from Biblica1In the seventh month Ishmael son of Nethaniah, the son of Elishama, who was of royal blood and had been one of the king’s officers, came with ten men to Gedaliah son of Ahikam at Mizpah. While they were eating together there,2Ishmael son of Nethaniah and the ten men who were with him got up and struck down Gedaliah son of Ahikam, the son of Shaphan, with the sword, killing the one whom the king of Babylon had appointed as governor over the land.3Ishmael also killed all the men of Judah who were with Gedaliah at Mizpah, as well as the Babylonian[1] soldiers who were there.4The day after Gedaliah’s assassination, before anyone knew about it,5eighty men who had shaved off their beards, torn their clothes and cut themselves came from Shechem, Shiloh and Samaria, bringing grain offerings and incense with them to the house of the Lord.6Ishmael son of Nethaniah went out from Mizpah to meet them, weeping as he went. When he met them, he said, ‘Come to Gedaliah son of Ahikam.’7When they went into the city, Ishmael son of Nethaniah and the men who were with him slaughtered them and threw them into a cistern.8But ten of them said to Ishmael, ‘Don’t kill us! We have wheat and barley, olive oil and honey, hidden in a field.’ So he let them alone and did not kill them with the others.9Now the cistern where he threw all the bodies of the men he had killed along with Gedaliah was the one King Asa had made as part of his defence against Baasha king of Israel. Ishmael son of Nethaniah filled it with the dead.10Ishmael made captives of all the rest of the people who were in Mizpah – the king’s daughters along with all the others who were left there, over whom Nebuzaradan commander of the imperial guard had appointed Gedaliah son of Ahikam. Ishmael son of Nethaniah took them captive and set out to cross over to the Ammonites.11When Johanan son of Kareah and all the army officers who were with him heard about all the crimes Ishmael son of Nethaniah had committed,12they took all their men and went to fight Ishmael son of Nethaniah. They caught up with him near the great pool in Gibeon.13When all the people Ishmael had with him saw Johanan son of Kareah and the army officers who were with him, they were glad.14All the people Ishmael had taken captive at Mizpah turned and went over to Johanan son of Kareah.15But Ishmael son of Nethaniah and eight of his men escaped from Johanan and fled to the Ammonites.
Flight to Egypt
16Then Johanan son of Kareah and all the army officers who were with him led away all the people of Mizpah who had survived, whom Johanan had recovered from Ishmael son of Nethaniah after Ishmael had assassinated Gedaliah son of Ahikam – the soldiers, women, children and court officials he had recovered from Gibeon.17And they went on, stopping at Geruth Kimham near Bethlehem on their way to Egypt18to escape the Babylonians.[2] They were afraid of them because Ishmael son of Nethaniah had killed Gedaliah son of Ahikam, whom the king of Babylon had appointed as governor over the land.
1В седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, един от по-главните царски служители, и десет мъже с него дойдоха при Годолия, Ахикамовия син, в Масфа; и там ядоха заедно хляб в Масфа. (2Ki 25:25; Jer 40:6; Jer 40:8)2Тогава Исмаил, Натаниевият син, и десетте мъже, които бяха с него, станаха и поразиха с меч Годолия, син на Ахикам, Сафановия син, когото вавилонският цар беше поставил над земята, и го убиха. (2Ki 25:25)3Исмаил порази и всички юдеи, които бяха с него, с Годолия, в Масфа, и халдейските военни мъже, които се намираха там.4А на втория ден, след като беше убил Годолия, когато никой още не знаеше за това,5няколко души от Сихем, от Сило и от Самария, на брой осемдесет мъже, с обръснати бради, раздрани дрехи и с нарязвания по телата си, пристигаха с приноси и ливан в ръката си, за да ги принесат на мястото на ГОСПОДНИЯ дом. (Le 19:27; Le 19:28; De 14:1; 1Sa 1:7; 2Ki 25:9; Isa 15:2)6Тогава Исмаил, Натаниевият син, излезе от Масфа да ги посрещне и като вървеше, плачеше; и когато ги срещна, им каза: Влезте при Годолия, Ахикамовия син.7И когато дойдоха сред града, Исмаил, Натаниевият син, ги закла; и той, и мъжете, които бяха с него, ги хвърлиха сред окопа.8А между тях се намериха десет мъже, които казаха на Исмаил: Недей ни убива, защото имаме на полето скривалища с жито, ечемик, дървено масло и мед. Така той се удържа и не ги закла с братята им.9А окопът, в който Исмаил хвърли всички трупове на мъжете, които порази, покрай трупа на Годолия, беше същият онзи окоп, който цар Аса беше направил поради страх от Израилевия цар Ваас; и Исмаил, Натаниевият син, го напълни с убитите. (1Ki 15:22; 2Ch 16:6)10След това Исмаил плени целия народ, останал в Масфа, царските дъщери и всички хора, останали в Масфа, които началникът на телохранителите Навузардан беше поверил на Годолия, Ахикамовия син; Исмаил, Натаниевият син, като ги плени, се отправи към амонците. (Jer 40:7; Jer 40:14; Jer 43:6)11А Йоанан, Кариевият син, и всички военачалници, които бяха с него, като чуха за цялото зло, което Исмаил, Натаниевият син, беше сторил, (Jer 40:7; Jer 40:8; Jer 40:13)12взеха всичките си мъже и отидоха да се бият с Исмаил, Натаниевия син; и го намериха при големите води, които са в Гаваон. (2Sa 2:13)13И целият народ, който беше с Исмаил, като видя Йоанан, Кариевия син, и всички военачалници, които бяха с него, се зарадва.14И така, целият народ, който Исмаил беше пленил от Масфа, се обърна, върна се и отиде при Йоанан, Кариевия син.15А Исмаил, Натаниевият син, избяга от Йоанан с осем мъже и отиде при амонците.16Тогава Йоанан, Кариевият син, и всички военачалници, които бяха с него, взеха от Масфа целия останал народ, който беше избавил от Исмаил, Натаниевия син, след като той беше поразил Годолия, Ахикамовия син, т. е. военните мъже, жените, децата и евнусите, които беше върнал от Гаваон,17и отидоха и се спряха в Хамаамовата керванска спирка, която е пред Витлеем, за да отидат и влязат в Египет – (2Sa 19:37; 2Sa 19:38)18поради халдейците, защото се уплашиха от тях, понеже Исмаил, Натаниевият син, беше убил Годолия, Ахикамовия син, когото вавилонският цар беше поставил управител над страната. (Jer 40:5)