1In the fourth year of Jehoiakim son of Josiah king of Judah, this word came to Jeremiah from the Lord:2‘Take a scroll and write on it all the words I have spoken to you concerning Israel, Judah and all the other nations from the time I began speaking to you in the reign of Josiah till now.3Perhaps when the people of Judah hear about every disaster I plan to inflict on them, they will each turn from their wicked ways; then I will forgive their wickedness and their sin.’4So Jeremiah called Baruch son of Neriah, and while Jeremiah dictated all the words the Lord had spoken to him, Baruch wrote them on the scroll.5Then Jeremiah told Baruch, ‘I am restricted; I am not allowed to go to the Lord’s temple.6So you go to the house of the Lord on a day of fasting and read to the people from the scroll the words of the Lord that you wrote as I dictated. Read them to all the people of Judah who come in from their towns.7Perhaps they will bring their petition before the Lord and will each turn from their wicked ways, for the anger and wrath pronounced against this people by the Lord are great.’8Baruch son of Neriah did everything Jeremiah the prophet told him to do; at the Lord’s temple he read the words of the Lord from the scroll.9In the ninth month of the fifth year of Jehoiakim son of Josiah king of Judah, a time of fasting before the Lord was proclaimed for all the people in Jerusalem and those who had come from the towns of Judah.10From the room of Gemariah son of Shaphan the secretary, which was in the upper courtyard at the entrance of the New Gate of the temple, Baruch read to all the people at the Lord’s temple the words of Jeremiah from the scroll.11When Micaiah son of Gemariah, the son of Shaphan, heard all the words of the Lord from the scroll,12he went down to the secretary’s room in the royal palace, where all the officials were sitting: Elishama the secretary, Delaiah son of Shemaiah, Elnathan son of Akbor, Gemariah son of Shaphan, Zedekiah son of Hananiah, and all the other officials.13After Micaiah told them everything he had heard Baruch read to the people from the scroll,14all the officials sent Jehudi son of Nethaniah, the son of Shelemiah, the son of Cushi, to say to Baruch, ‘Bring the scroll from which you have read to the people and come.’ So Baruch son of Neriah went to them with the scroll in his hand.15They said to him, ‘Sit down, please, and read it to us.’ So Baruch read it to them.16When they heard all these words, they looked at each other in fear and said to Baruch, ‘We must report all these words to the king.’17Then they asked Baruch, ‘Tell us, how did you come to write all this? Did Jeremiah dictate it?’18‘Yes,’ Baruch replied, ‘he dictated all these words to me, and I wrote them in ink on the scroll.’19Then the officials said to Baruch, ‘You and Jeremiah, go and hide. Don’t let anyone know where you are.’20After they put the scroll in the room of Elishama the secretary, they went to the king in the courtyard and reported everything to him.21The king sent Jehudi to get the scroll, and Jehudi brought it from the room of Elishama the secretary and read it to the king and all the officials standing beside him.22It was the ninth month and the king was sitting in the winter apartment, with a fire burning in the brazier in front of him.23Whenever Jehudi had read three or four columns of the scroll, the king cut them off with a scribe’s knife and threw them into the brazier, until the entire scroll was burned in the fire.24The king and all his attendants who heard all these words showed no fear, nor did they tear their clothes.25Even though Elnathan, Delaiah and Gemariah urged the king not to burn the scroll, he would not listen to them.26Instead, the king commanded Jerahmeel, a son of the king, Seraiah son of Azriel and Shelemiah son of Abdeel to arrest Baruch the scribe and Jeremiah the prophet. But the Lord had hidden them.27After the king burned the scroll containing the words that Baruch had written at Jeremiah’s dictation, the word of the Lord came to Jeremiah:28‘Take another scroll and write on it all the words that were on the first scroll, which Jehoiakim king of Judah burned up.29Also tell Jehoiakim king of Judah, “This is what the Lord says: you burned that scroll and said, ‘Why did you write on it that the king of Babylon would certainly come and destroy this land and wipe from it both man and beast?’30Therefore this is what the Lord says about Jehoiakim king of Judah: he will have no-one to sit on the throne of David; his body will be thrown out and exposed to the heat by day and the frost by night.31I will punish him and his children and his attendants for their wickedness; I will bring on them and those living in Jerusalem and the people of Judah every disaster I pronounced against them, because they have not listened.” ’32So Jeremiah took another scroll and gave it to the scribe Baruch son of Neriah, and as Jeremiah dictated, Baruch wrote on it all the words of the scroll that Jehoiakim king of Judah had burned in the fire. And many similar words were added to them.
