Sign in for free

Luke 22

New International Version

from Biblica
1 Now the Festival of Unleavened Bread, called the Passover, was approaching, 2 and the chief priests and the teachers of the law were looking for some way to get rid of Jesus, for they were afraid of the people. 3 Then Satan entered Judas, called Iscariot, one of the Twelve. 4 And Judas went to the chief priests and the officers of the temple guard and discussed with them how he might betray Jesus. 5 They were delighted and agreed to give him money. 6 He consented, and watched for an opportunity to hand Jesus over to them when no crowd was present. 7 Then came the day of Unleavened Bread on which the Passover lamb had to be sacrificed. 8 Jesus sent Peter and John, saying, ‘Go and make preparations for us to eat the Passover.’ 9 ‘Where do you want us to prepare for it?’ they asked. 10 He replied, ‘As you enter the city, a man carrying a jar of water will meet you. Follow him to the house that he enters, 11 and say to the owner of the house, “The Teacher asks: where is the guest room, where I may eat the Passover with my disciples?” 12 He will show you a large room upstairs, all furnished. Make preparations there.’ 13 They left and found things just as Jesus had told them. So they prepared the Passover. 14 When the hour came, Jesus and his apostles reclined at the table. 15 And he said to them, ‘I have eagerly desired to eat this Passover with you before I suffer. 16 For I tell you, I will not eat it again until it finds fulfilment in the kingdom of God.’ 17 After taking the cup, he gave thanks and said, ‘Take this and divide it among you. 18 For I tell you I will not drink again from the fruit of the vine until the kingdom of God comes.’ 19 And he took bread, gave thanks and broke it, and gave it to them, saying, ‘This is my body given for you; do this in remembrance of me.’ 20 In the same way, after the supper he took the cup, saying, ‘This cup is the new covenant in my blood, which is poured out for you.[1] 21 But the hand of him who is going to betray me is with mine on the table. 22 The Son of Man will go as it has been decreed. But woe to that man who betrays him!’ 23 They began to question among themselves which of them it might be who would do this. 24 A dispute also arose among them as to which of them was considered to be greatest. 25 Jesus said to them, ‘The kings of the Gentiles lord it over them; and those who exercise authority over them call themselves Benefactors. 26 But you are not to be like that. Instead, the greatest among you should be like the youngest, and the one who rules like the one who serves. 27 For who is greater, the one who is at the table or the one who serves? Is it not the one who is at the table? But I am among you as one who serves. 28 You are those who have stood by me in my trials. 29 And I confer on you a kingdom, just as my Father conferred one on me, 30 so that you may eat and drink at my table in my kingdom and sit on thrones, judging the twelve tribes of Israel. 31 ‘Simon, Simon, Satan has asked to sift all of you as wheat. 32 But I have prayed for you, Simon, that your faith may not fail. And when you have turned back, strengthen your brothers.’ 33 But he replied, ‘Lord, I am ready to go with you to prison and to death.’ 34 Jesus answered, ‘I tell you, Peter, before the cock crows today, you will deny three times that you know me.’ 35 Then Jesus asked them, ‘When I sent you without purse, bag or sandals, did you lack anything?’ ‘Nothing,’ they answered. 36 He said to them, ‘But now if you have a purse, take it, and also a bag; and if you don’t have a sword, sell your cloak and buy one. 37 It is written: “And he was numbered with the transgressors”; and I tell you that this must be fulfilled in me. Yes, what is written about me is reaching its fulfilment.’ (Isa 53:12) 38 The disciples said, ‘See, Lord, here are two swords.’ ‘That’s enough!’ he replied. 39 Jesus went out as usual to the Mount of Olives, and his disciples followed him. 40 On reaching the place, he said to them, ‘Pray that you will not fall into temptation.’ 41 He withdrew about a stone’s throw beyond them, knelt down and prayed, 42 ‘Father, if you are willing, take this cup from me; yet not my will, but yours be done.’ 43 An angel from heaven appeared to him and strengthened him. 44 And being in anguish, he prayed more earnestly, and his sweat was like drops of blood falling to the ground.[2] 45 When he rose from prayer and went back to the disciples, he found them asleep, exhausted from sorrow. 46 ‘Why are you sleeping?’ he asked them. ‘Get up and pray so that you will not fall into temptation.’ 47 While he was still speaking a crowd came up, and the man who was called Judas, one of the Twelve, was leading them. He approached Jesus to kiss him, 48 but Jesus asked him, ‘Judas, are you betraying the Son of Man with a kiss?’ 49 When Jesus’ followers saw what was going to happen, they said, ‘Lord, should we strike with our swords?’ 50 And one of them struck the servant of the high priest, cutting off his right ear. 51 But Jesus answered, ‘No more of this!’ And he touched the man’s ear and healed him. 52 Then Jesus said to the chief priests, the officers of the temple guard, and the elders, who had come for him, ‘Am I leading a rebellion, that you have come with swords and clubs? 53 Every day I was with you in the temple courts, and you did not lay a hand on me. But this is your hour – when darkness reigns.’ 54 Then seizing him, they led him away and took him into the house of the high priest. Peter followed at a distance. 55 And when some there had kindled a fire in the middle of the courtyard and had sat down together, Peter sat down with them. 56 A servant-girl saw him seated there in the firelight. She looked closely at him and said, ‘This man was with him.’ 57 But he denied it. ‘Woman, I don’t know him,’ he said. 58 A little later someone else saw him and said, ‘You also are one of them.’ ‘Man, I am not!’ Peter replied. 59 About an hour later another asserted, ‘Certainly this fellow was with him, for he is a Galilean.’ 60 Peter replied, ‘Man, I don’t know what you’re talking about!’ Just as he was speaking, the cock crowed. 61 The Lord turned and looked straight at Peter. Then Peter remembered the word the Lord had spoken to him: ‘Before the cock crows today, you will disown me three times.’ 62 And he went outside and wept bitterly. 63 The men who were guarding Jesus began mocking and beating him. 64 They blindfolded him and demanded, ‘Prophesy! Who hit you?’ 65 And they said many other insulting things to him. 66 At daybreak the council of the elders of the people, both the chief priests and the teachers of the law, met together, and Jesus was led before them. 67 ‘If you are the Messiah,’ they said, ‘tell us.’ Jesus answered, ‘If I tell you, you will not believe me, 68 and if I asked you, you would not answer. 69 But from now on, the Son of Man will be seated at the right hand of the mighty God.’ 70 They all asked, ‘Are you then the Son of God?’ He replied, ‘You say that I am.’ 71 Then they said, ‘Why do we need any more testimony? We have heard it from his own lips.’ 

