1The word of the Lord came to me:2‘Go and proclaim in the hearing of Jerusalem: ‘This is what the Lord says: ‘ “I remember the devotion of your youth, how as a bride you loved me and followed me through the wilderness, through a land not sown.3Israel was holy to the Lord, the firstfruits of his harvest; all who devoured her were held guilty, and disaster overtook them,” ’ declares the Lord.4Hear the word of the Lord, you descendants of Jacob, all you clans of Israel.5This is what the Lord says: ‘What fault did your ancestors find in me, that they strayed so far from me? They followed worthless idols and became worthless themselves.6They did not ask, “Where is the Lord, who brought us up out of Egypt and led us through the barren wilderness, through a land of deserts and ravines, a land of drought and utter darkness, a land where no-one travels and no-one lives?”7I brought you into a fertile land to eat its fruit and rich produce. But you came and defiled my land and made my inheritance detestable.8The priests did not ask, “Where is the Lord?” Those who deal with the law did not know me; the leaders rebelled against me. The prophets prophesied by Baal, following worthless idols.9‘Therefore I bring charges against you again,’ declares the Lord. ‘And I will bring charges against your children’s children.10Cross over to the coasts of Cyprus and look, send to Kedar[1] and observe closely; see if there has ever been anything like this:11has a nation ever changed its gods? (Yet they are not gods at all.) But my people have exchanged their glorious God for worthless idols.12Be appalled at this, you heavens, and shudder with great horror,’ declares the Lord.13‘My people have committed two sins: They have forsaken me, the spring of living water, and have dug their own cisterns, broken cisterns that cannot hold water.14Is Israel a servant, a slave by birth? Why then has he become plunder?15Lions have roared; they have growled at him. They have laid waste his land; his towns are burned and deserted.16Also, the men of Memphis and Tahpanhes have cracked your skull.17Have you not brought this on yourselves by forsaking the Lord your God when he led you in the way?18Now why go to Egypt to drink water from the Nile[2]? And why go to Assyria to drink water from the Euphrates?19Your wickedness will punish you; your backsliding will rebuke you. Consider then and realise how evil and bitter it is for you when you forsake the Lord your God and have no awe of me,’ declares the Lord, the Lord Almighty.20‘Long ago you broke off your yoke and tore off your bonds; you said, “I will not serve you!” Indeed, on every high hill and under every spreading tree you lay down as a prostitute.21I had planted you like a choice vine of sound and reliable stock. How then did you turn against me into a corrupt, wild vine?22Although you wash yourself with soap and use an abundance of cleansing powder, the stain of your guilt is still before me,’ declares the Sovereign Lord.23‘How can you say, “I am not defiled; I have not run after the Baals”? See how you behaved in the valley; consider what you have done. You are a swift she-camel running here and there,24a wild donkey accustomed to the desert, sniffing the wind in her craving – in her heat who can restrain her? Any males that pursue her need not tire themselves; at mating time they will find her.25Do not run until your feet are bare and your throat is dry. But you said, “It’s no use! I love foreign gods, and I must go after them.”26‘As a thief is disgraced when he is caught, so the people of Israel are disgraced – they, their kings and their officials, their priests and their prophets.27They say to wood, “You are my father,” and to stone, “You gave me birth.” They have turned their backs to me and not their faces; yet when they are in trouble, they say, “Come and save us!”28Where then are the gods you made for yourselves? Let them come if they can save you when you are in trouble! For you, Judah, have as many gods as you have towns.29‘Why do you bring charges against me? You have all rebelled against me,’ declares the Lord.30‘In vain I punished your people; they did not respond to correction. Your sword has devoured your prophets like a ravenous lion.31‘You of this generation, consider the word of the Lord: ‘Have I been a desert to Israel or a land of great darkness? Why do my people say, “We are free to roam; we will come to you no more”?32Does a young woman forget her jewellery, a bride her wedding ornaments? Yet my people have forgotten me, days without number.33How skilled you are at pursuing love! Even the worst of women can learn from your ways.34On your clothes is found the lifeblood of the innocent poor, though you did not catch them breaking in. Yet in spite of all this35you say, “I am innocent; he is not angry with me.” But I will pass judgment on you because you say, “I have not sinned.”36Why do you go about so much, changing your ways? You will be disappointed by Egypt as you were by Assyria.37You will also leave that place with your hands on your head, for the Lord has rejected those you trust; you will not be helped by them.
