1One Sabbath, when Jesus went to eat in the house of a prominent Pharisee, he was being carefully watched.2There in front of him was a man suffering from abnormal swelling of his body.3Jesus asked the Pharisees and experts in the law, ‘Is it lawful to heal on the Sabbath or not?’4But they remained silent. So taking hold of the man, he healed him and sent him on his way.5Then he asked them, ‘If one of you has a child[1] or an ox that falls into a well on the Sabbath day, will you not immediately pull it out?’6And they had nothing to say.7When he noticed how the guests picked the places of honour at the table, he told them this parable:8‘When someone invites you to a wedding feast, do not take the place of honour, for a person more distinguished than you may have been invited.9If so, the host who invited both of you will come and say to you, “Give this person your seat.” Then, humiliated, you will have to take the least important place.10But when you are invited, take the lowest place, so that when your host comes, he will say to you, “Friend, move up to a better place.” Then you will be honoured in the presence of all the other guests.11For all those who exalt themselves will be humbled, and those who humble themselves will be exalted.’12Then Jesus said to his host, ‘When you give a luncheon or dinner, do not invite your friends, your brothers or sisters, your relatives, or your rich neighbours; if you do, they may invite you back and so you will be repaid.13But when you give a banquet, invite the poor, the crippled, the lame, the blind,14and you will be blessed. Although they cannot repay you, you will be repaid at the resurrection of the righteous.’
The parable of the great banquet
15When one of those at the table with him heard this, he said to Jesus, ‘Blessed is the one who will eat at the feast in the kingdom of God.’16Jesus replied: ‘A certain man was preparing a great banquet and invited many guests.17At the time of the banquet he sent his servant to tell those who had been invited, “Come, for everything is now ready.”18‘But they all alike began to make excuses. The first said, “I have just bought a field, and I must go and see it. Please excuse me.”19‘Another said, “I have just bought five yoke of oxen, and I’m on my way to try them out. Please excuse me.”20‘Still another said, “I have just got married, so I can’t come.”21‘The servant came back and reported this to his master. Then the owner of the house became angry and ordered his servant, “Go out quickly into the streets and alleys of the town and bring in the poor, the crippled, the blind and the lame.”22‘ “Sir,” the servant said, “what you ordered has been done, but there is still room.”23‘Then the master told his servant, “Go out to the roads and country lanes and compel them to come in, so that my house will be full.24I tell you, not one of those who were invited will get a taste of my banquet.” ’
The cost of being a disciple
25Large crowds were travelling with Jesus, and turning to them he said:26‘If anyone comes to me and does not hate father and mother, wife and children, brothers and sisters – yes, even their own life – such a person cannot be my disciple.27And whoever does not carry their cross and follow me cannot be my disciple.28‘Suppose one of you wants to build a tower. Won’t you first sit down and estimate the cost to see if you have enough money to complete it?29For if you lay the foundation and are not able to finish it, everyone who sees it will ridicule you,30saying, “This person began to build and wasn’t able to finish.”31‘Or suppose a king is about to go to war against another king. Won’t he first sit down and consider whether he is able with ten thousand men to oppose the one coming against him with twenty thousand?32If he is not able, he will send a delegation while the other is still a long way off and will ask for terms of peace.33In the same way, those of you who do not give up everything you have cannot be my disciples.34‘Salt is good, but if it loses its saltiness, how can it be made salty again?35It is fit neither for the soil nor for the manure heap; it is thrown out. ‘Whoever has ears to hear, let them hear.’
1Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.2И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.3И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не? (Mt 12:10)4А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.5И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден? (Ex 23:5; De 22:4; Lu 13:15)6И не можаха да отговорят на това.
За гостите и домакините
7А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:8Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб (Pr 25:6)9и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.10Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. (Pr 25:6; Pr 25:7)11Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. (Job 22:29; Ps 18:27; Pr 29:23; Mt 23:12; Lu 18:14; Jas 4:6; 1Pe 5:5)12Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. (Pr 3:27; Pr 3:28)13А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи; (Ne 8:10; Ne 8:12)14и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.
Притча за поканените на голямата вечеря
15И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. (Mt 22:1; Re 19:9)16А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. (Pr 9:1; Pr 9:2; Mt 22:2; Re 19:9)17И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово. (Pr 9:2; Pr 9:5)18А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.19Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.20А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.21И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците. (Mt 5:3; 1Co 1:27; 1Co 1:28)22Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.23И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;24защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. (Mt 21:43; Mt 22:8; Ac 13:46)
Изисквания към учениците
25А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: (Mt 10:37)26Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот[1], не може да бъде Мой ученик. (De 33:9; Mt 10:37; Ro 9:13; Re 12:11)27Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. (Mt 10:38; Mt 16:24; Mr 8:34; Lu 9:23; 2Ti 3:12)28Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши? (Pr 24:27)29Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:30Този човек почна да гради, но не можа да довърши.31Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?32Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.33И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.34Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? (Mt 5:13; Mr 9:50)35Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.