Високомерието на юдейския цар Йоаким. Изгаряне на книгата на Йеремия
1В четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2Вземи си един свитък книга и напиши в него всички думи, които ти говорих против Израил, против Юда и против всички народи – от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Йосия, дори до днес. (Isa 8:1; Jer 25:3; Jer 25:15; Jer 30:2; Eze 2:9; Zec 5:1)3Дано Юдовият дом чуе цялото зло, което Аз мисля да им направя, така че да се върнат всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието и греха им. (Jer 18:8; Jer 26:3; Jer 36:7; Jon 3:8)4Тогава Йеремия повика Варух, Нириевия син; и Варух записа от устата на Йеремия в един свитък книга всички думи, които ГОСПОД му беше говорил. (Jer 32:12; Jer 45:1)5А Йеремия заповяда на Варух: Аз съм затворен; не мога да вляза в ГОСПОДНИЯ дом;6затова влез ти и от свитъка, който записа от устата ми, прочети ГОСПОДНИТЕ думи в ушите на народа, в ГОСПОДНИЯ дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юдея, които идват от градовете си. (Le 16:29; Le 23:27; Ac 27:9)7Дано принесат молба пред ГОСПОДА и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които ГОСПОД е произнесъл против този народ. (Jer 36:3)8Варух, Нириевият син, стори всичко, което му заповяда пророк Йеремия, като прочете от книгата ГОСПОДНИТЕ думи в ГОСПОДНИЯ дом.9И в петата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Йерусалим и целият народ, който идваше в Йерусалим от Юдейските градове, прогласиха пост пред ГОСПОДА.10Тогава Варух прочете от книгата Йеремиевите думи в ГОСПОДНИЯ дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на ГОСПОДНИЯ дом, в ушите на целия народ. (Jer 26:10)11А когато Михей, син на Гемария, Сафановия син, чу от книгата всички ГОСПОДНИ думи,12слезе в царския дворец, в стаята на секретаря, и видя, че всички първенци седяха там: писарят Елисам, Делайя, Семайевият син, Елнатан, Аховоровият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананевият син, и всички останали първенци.13Тогава Михей им извести всички думи, които беше чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на народа.14Затова всички първенци пратиха Юдий, син на Натания, син на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела. И така, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.15Те му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.16А като чуха всички думи, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.17И попитаха Варух: Кажи ни сега – как си записал ти всички тези думи от устата му?18А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези думи и аз ги пишех с мастило в книгата.19Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Йеремия; никой да не знае къде сте.20После влязоха при царя (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисам) и известиха в ушите на царя всички тези думи.21И така, царят прати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисам. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.22Царят седеше в зимния дворец (а беше деветият месец) и пред него имаше мангал с огън. (Am 3:15)23След като Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и го хвърли в огъня на мангала, където целият свитък изгоря.24И не се разтрепераха и не раздраха дрехите си нито царят, нито един от слугите му, които чуха всички тези думи. (2Ki 22:11; Isa 36:22; Isa 37:1)25При това когато Елнатан, Делайя и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.26Царят заповяда на сина си Йерамеил, на Серайя, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Йеремия; но ГОСПОД ги скри.27И след като царят изгори свитъка и думите, които Варух записа от Йеремиевите уста, ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия и каза:28Вземи си пак друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдейският цар Йоаким изгори;29а на Юдейския цар Йоаким да кажеш: Така казва ГОСПОД: Ти изгори този свитък и каза: Защо си записал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея нито човек, нито животно?30Затова така казва ГОСПОД на Юдейския цар Йоаким: Няма да има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен – денем на горещината, а нощем на сланата. (Jer 22:19; Jer 22:30)31Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на йерусалимските жители и на Юдовите мъже цялото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.32И така, Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, Нириевия син, който записа в него от устата на Йеремия всички думи на книгата, която Юдейският цар Йоаким беше изгорил в огъня; а към тях бяха прибавени и още много подобни думи.