simon, and they forced him to carry the cross. 33 They came to a place called Golgotha (which means ‘the place of the skull’). 34 There they offered Jesus wine to drink, mixed with gall; but after tasting it, he refused to drink it. 35 When they had crucified him, they divided up his clothes by casting lots. 36 And sitting down, they kept watch over him there. 37 Above his head they placed the written charge against him: this is jesus, the king of the jews. 38 Two rebels were crucified with him, one on his right and one on his left. 39 Those who passed by hurled insults at him, shaking their heads 40 and saying, ‘You who are going to destroy the temple and build it in three days, save yourself! Come down from the cross, if you are the Son of God!’ 41 In the same way the chief priests, the teachers of the law and the elders mocked him. 42 ‘He saved others,’ they said, ‘but he can’t save himself! He’s the king of Israel! Let him come down now from the cross, and we will believe in him. 43 He trusts in God. Let God rescue him now if he wants him, for he said, “I am the Son of God.” ’ 44 In the same way the rebels who were crucified with him also heaped insults on him. 45 From noon until three in the afternoon darkness came over all the land. 46 About three in the afternoon Jesus cried out in a loud voice, ‘Eli, Eli,[3] lema sabachthani?’ (which means ‘My God, my God, why have you forsaken me?’). (Ps 22:1) 47 When some of those standing there heard this, they said, ‘He’s calling Elijah.’ 48 Immediately one of them ran and got a sponge. He filled it with wine vinegar, put it on a staff, and offered it to Jesus to drink. 49 The rest said, ‘Now leave him alone. Let’s see if Elijah comes to save him.’ 50 And when Jesus had cried out again in a loud voice, he gave up his spirit. 51 At that moment the curtain of the temple was torn in two from top to bottom. The earth shook, the rocks split 52 and the tombs broke open. The bodies of many holy people who had died were raised to life. 53 They came out of the tombs after Jesus’ resurrection and[4] went into the holy city and appeared to many people. 54 When the centurion and those with him who were guarding Jesus saw the earthquake and all that had happened, they were terrified, and exclaimed, ‘Surely he was the Son of God!’ 55 Many women were there, watching from a distance. They had followed Jesus from Galilee to care for his needs. 56 Among them were Mary Magdalene, Mary the mother of James and Joseph,[5] and the mother of Zebedee’s sons. 57 As evening approached, there came a rich man from Arimathea, named Joseph, who had himself become a disciple of Jesus. 58 Going to Pilate, he asked for Jesus’ body, and Pilate ordered that it be given to him. 59 Joseph took the body, wrapped it in a clean linen cloth, 60 and placed it in his own new tomb that he had cut out of the rock. He rolled a big stone in front of the entrance to the tomb and went away. 61 Mary Magdalene and the other Mary were sitting there opposite the tomb. 62 The next day, the one after Preparation Day, the chief priests and the Pharisees went to Pilate. 63 ‘Sir,’ they said, ‘we remember that while he was still alive that deceiver said, “After three days I will rise again.” 64 So give the order for the tomb to be made secure until the third day. Otherwise, his disciples may come and steal the body and tell the people that he has been raised from the dead. This last deception will be worse than the first.’ 65 ‘Take a guard,’ Pilate answered. ‘Go, make the tomb as secure as you know how.’ 66 So they went and made the tomb secure by putting a seal on the stone and posting the guard. 

Holy Bible, New International Version ® (Anglicised), NIV TM
Copyright © 1979, 1984, 2011 by Biblica, Inc.
Used with permission. All rights reserved worldwide.

The “New International Version” is a trademark registered in the European Union Intellectual Property Office (EUIPO) and United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. The “NIV”, “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Matthew 27

