1On the first day of the week, very early in the morning, the women took the spices they had prepared and went to the tomb.2They found the stone rolled away from the tomb,3but when they entered, they did not find the body of the Lord Jesus.4While they were wondering about this, suddenly two men in clothes that gleamed like lightning stood beside them.5In their fright the women bowed down with their faces to the ground, but the men said to them, ‘Why do you look for the living among the dead?6He is not here; he has risen! Remember how he told you, while he was still with you in Galilee:7“The Son of Man must be delivered over to the hands of sinners, be crucified and on the third day be raised again.” ’8Then they remembered his words.9When they came back from the tomb, they told all these things to the Eleven and to all the others.10It was Mary Magdalene, Joanna, Mary the mother of James, and the others with them who told this to the apostles.11But they did not believe the women, because their words seemed to them like nonsense.12Peter, however, got up and ran to the tomb. Bending over, he saw the strips of linen lying by themselves, and he went away, wondering to himself what had happened.
On the road to Emmaus
13Now that same day two of them were going to a village called Emmaus, about seven miles[1] from Jerusalem.14They were talking with each other about everything that had happened.15As they talked and discussed these things with each other, Jesus himself came up and walked along with them;16but they were kept from recognising him.17He asked them, ‘What are you discussing together as you walk along?’ They stood still, their faces downcast.18One of them, named Cleopas, asked him, ‘Are you the only one visiting Jerusalem who does not know the things that have happened there in these days?’19‘What things?’ he asked. ‘About Jesus of Nazareth,’ they replied. ‘He was a prophet, powerful in word and deed before God and all the people.20The chief priests and our rulers handed him over to be sentenced to death, and they crucified him;21but we had hoped that he was the one who was going to redeem Israel. And what is more, it is the third day since all this took place.22In addition, some of our women amazed us. They went to the tomb early this morning23but didn’t find his body. They came and told us that they had seen a vision of angels, who said he was alive.24Then some of our companions went to the tomb and found it just as the women had said, but they did not see Jesus.’25He said to them, ‘How foolish you are, and how slow to believe all that the prophets have spoken!26Did not the Messiah have to suffer these things and then enter his glory?’27And beginning with Moses and all the Prophets, he explained to them what was said in all the Scriptures concerning himself.28As they approached the village to which they were going, Jesus continued on as if he were going further.29But they urged him strongly, ‘Stay with us, for it is nearly evening; the day is almost over.’ So he went in to stay with them.30When he was at the table with them, he took bread, gave thanks, broke it and began to give it to them.31Then their eyes were opened and they recognised him, and he disappeared from their sight.32They asked each other, ‘Were not our hearts burning within us while he talked with us on the road and opened the Scriptures to us?’33They got up and returned at once to Jerusalem. There they found the Eleven and those with them, assembled together34and saying, ‘It is true! The Lord has risen and has appeared to Simon.’35Then the two told what had happened on the way, and how Jesus was recognised by them when he broke the bread.
Jesus appears to the disciples
36While they were still talking about this, Jesus himself stood among them and said to them, ‘Peace be with you.’37They were startled and frightened, thinking they saw a ghost.38He said to them, ‘Why are you troubled, and why do doubts rise in your minds?39Look at my hands and my feet. It is I myself! Touch me and see; a ghost does not have flesh and bones, as you see I have.’40When he had said this, he showed them his hands and feet.41And while they still did not believe it because of joy and amazement, he asked them, ‘Do you have anything here to eat?’42They gave him a piece of broiled fish,43and he took it and ate it in their presence.44He said to them, ‘This is what I told you while I was still with you: everything must be fulfilled that is written about me in the Law of Moses, the Prophets and the Psalms.’45Then he opened their minds so they could understand the Scriptures.46He told them, ‘This is what is written: the Messiah will suffer and rise from the dead on the third day,47and repentance for the forgiveness of sins will be preached in his name to all nations, beginning at Jerusalem.48You are witnesses of these things.49I am going to send you what my Father has promised; but stay in the city until you have been clothed with power from on high.’
