1While Nebuchadnezzar king of Babylon and all his army and all the kingdoms and peoples in the empire he ruled were fighting against Jerusalem and all its surrounding towns, this word came to Jeremiah from the Lord:2‘This is what the Lord, the God of Israel, says: go to Zedekiah king of Judah and tell him, “This is what the Lord says: I am about to give this city into the hands of the king of Babylon, and he will burn it down.3You will not escape from his grasp but will surely be captured and given into his hands. You will see the king of Babylon with your own eyes, and he will speak with you face to face. And you will go to Babylon.4‘ “Yet hear the Lord’s promise to you, Zedekiah king of Judah. This is what the Lord says concerning you: you will not die by the sword;5you will die peacefully. As people made a funeral fire in honour of your predecessors, the kings who ruled before you, so they will make a fire in your honour and lament, ‘Alas, master!’ I myself make this promise, declares the Lord.” ’6Then Jeremiah the prophet told all this to Zedekiah king of Judah, in Jerusalem,7while the army of the king of Babylon was fighting against Jerusalem and the other cities of Judah that were still holding out – Lachish and Azekah. These were the only fortified cities left in Judah.
Freedom for slaves
8The word came to Jeremiah from the Lord after King Zedekiah had made a covenant with all the people in Jerusalem to proclaim freedom for the slaves.9Everyone was to free their Hebrew slaves, both male and female; no-one was to hold a fellow Hebrew in bondage.10So all the officials and people who entered into this covenant agreed that they would free their male and female slaves and no longer hold them in bondage. They agreed, and set them free.11But afterwards they changed their minds and took back the slaves they had freed and enslaved them again.12Then the word of the Lord came to Jeremiah:13‘This is what the Lord, the God of Israel, says: I made a covenant with your ancestors when I brought them out of Egypt, out of the land of slavery. I said,14“Every seventh year each of you must free any fellow Hebrews who have sold themselves to you. After they have served you for six years, you must let them go free.” Your ancestors, however, did not listen to me or pay attention to me. (De 15:12)15Recently you repented and did what is right in my sight: each of you proclaimed freedom to your own people. You even made a covenant before me in the house that bears my Name.16But now you have turned round and profaned my name; each of you has taken back the male and female slaves you had set free to go where they wished. You have forced them to become your slaves again.17‘Therefore this is what the Lord says: you have not obeyed me; you have not proclaimed freedom to your own people. So I now proclaim “freedom” for you, declares the Lord – “freedom” to fall by the sword, plague and famine. I will make you abhorrent to all the kingdoms of the earth.18Those who have violated my covenant and have not fulfilled the terms of the covenant they made before me, I will treat like the calf they cut in two and then walked between its pieces.19The leaders of Judah and Jerusalem, the court officials, the priests and all the people of the land who walked between the pieces of the calf,20I will deliver into the hands of their enemies who want to kill them. Their dead bodies will become food for the birds and the wild animals.21‘I will deliver Zedekiah king of Judah and his officials into the hands of their enemies who want to kill them, to the army of the king of Babylon, which has withdrawn from you.22I am going to give the order, declares the Lord, and I will bring them back to this city. They will fight against it, take it and burn it down. And I will lay waste the towns of Judah so that no-one can live there.’
1Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА, когато вавилонският цар Навуходоносор, цялата му войска, всички царства на света, които бяха под властта му, и всички племена воюваха против Йерусалим и против всичките му градове: (2Ki 25:1; Jer 1:15; Jer 39:1; Jer 52:4)2Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Иди и говори на Юдейския цар Седекия: Така казва ГОСПОД: Ето, ще предам този град в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън. (Jer 21:10; Jer 32:3; Jer 32:28)3И ти няма да избегнеш от ръката му, а непременно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му; и ти и вавилонският цар ще се погледнете очи в очи и ще говорите уста с уста, и ще отидеш във Вавилон. (Jer 32:4; Jer 32:29; Jer 34:22)4Обаче, Седекия, царю Юдейски, слушай ГОСПОДНЕТО слово; така казва ГОСПОД за тебе: Няма да умреш от меч;5мирно ще умреш; и каквито изгаряния на благовония правеха за бащите ти, предишните царе, които те предшестваха, такива изгаряния ще направят и за теб; и ще те оплачат, като кажат: Уви! ГОСПОДАРЮ! Защото Аз изговорих това слово, казва ГОСПОД. (2Ch 16:14; 2Ch 21:9; Jer 22:18; Da 2:46)6Тогава пророк Йеремия предаде на Юдейския цар Седекия всички тези думи в Йерусалим,7когато още войската на вавилонския цар се биеше против Йерусалим и против всичките останали Юдейски градове – против Лахис и Азика; защото от укрепените Юдейски градове само те бяха останали. (2Ki 8:13; 2Ki 19:8; 2Ch 11:5; 2Ch 11:9)
Послание за освобождаване на робите
8Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА, след като цар Седекия беше сключил завет с целия народ, който беше в Йерусалим, за да прогласят помежду си освобождение, (Ex 21:2; Le 25:10; Jer 34:14)9така че всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, евреин или еврейка, за да не държи никой брат си юдеин за слуга. (Le 25:30; Ne 5:11)10И всички първенци и целият народ, които встъпиха в завета, бяха послушали всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, така че да не ги държат вече за слуги; бяха послушали и бяха ги пуснали;11но после се бяха отметнали, като накараха да се върнат слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, и ги подчиниха да бъдат слуги и слугини. (Jer 34:21; Jer 37:5)12Затова ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза:13Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз сключих завет с бащите ви – в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от дома на робството, като казах:14В края на всеки седем години пускайте всеки брат си евреина, който ти се е продал и ти е слугувал шест години – да го пускаш на свобода от тебе. Но бащите ви не Ме послушаха, нито приклониха ухото си. (Ex 21:2; Ex 23:10; De 15:12)15И вие сега се бяхте обърнали и бяхте извършили това, което е право пред Мене, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и бяхте сключили завет пред Мене в дома, който се нарича с Моето име; (2Ki 23:3; Ne 10:29; Jer 7:10)16но се отметнахте и осквернихте името Ми, като накарахте всеки слугата си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, да се върнат и ги подчинихте да ви бъдат слуги и слугини. (Ex 20:7; Le 19:12)17Затова така казва ГОСПОД: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брат си и всеки на ближния си; ето, казва ГОСПОД, Аз прогласявам против вас свобода на меча, мора и глада; и ще ви предам да бъдете тласкани по всички царства на света. (De 28:25; De 28:64; Jer 29:18; Jer 32:24; Jer 32:36; Mt 7:2; Ga 6:7; Jas 2:13)18И ще предам хората, които са престъпили завета Ми, които не са изпълнили думите на завета, който сключиха пред Мене, когато разсякоха телето на две и минаха между частите му, (Ge 15:10; Ge 15:17)19юдейските първенци и йерусалимските първенци, евнусите и свещениците, и целия народ на тази земя, които минаха между частите на телето –20да! – ще ги предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове. (Jer 7:33; Jer 16:4; Jer 19:7)21И Юдейския цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които са се оттеглили от вас. (Jer 37:5; Jer 37:11)22Ето, ще заповядам, казва ГОСПОД, и ще ги върна в този град; и те, като воюват против него, ще го превземат и ще го изгорят с огън; и ще превърна Юдейските градове в пустота, останали без жители. (Jer 9:11; Jer 37:8; Jer 37:10; Jer 38:3; Jer 39:1; Jer 39:2; Jer 39:8; Jer 44:2; Jer 44:6; Jer 52:7; Jer 52:18)