Sign in for free

Mark 14

New International Version

from Biblica
1 Now the Passover and the Festival of Unleavened Bread were only two days away, and the chief priests and the teachers of the law were scheming to arrest Jesus secretly and kill him. 2 ‘But not during the festival,’ they said, ‘or the people may riot.’ 3 While he was in Bethany, reclining at the table in the home of Simon the Leper, a woman came with an alabaster jar of very expensive perfume, made of pure nard. She broke the jar and poured the perfume on his head. 4 Some of those present were saying indignantly to one another, ‘Why this waste of perfume? 5 It could have been sold for more than a year’s wages[1] and the money given to the poor.’ And they rebuked her harshly. 6 ‘Leave her alone,’ said Jesus. ‘Why are you bothering her? She has done a beautiful thing to me. 7 The poor you will always have with you,[2] and you can help them any time you want. But you will not always have me. (De 15:11) 8 She did what she could. She poured perfume on my body beforehand to prepare for my burial. 9 Truly I tell you, wherever the gospel is preached throughout the world, what she has done will also be told, in memory of her.’ 10 Then Judas Iscariot, one of the Twelve, went to the chief priests to betray Jesus to them. 11 They were delighted to hear this and promised to give him money. So he watched for an opportunity to hand him over. 12 On the first day of the Festival of Unleavened Bread, when it was customary to sacrifice the Passover lamb, Jesus’ disciples asked him, ‘Where do you want us to go and make preparations for you to eat the Passover?’ 13 So he sent two of his disciples, telling them, ‘Go into the city, and a man carrying a jar of water will meet you. Follow him. 14 Say to the owner of the house he enters, “The Teacher asks: where is my guest room, where I may eat the Passover with my disciples?” 15 He will show you a large room upstairs, furnished and ready. Make preparations for us there.’ 16 The disciples left, went into the city and found things just as Jesus had told them. So they prepared the Passover. 17 When evening came, Jesus arrived with the Twelve. 18 While they were reclining at the table eating, he said, ‘Truly I tell you, one of you will betray me – one who is eating with me.’ 19 They were saddened, and one by one they said to him, ‘Surely you don’t mean me?’ 20 ‘It is one of the Twelve,’ he replied, ‘one who dips bread into the bowl with me. 21 The Son of Man will go just as it is written about him. But woe to that man who betrays the Son of Man! It would be better for him if he had not been born.’ 22 While they were eating, Jesus took bread, and when he had given thanks, he broke it and gave it to his disciples, saying, ‘Take it; this is my body.’ 23 Then he took a cup, and when he had given thanks, he gave it to them, and they all drank from it. 24 ‘This is my blood of the[3] covenant, which is poured out for many,’ he said to them. 25 ‘Truly I tell you, I will not drink again from the fruit of the vine until that day when I drink it new in the kingdom of God.’ 26 When they had sung a hymn, they went out to the Mount of Olives. 27 ‘You will all fall away,’ Jesus told them, ‘for it is written: ‘ “I will strike the shepherd, and the sheep will be scattered.” (Zec 13:7) 28 But after I have risen, I will go ahead of you into Galilee.’ 29 Peter declared, ‘Even if all fall away, I will not.’ 30 ‘Truly I tell you,’ Jesus answered, ‘today – yes, tonight – before the cock crows twice[4] you yourself will disown me three times.’ 31 But Peter insisted emphatically, ‘Even if I have to die with you, I will never disown you.’ And all the others said the same. 32 They went to a place called Gethsemane, and Jesus said to his disciples, ‘Sit here while I pray.’ 33 He took Peter, James and John along with him, and he began to be deeply distressed and troubled. 34 ‘My soul is overwhelmed with sorrow to the point of death,’ he said to them. ‘Stay here and keep watch.’ 35 Going a little farther, he fell to the ground and prayed that if possible the hour might pass from him. 36 ‘Abba,[5] Father,’ he said, ‘everything is possible for you. Take this cup from me. Yet not what I will, but what you will.’ 37 Then he returned to his disciples and found them sleeping. ‘Simon,’ he said to Peter, ‘are you asleep? Couldn’t you keep watch for one hour? 38 Watch and pray so that you will not fall into temptation. The spirit is willing, but the flesh is weak.’ 39 Once more he went away and prayed the same thing. 40 When he came back, he again found them sleeping, because their eyes were heavy. They did not know what to say to him. 41 Returning the third time, he said to them, ‘Are you still sleeping and resting? Enough! The hour has come. Look, the Son of Man is delivered into the hands of sinners. 42 Rise! Let us go! Here comes my betrayer!’ 43 Just as he was speaking, Judas, one of the Twelve, appeared. With him was a crowd armed with swords and clubs, sent from the chief priests, the teachers of the law, and the elders. 44 Now the betrayer had arranged a signal with them: ‘The one I kiss is the man; arrest him and lead him away under guard.’ 45 Going at once to Jesus, Judas said, ‘Rabbi!’ and kissed him. 46 The men seized Jesus and arrested him. 47 Then one of those standing near drew his sword and struck the servant of the high priest, cutting off his ear. 48 ‘Am I leading a rebellion,’ said Jesus, ‘that you have come out with swords and clubs to capture me? 49 Every day I was with you, teaching in the temple courts, and you did not arrest me. But the Scriptures must be fulfilled.’ 50 Then everyone deserted him and fled. 51 A young man, wearing nothing but a linen garment, was following Jesus. When they seized him, 52 he fled naked, leaving his garment behind. 53 They took Jesus to the high priest, and all the chief priests, the elders and the teachers of the law came together. 54 Peter followed him at a distance, right into the courtyard of the high priest. There he sat with the guards and warmed himself at the fire. 55 The chief priests and the whole Sanhedrin were looking for evidence against Jesus so that they could put him to death, but they did not find any. 56 Many testified falsely against him, but their statements did not agree. 57 Then some stood up and gave this false testimony against him: 58 ‘We heard him say, “I will destroy this temple made with human hands and in three days will build another, not made with hands.” ’ 59 Yet even then their testimony did not agree. 60 Then the high priest stood up before them and asked Jesus, ‘Are you not going to answer? What is this testimony that these men are bringing against you?’ 61 But Jesus remained silent and gave no answer. Again the high priest asked him, ‘Are you the Messiah, the Son of the Blessed One?’ 62 ‘I am,’ said Jesus. ‘And you will see the Son of Man sitting at the right hand of the Mighty One and coming on the clouds of heaven.’ 63 The high priest tore his clothes. ‘Why do we need any more witnesses?’ he asked. 64 ‘You have heard the blasphemy. What do you think?’ They all condemned him as worthy of death. 65 Then some began to spit at him; they blindfolded him, struck him with their fists, and said, ‘Prophesy!’ And the guards took him and beat him. 66 While Peter was below in the courtyard, one of the servant-girls of the high priest came by. 67 When she saw Peter warming himself, she looked closely at him. ‘You also were with that Nazarene, Jesus,’ she said. 68 But he denied it. ‘I don’t know or understand what you’re talking about,’ he said, and went out into the entrance.[6] 69 When the servant-girl saw him there, she said again to those standing round them, ‘This fellow is one of them.’ 70 Again he denied it. After a little while, those standing near said to Peter, ‘Surely you are one of them, for you are a Galilean.’ 71 He began to call down curses, and he swore to them, ‘I don’t know this man you’re talking about.’ 72 Immediately the cock crowed the second time.[7] Then Peter remembered the word Jesus had spoken to him: ‘Before the cock crows twice[8] you will disown me three times.’ And he broke down and wept. 

