1At that time the disciples came to Jesus and asked, ‘Who, then, is the greatest in the kingdom of heaven?’2He called a little child to him, and placed the child among them.3And he said: ‘Truly I tell you, unless you change and become like little children, you will never enter the kingdom of heaven.4Therefore, whoever takes the lowly position of this child is the greatest in the kingdom of heaven.5And whoever welcomes one such child in my name welcomes me.
Causing to stumble
6‘If anyone causes one of these little ones – those who believe in me – to stumble, it would be better for them to have a large millstone hung round their neck and to be drowned in the depths of the sea.7Woe to the world because of the things that cause people to stumble! Such things must come, but woe to the person through whom they come!8If your hand or your foot causes you to stumble, cut it off and throw it away. It is better for you to enter life maimed or crippled than to have two hands or two feet and be thrown into eternal fire.9And if your eye causes you to stumble, gouge it out and throw it away. It is better for you to enter life with one eye than to have two eyes and be thrown into the fire of hell.
The parable of the wandering sheep
10-11‘See that you do not despise one of these little ones. For I tell you that their angels in heaven always see the face of my Father in heaven.[1] (Lu 19:10)12‘What do you think? If a man owns a hundred sheep, and one of them wanders away, will he not leave the ninety-nine on the hills and go to look for the one that wandered off?13And if he finds it, truly I tell you, he is happier about that one sheep than about the ninety-nine that did not wander off.14In the same way your Father in heaven is not willing that any of these little ones should perish.
Dealing with sin in the church
15‘If your brother or sister[2] sins,[3] go and point out their fault, just between the two of you. If they listen to you, you have won them over.16But if they will not listen, take one or two others along, so that “every matter may be established by the testimony of two or three witnesses.” (De 19:15)17If they still refuse to listen, tell it to the church; and if they refuse to listen even to the church, treat them as you would a pagan or a tax collector.18‘Truly I tell you, whatever you bind on earth will be[4] bound in heaven, and whatever you loose on earth will be[5] loosed in heaven.19‘Again, truly I tell you that if two of you on earth agree about anything they ask for, it will be done for them by my Father in heaven.20For where two or three gather in my name, there am I with them.’
The parable of the unmerciful servant
21Then Peter came to Jesus and asked, ‘Lord, how many times shall I forgive my brother or sister who sins against me? Up to seven times?’22Jesus answered, ‘I tell you, not seven times, but seventy-seven times.[6]23‘Therefore, the kingdom of heaven is like a king who wanted to settle accounts with his servants.24As he began the settlement, a man who owed him ten thousand bags of gold[7] was brought to him.25Since he was not able to pay, the master ordered that he and his wife and his children and all that he had be sold to repay the debt.26‘At this the servant fell on his knees before him. “Be patient with me,” he begged, “and I will pay back everything.”27The servant’s master took pity on him, cancelled the debt and let him go.28‘But when that servant went out, he found one of his fellow servants who owed him a hundred silver coins.[8] He grabbed him and began to choke him. “Pay back what you owe me!” he demanded.29‘His fellow servant fell to his knees and begged him, “Be patient with me, and I will pay it back.”30‘But he refused. Instead, he went off and had the man thrown into prison until he could pay the debt.31When the other servants saw what had happened, they were outraged and went and told their master everything that had happened.32‘Then the master called the servant in. “You wicked servant,” he said, “I cancelled all that debt of yours because you begged me to.33Shouldn’t you have had mercy on your fellow servant just as I had on you?”34In anger his master handed him over to the jailers to be tortured, until he should pay back all he owed.35‘This is how my heavenly Father will treat each of you unless you forgive your brother or sister from your heart.’
1В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? (Mr 9:33; Mr 9:42; Mr 9:43; Lu 9:46; Lu 17:1; Lu 22:24)2А Той повика едно детенце, постави го посред тях и каза:3Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство. (Ps 131:2; Mt 19:14; Mr 10:14; Lu 18:16; 1Co 14:20; 2Pe 2:2)4И така, който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство. (Mt 20:27; Mt 23:11)5И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. (Mt 10:42; Lu 9:48)6А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини. (Mr 9:42; Lu 17:1; Lu 17:2)7Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта! (Mt 5:29; Mt 5:30; Mt 26:24; Mr 9:43; Mr 9:45; Lu 17:1; 1Co 11:19)8Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.9И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.10Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата. (Ge 19:16; Ps 33:8; Ps 34:7; Zec 13:7; Lu 1:19; Heb 1:14)11Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото. (Mt 10:6; Lu 9:55; Lu 19:10; Joh 3:17; Joh 12:47)
Притча за загубената овца
12Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се? (Lu 15:3; Lu 15:4)13И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се.14Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките.
Прощаването на брата
15И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си. (Le 19:17; Lu 17:3; Jas 5:19; Jas 5:20; 1Pe 3:1)16Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. (De 17:6; De 19:15; Joh 8:17; 2Co 13:1; Heb 10:28)17И ако не послуша тях, кажи това на църквата; а ако не послуша и църквата, нека бъде за теб езичник и бирник. (Ro 16:17; 1Co 5:9; 2Th 3:6; 2Th 3:14; 2Jo 1:10)18Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. (Mt 16:19; Joh 20:23; 1Co 5:4)19Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. (Mt 5:24; 1Jo 3:22; 1Jo 5:14)20Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.21Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли? (Lu 17:4)22Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. (Mt 6:14; Col 3:13)
Притча за безмилостния слуга
23Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.24И когато започна да ги преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.25И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му и всичко, което имаше, и дългът да бъде платен. (2Ki 4:1; Ne 5:8)26Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Господарю, имай търпение към мен и ще ти платя всичко.27И господарят на този слуга, понеже го съжали, пусна го и му опрости заема.28Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.29Затова служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя.30Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница – да лежи, докато изплати дълга.31А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.32Тогава господарят му го повика и му каза: Лукав слуга! Аз ти опростих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.33Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?34И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг.35Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си. (Pr 21:13; Mt 6:12; Mr 11:26; Jas 2:13)