Holy Bible, New International Version ® (Anglicised), NIV TM
Copyright © 1979, 1984, 2011 by Biblica, Inc.
Used with permission. All rights reserved worldwide.

The “New International Version” is a trademark registered in the European Union Intellectual Property Office (EUIPO) and United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. The “NIV”, “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Luke 22

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. (Mt 26:1; Mt 26:2; Mt 26:14; Mr 14:1; Mr 14:2; Mr 14:10; Joh 11:45) 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа. (Ps 2:2; Joh 11:47; Ac 4:27) 3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте; (Mt 26:14; Mr 14:10; Joh 13:2; Joh 13:27) 4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. (Zec 11:12) 6 А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество. 7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне. (De 16:1; Mt 26:17; Mr 14:12; Joh 13:1) 8 Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата. 9 А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим? 10 А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата. 14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. (Mt 26:20; Mr 14:17) 15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство. (Lu 14:15; Ac 10:41; Re 19:9) 17 И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. (Mt 26:29; Mr 14:25) 19 И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание. (Mt 26:26; Mr 14:22; 1Co 11:24) 20 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. (1Co 10:16) 21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. (Ps 41:9; Mt 26:21; Mr 14:18; Joh 13:21; Joh 13:26) 22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава! (Mt 26:24; Ac 2:23; Ac 4:28) 23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. (Mt 26:22; Joh 13:22; Joh 13:25) 24 Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям. (Mr 9:34; Lu 9:46) 25 А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. (Mt 20:25; Mr 10:42) 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия[1] и който началства – като онзи, който слугува. (Mt 20:26; Lu 9:48; 1Pe 5:3) 27 Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува. (Mt 20:28; Lu 12:37; Joh 13:13; Joh 13:14; Php 2:7) 28 А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания[2]. (Heb 4:15) 29 Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, (Mt 24:47; Lu 12:32; 2Co 1:7; 2Ti 2:12) 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. (Ps 49:14; Mt 8:11; Mt 19:28; Lu 14:15; 1Co 6:2; Re 3:21; Re 19:9; Re 20:4) 31 И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; (Am 9:9; Mt 26:31; Mr 4:27; Joh 13:36; 1Pe 5:8) 32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. (Ps 51:13; Joh 17:9; Joh 21:15) 33 Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. 34 А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. (Mt 26:34; Mr 14:30; Joh 13:38) 35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо. (Mt 10:9; Mt 10:10; Mr 6:8; Lu 9:3; Lu 10:4) 36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч; 37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. (Isa 53:12; Mr 15:28) 38 А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са. 39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. (Mt 26:36; Mr 14:32; Lu 21:37; Joh 18:1) 40 След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. (Mt 6:13; Mt 26:41; Mr 14:38) 41 И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше: (Mt 26:39; Mr 14:35) 42 Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. (Joh 5:30; Joh 6:38) 43 И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше. (Mt 4:11) 44 И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. (Joh 12:27; Heb 5:7) 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза: 46 Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. (Lu 22:40) 47 Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав. (Mt 26:47; Mr 14:32; Mr 14:43; Joh 18:1; Joh 18:3) 48 А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49 И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. (Mt 26:51; Mr 14:47; Joh 18:10) 51 А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели. 52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? (Mt 26:55; Mr 14:48) 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. 54 И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. (Mt 26:57; Mt 26:58; Mt 26:69; Mr 14:53; Mr 14:66; Joh 18:12; Joh 18:15; Joh 18:24; Joh 18:25) 55 И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. (Mt 26:69; Mr 14:66; Joh 18:17; Joh 18:18) 56 А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него. 57 А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам. 58 След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм. (Mt 26:71; Mr 14:69; Joh 18:25) 59 И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. (Mt 26:73; Mr 14:70; Joh 18:26) 60 А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя. 61 И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Mt 26:34; Mt 26:75; Mr 14:30; Mr 14:72; Joh 13:38) 62 И излезе вън и плака горко. 63 А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха, (Mt 26:67; Mt 26:68; Mr 14:65) 64 и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари? 65 И много други хули изговориха против Него. 66 След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха: (Ps 2:2; Mt 26:59; Mt 27:1; Mr 14:55; Mr 15:1; Joh 18:19; Joh 18:28; Ac 4:26; Ac 22:5) 67 Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате; (Mt 26:63; Mr 14:61) 68 и ако ви задам въпрос, няма да отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. (Ps 110:1; Mt 26:64; Mr 14:62; Joh 6:62; Heb 1:3; Heb 8:1) 70 И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм. (Mt 26:64; Mr 14:62) 71 А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството. (Mt 26:65; Mr 14:63) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.