Holy Bible, New International Version ® (Anglicised), NIV TM
Copyright © 1979, 1984, 2011 by Biblica, Inc.
Used with permission. All rights reserved worldwide.

The “New International Version” is a trademark registered in the European Union Intellectual Property Office (EUIPO) and United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. The “NIV”, “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Mark 14

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят. (Mt 26:1; Mt 26:2; Lu 22:1; Joh 11:45; Joh 11:55; Joh 13:1) 2 Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа. 3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. (Mt 26:6; Lu 7:37; Joh 11:2; Joh 12:1; Joh 12:3) 4 А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея. 6 Но Исус каза: Оставете я. Защо и досаждате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз не винаги съм между вас. (De 15:11) 8 Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. 10 Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. (Mt 26:14; Lu 22:3; Lu 22:4) 11 Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде. 12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата? (Mt 26:17; Lu 22:7; Joh 13:1) 13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него. 14 И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както беше им казал; и приготвиха Пасхата. 17 След като се свечери, Той дойде с дванадесетте. (Mt 26:20) 18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. (Ps 41:9; Mt 26:20; Mt 26:21; Lu 22:14; Joh 13:21) 19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? 20 А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. (Mt 26:24; Lu 22:22) 22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло. (Mt 26:26; Lu 22:19; 1Co 11:23; 1Co 11:24) 23 Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея. 24 И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина. 25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Mt 26:30) 27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“ (Zec 13:7; Mt 26:31; Joh 16:32) 28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. (Mr 16:7) 29 А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма. (Mt 26:33; Mt 26:34; Lu 22:33; Lu 22:34; Joh 13:37; Joh 13:38) 30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Mt 26:31; Mt 26:34; Lu 22:31; Lu 22:34; Joh 13:36; Joh 13:38) 31 А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите. 32 Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. (Mt 26:36; Lu 22:39; Joh 18:1) 33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва. 34 И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. (Joh 12:27) 35 И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше: 36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Тиискаш. (Mt 26:39; Joh 5:30; Joh 6:38; Ro 8:15; Ga 4:6; Php 2:8; Heb 5:7) 37 И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Lu 22:40; Ro 7:23; Ga 5:17) 39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41 И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците. (Joh 13:1) 42 Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава. (Mt 26:46; Joh 18:1; Joh 18:2) 43 И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините. (Mt 26:47; Lu 22:47; Joh 18:1; Joh 18:3) 44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво. 45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна. 46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 48 Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? (Mt 26:55; Lu 22:52) 49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. (Job 19:13; Ps 22:6; Ps 69:8; Ps 88:8; Isa 53:12; Lu 22:37; Lu 24:44) 50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха. 52 А той, като остави плащеницата, избяга гол. 53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците. (Mt 26:57; Lu 22:54; Lu 22:63; Joh 18:13; Joh 18:19) 54 А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня. 55 И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха. (Ps 27:12; Ps 35:11; Mt 26:59) 56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха. 57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. (Mr 15:29; Joh 2:19) 59 Но и в това свидетелствата им се различаваха. 60 Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? (Mt 26:62) 61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения? (Isa 53:7; Mt 26:63; Ac 8:32; Heb 1:5) 62 А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[1] и идещ с небесните облаци. (Mt 24:30; Mt 26:64; Lu 22:69; 2Th 1:10) 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65 И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. 66 И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; (Mt 26:58; Mt 26:69; Lu 22:54; Lu 22:55; Lu 22:56; Joh 18:15; Joh 18:25) 67 и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина. 68 А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. (Mt 26:71; Lu 22:58; Joh 18:25) 69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. 70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава. (Mt 26:73; Lu 22:59; Joh 18:26; Ac 2:7) 71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите. 72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака. (Mt 26:75; Mr 14:30) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.