1Later on, at the time of wheat harvest, Samson took a young goat and went to visit his wife. He said, ‘I’m going to my wife’s room.’ But her father would not let him go in.2‘I was so sure you hated her,’ he said, ‘that I gave her to your companion. Isn’t her younger sister more attractive? Take her instead.’3Samson said to them, ‘This time I have a right to get even with the Philistines; I will really harm them.’4So he went out and caught three hundred foxes and tied them tail to tail in pairs. He then fastened a torch to every pair of tails,5lit the torches and let the foxes loose in the standing corn of the Philistines. He burned up the shocks and standing corn, together with the vineyards and olive groves.6When the Philistines asked, ‘Who did this?’ they were told, ‘Samson, the Timnite’s son-in-law, because his wife was given to his companion.’ So the Philistines went up and burned her and her father to death.7Samson said to them, ‘Since you’ve acted like this, I swear that I won’t stop until I get my revenge on you.’8He attacked them viciously and slaughtered many of them. Then he went down and stayed in a cave in the rock of Etam.9The Philistines went up and camped in Judah, spreading out near Lehi.10The people of Judah asked, ‘Why have you come to fight us?’ ‘We have come to take Samson prisoner,’ they answered, ‘to do to him as he did to us.’11Then three thousand men from Judah went down to the cave in the rock of Etam and said to Samson, ‘Don’t you realise that the Philistines are rulers over us? What have you done to us?’ He answered, ‘I merely did to them what they did to me.’12They said to him, ‘We’ve come to tie you up and hand you over to the Philistines.’ Samson said, ‘Swear to me that you won’t kill me yourselves.’13‘Agreed,’ they answered. ‘We will only tie you up and hand you over to them. We will not kill you.’ So they bound him with two new ropes and led him up from the rock.14As he approached Lehi, the Philistines came towards him shouting. The Spirit of the Lord came powerfully upon him. The ropes on his arms became like charred flax, and the bindings dropped from his hands.15Finding a fresh jawbone of a donkey, he grabbed it and struck down a thousand men.16Then Samson said, ‘With a donkey’s jawbone I have made donkeys of them.[1] With a donkey’s jawbone I have killed a thousand men.’17When he finished speaking, he threw away the jawbone; and the place was called Ramath Lehi.[2]18Because he was very thirsty, he cried out to the Lord, ‘You have given your servant this great victory. Must I now die of thirst and fall into the hands of the uncircumcised?’19Then God opened up the hollow place in Lehi, and water came out of it. When Samson drank, his strength returned and he revived. So the spring was called En Hakkore,[3] and it is still there in Lehi.20Samson led[4] Israel for twenty years in the days of the Philistines.
Judges 15
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като и донесе едно яре. Той каза на баща и: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща и не му позволи да влезе.2И баща и му каза: Аз си помислих, че ти си я намразил. Затова я дадох на приятеля ти. По-малката и сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея вместо другата. (Jud 14:20)3А Самсон отговори: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците, като им сторя и аз зло.4И така, Самсон отиде и хвана триста лисици. След това взе главни, обърна ги с опашките една към друга и прикачи по една главня в средата между двете опашки.5След това запали главните, пусна лисиците по посевите на филистимците и изгори копните и неожънатите класове, също и маслините.6Тогава филистимците попитаха: Кой стори това? И им отвърнаха: Самсон, зетят на тамнатеца, затова, че той взе жена му и я даде на другаря му. Тогава филистимците дойдоха и изгориха нея и баща и с огън. (Jud 14:15)7А Самсон им каза: Щом направихте така, аз ще си отмъстя на вас. Само тогава ще престана.8И той ги порази с голямо клане надлъж и нашир[1]; след това отиде и остана в процепа на скалата Итам.9Тогава филистимците отидоха, разположиха стан в Юда и се разпростряха до Лехий. (Jud 15:19)10Юдовите мъже им казаха: Защо сте дошли против нас? А те отговориха: Дошли сме да вържем Самсон, за да постъпим с него, както той направи с нас.11Затова три хиляди мъже от Юда слязоха в процепа на скалата Итам и казаха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците са ни господари? Какво е това, което правиш на нас? А той им отвърна: Каквото те ми сториха, това им сторих и аз. (Jud 14:4)12Тогава те му казаха: Ние сме дошли да те вържем и да те предадем на филистимците. Самсон отговори: Закълнете ми се, че вие самите няма да ме нападнете.13А те се уговориха с него: Ние само ще те вържем и ще те предадем на тях; но в никакъв случай няма да те убием. И така, вързаха Самсон с две нови въжета и го изведоха от скалата.14Когато стигнаха в Лехий, филистимците го посрещнаха с викове. А ГОСПОДНИЯТ Дух дойде със сила на него; и въжетата на ръцете му станаха като прегорял лен и връзките му паднаха от ръцете му. (Jud 3:10; Jud 14:6)15И Самсон намери една челюст на осел, още прясна, протегна ръката си, взе я и уби с нея хиляда мъже. (Le 26:8; Jos 23:10; Jud 3:31)16Тогава Самсон каза: С челюст на осел унищожих купове, купове. С челюст на осел убих хиляда мъже.17И като спря да говори, хвърли челюстта от ръката си. Затова онова място бе наречено Рамат-Лехий[2].18След това той много ожадня; и извика към ГОСПОДА: Ти даде чрез ръцете на слугата Си това голямо избавление. Сега да умра от жажда ли и да падна в ръката на необрязаните? (Ps 3:7)19Но Бог разтвори процепа, който е в Лехий, и от него потече вода. След като пи, духът му се съвзе и Самсон се съживи. Затова той нарече мястото, което е Лехий, Енакоре[3], както се нарича и до днес. (Ge 45:27; Isa 40:29)20И той беше двадесет години съдия над Израил през времето на филистимското господство. (Jud 13:1)