The ascension of Jesus
50When he had led them out to the vicinity of Bethany, he lifted up his hands and blessed them.51While he was blessing them, he left them and was taken up into heaven.52Then they worshipped him and returned to Jerusalem with great joy.53And they stayed continually at the temple, praising God.
1А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили. (Mt 28:1; Mr 16:1; Lu 23:56; Joh 20:1)2И намериха камъка отвален от гроба. (Mt 28:2; Mr 16:4)3И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус. (Mr 16:5; Lu 24:23)4А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло. (Joh 20:12; Ac 1:10)5И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?6Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, (Mt 16:21; Mt 17:23; Mr 8:31; Mr 9:31; Lu 9:22)7като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. (Mr 9:31; Lu 9:31)8И си спомниха думите Му. (Joh 2:22)9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. (Mt 28:8; Mr 16:10)10А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. (Lu 8:3)11А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. (Mr 16:11; Lu 24:25)12А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. (Joh 20:3; Joh 20:6)
Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия[1] от Йерусалим. (Mr 16:12)14И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.15И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; (Mt 18:20; Lu 24:36)16но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят. (Joh 20:14; Joh 21:4)17Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.18И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни? (Joh 19:25)19И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; (Mt 21:11; Lu 7:16; Joh 3:2; Joh 4:19; Joh 6:14; Ac 2:22; Ac 7:22)20и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. (Lu 23:1; Ac 13:27; Ac 13:28)21А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това. (Lu 1:68; Lu 2:25; Lu 2:38; Ac 1:6)22При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба (Mt 28:8; Mr 16:10; Lu 24:9; Lu 24:10; Joh 20:18)23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.24И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели. (Lu 24:12)25И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! (Ge 3:15; Ge 22:18; Nu 21:9; Isa 50:6; Isa 53:5)26Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? (Isa 40:10; Jer 23:5; Jer 33:15; Da 9:24; Mic 7:19; Lu 24:46; Ac 17:3; 1Pe 1:11)27И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. (Ge 3:15; Ge 22:18; Ge 26:4; Ge 49:10; Nu 21:9; De 18:15; Ps 132:11; Isa 7:14; Isa 9:6; Isa 40:10; Isa 40:11; Isa 50:6; Isa 53:1; Jer 23:5; Jer 33:14; Jer 33:15; Eze 34:23; Eze 37:25; Da 9:24; Mic 7:19; Mal 3:1; Mal 4:2; Lu 24:45; Joh 1:45)28И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. (Ge 32:26; Ge 42:7; Mr 6:48)29Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. (Ge 19:3; Ac 16:15)30И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. (Mt 14:19)31Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.32И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?33И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,34които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. (1Co 15:5)35Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! (Mt 28:16; Mr 16:14; Joh 20:19; Ac 1:6; Ac 13:31; 1Co 15:5)37А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. (Mr 6:49)38И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?39Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. (Joh 20:20; Joh 20:27)40И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.41Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? (Joh 21:5)42И Му дадоха парче печена риба и меден сок.43И взе и яде пред тях. (Ac 10:41)44Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. (Mt 16:21; Mt 17:22; Mt 20:18; Mr 8:31; Lu 9:22; Lu 18:31; Lu 24:6)45Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. (Joh 5:39; Ac 16:14)46И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, (Isa 50:6; Isa 53:2; Lu 24:26; Ac 17:3)47и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.48Вие сте свидетели за това.49И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. (Ge 12:3; Ps 22:27; Isa 44:3; Jer 31:34; Da 9:24; Ho 2:23; Joe 2:28; Mic 4:2; Joh 14:16; Joh 14:26; Joh 15:26; Joh 15:27; Joh 16:7; Ac 1:4; Ac 1:8; Ac 1:22; Ac 2:1; Ac 2:32; Ac 3:15; Ac 13:38; Ac 13:46)
Възнесението на Исус Христос
50И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови. (Mr 16:19; Ac 1:9; Ac 1:12)51И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. (2Ki 2:11; Mr 16:19; Joh 20:17; Ac 1:9; Eph 4:8)52А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост; (Mt 28:9; Mt 28:17)53и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Ac 2:46)