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А на сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се събраха на съвет и решиха да убият Исус. (Ps 2:2; Mr 15:1; Lu 22:66; Lu 23:1; Joh 18:28) 2 И като Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат. (Mt 20:19; Mr 15:1; Lu 23:1; Ac 3:13) 3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза: (Mt 26:14; Mt 26:15) 4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: Нас какво ни засяга това? Ти му мисли. 5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси. (2Sa 17:23; Ac 1:18) 6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. 7 И като се съветваха, купиха с тях Нивата на грънчаря за погребване на чужденци. 8 Затова онази нива се нарича и днес Кръвна нива. (Ac 1:19) 9 Тогава се изпълни изреченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха израилтяните, (Jer 32:9; Zec 11:12; Zec 11:13) 10 и ги дадоха за Нивата на грънчаря, както ми заповяда Господ.“ 11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Исус му отвърна: Ти казваш. (Mr 15:2; Lu 23:3; Joh 18:33; Joh 18:37; 1Ti 6:13) 12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. (Mt 26:63; Joh 19:9) 13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе? (Mt 26:62; Joh 19:10) 14 Но Той не му отговори нито на едно обвинение[1], така че управителят много се чудеше. 15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. (Mr 15:6; Lu 23:17; Joh 18:39) 16 А тогава имаха един прословут затворник на име Варава. 17 И така, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна – Варава ли или Исус, наречен Христос? 18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха. 19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не прави нищо на Този праведник; защото нощес се измъчих много насън заради Него. 20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исус да предаде на смърт. (Mr 15:11; Lu 23:18; Joh 18:40; Ac 3:14) 21 Управителят ги попита: Кого от двамата искате да ви пусна? А те казаха: Варава. 22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха: Нека бъде разпънат! 23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! 24 И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете. (De 21:6) 25 А целият народ отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни. (De 19:10; Jos 2:19; 2Sa 1:16; 1Ki 2:32; Ac 5:28) 26 Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие. (Isa 53:5; Mr 15:15; Lu 23:16; Lu 23:24; Lu 23:25; Joh 19:1; Joh 19:16) 27 Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота. (Mr 15:16; Joh 19:2) 28 И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия. (Lu 23:11) 29 Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски! (Isa 53:3) 30 И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата. (Isa 50:6; Mt 26:67) 31 И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат. (Isa 53:7) 32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. (Nu 15:35; 1Ki 21:13; Mr 15:21; Lu 23:26; Joh 19:17; Ac 7:58; Heb 13:12) 33 И като стигнаха до едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място[2], (Mr 15:22; Lu 23:33; Joh 19:17; Heb 13:12) 34 дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие. (Ps 69:21; Ps 69:22; Mt 27:48) 35 И когато Го разпънаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий. (Ps 22:18; Ps 22:19; Mr 15:24; Lu 23:34; Joh 19:24) 36 И седяха там да Го пазят. (Mt 27:54; Mr 15:26; Lu 23:38; Joh 19:19) 37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му, който гласеше: Този е Исус, Юдейският Цар. 38 Заедно с Него бяха разпънати двама разбойници, един отдясно и един отляво. (Isa 53:12; Mr 15:27; Lu 23:32; Lu 23:33; Joh 19:18) 39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха: (Ps 22:7; Ps 22:8; Ps 109:25; Mr 15:29; Lu 23:35) 40 Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божий Син, слез от кръста. (Mt 26:61; Mt 26:63; Mr 14:58; Joh 2:19) 41 Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Го подиграваха, като казваха: 42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Ако е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. 43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. (Ps 22:8; Ps 22:9; Ps 22:18; Mr 15:32; Lu 23:39) 44 По същия начин Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници. 45 А от шестия час до деветия час тъмнина покриваше цялата земя. (Am 8:9; Mr 15:33; Lu 23:44) 46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Ели, Ели, лама савахтани?, т. е.: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Ps 22:1; Ps 22:2; Mr 15:34; Heb 5:7) 47 Някои от стоящите там, като чуха, казаха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстикова пръчка, даде Му да пие. (Ps 69:21; Ps 69:22; Mr 15:36; Lu 23:36; Joh 19:29) 49 А другите казаха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. (Mr 15:37; Lu 23:46) 51 И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, (Ex 26:31; 2Ch 3:14; Mr 15:38; Lu 23:45; Heb 10:20) 52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, 53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина този беше Син на Бога. (Mt 27:36; Mr 15:39; Lu 23:47) 55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исус от Галилея и Му служеха; (Lu 8:2; Lu 8:3) 56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове. (Mr 15:40) 57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. (Mr 15:42; Mr 15:43; Lu 23:50; Joh 19:38) 58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница 60 и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. (Isa 53:9) 61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха: 63 Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. (Mt 16:21; Mt 17:23; Mt 20:19; Mt 26:61; Mr 8:31; Mr 10:34; Lu 9:22; Lu 18:33; Lu 24:6; Lu 24:7; Joh 2:19) 64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете. 66 А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка. (Da 6:17) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.