1Словото ГОСПОДНЕ дойде към мен и каза:2Иди и прогласи в ушите на йерусалимската дъщеря: Така казва ГОСПОД: Помня за тебе милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста, как Ме следваше в пустинята, в незасята земя. (De 2:7; Eze 16:8; Eze 16:22; Eze 16:60; Eze 23:8; Eze 23:19; Ho 2:15)3Израил беше свят на ГОСПОДА, първият от рожбите Му, всички, които го пояждаха, бяха сметнати за виновни; зло ги постигаше, казва ГОСПОД. (Ex 15:5; Ex 15:6; Jer 12:14; Jer 50:7; Jas 1:18; Re 14:4)4Чуйте словото ГОСПОДНЕ, доме Яковов и всички родове на Израилевия дом:5Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, че се отдалечиха от Мен и ходиха след суетата, и станаха суетни? (2Ki 17:15; Isa 5:4; Jon 2:8; Mic 6:3)6Нито казаха: Къде е ГОСПОД, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек и където човек не живееше? (De 8:15; De 32:10; Isa 63:9; Isa 63:11; Isa 63:13; Ho 13:4)7И ви въведох в плодородна страна, за да ядете плодовете и и благата и; но като влязохте, осквернихте земята Ми и направихте мерзост наследството Ми. (Le 18:25; Le 18:27; Le 18:28; Nu 13:27; Nu 14:7; Nu 14:8; Nu 35:33; Nu 35:34; De 8:7; Ps 78:58; Ps 78:59; Ps 106:38; Jer 3:1; Jer 16:18)8Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД? Законниците не Ме познаха; също и управниците станаха престъпници против Мен и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли. (Jer 2:11; Jer 23:13; Hab 2:18; Mal 2:6; Mal 2:7; Ro 2:20)9Затова Аз още ще се съдя с вас, казва ГОСПОД, и с внуците ви ще се съдя. (Le 20:5; Eze 20:5; Eze 20:35; Eze 20:36; Mic 6:2)10Защото посетете Китимските острови и вижте, пратете в Кидар и разгледайте внимателно, и вижте, ставало ли е такова нещо –11разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моят народ, обаче, са разменили Славата си срещу онова, от което няма полза. (Ps 106:20; Ps 115:4; Isa 37:19; Jer 2:8; Jer 16:20; Mic 4:5; Ro 1:23)12Ужасете се, небеса, поради това, настръхнете, смутете се премного, казва ГОСПОД, (Isa 1:2; Jer 6:19)13защото две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води, и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода. (Ex 4:22; Ps 36:9; Jer 17:13; Jer 18:14; Joh 4:14)14Израил слуга ли е? Домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?15Млади лъвове ръмжаха против него и реваха, и запустиха земята му; градовете му са изгорени и обезлюдени, (Isa 1:7; Jer 4:7)16още и жителите[1] на Мемфис и Тафнес строшиха темето на главата ти. (Isa 43:7)17Не докара ли ти това сам на себе си, като си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, когато те водеше в пътя? (De 32:10; Jer 4:18)18И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил[2] ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат[3] ли? (Jos 13:3; Isa 30:1; Isa 30:2)19Твоето нечестие ще те накаже и твоите отстъпления ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо, че си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мене, казва Господ, ЙЕХОВА на Силите. (Isa 3:9; Ho 5:5)20Понеже отдавна съм строшил хомота ти и съм разкъсал връзките ти; и ти каза: Няма вече да бъда престъпница; а независимо от това – на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво си лягала като блудница. (Ex 19:8; Ex 34:15; Ex 34:16; De 12:2; Jos 24:18; Jud 10:16; 1Sa 12:10; Isa 57:5; Isa 57:7; Jer 3:6)21А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза? (Ex 15:17; De 32:32; Ps 44:2; Ps 80:8; Isa 1:21; Isa 5:1; Isa 5:4; Isa 60:21; Mt 21:23; Mr 12:1; Lu 20:9)22Затова, макар и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, казва Господ ЙЕХОВА. (De 32:34; Job 9:30; Job 14:17; Ho 13:12)23Как можеш да кажеш: Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си сторила, подобно на камила, която бързо тича насам-натам по пътищата, (Pr 30:12; Jer 7:31)24подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, която в страстта на душата си смърка въздуха; в устрема и кой може да я отвърне? Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея – в месеца и ще я намерят. (Job 39:5; Jer 14:6)25Въздържай крака си, за да не ходиш боса, и гърлото си – за да не съхне от жажда. Но ти си казала: Напразно! Не; защото залюбих чужденци и след тях ще ида. (De 32:16; Jer 3:13; Jer 18:12)26Както се посрамва крадец, когато е открит, така ще се посрами Израилевият дом – те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им,27които казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил; защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; но пак по време на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави. (Jud 10:10; Ps 78:34; Isa 26:16)28Но къде са твоите богове, които си си направил? Нека те станат, ако могат да те избавят по време на бедствието ти; защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо. (De 32:37; Jud 10:14; Isa 45:20; Jer 11:13)29Защо бихте искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва ГОСПОД. (Jer 2:23; Jer 2:25)30Напразно поразих децата ви; те не приеха да се поправят; собственият ви меч погуби пророците ви като лъв – изтребител. (2Ch 36:16; Ne 9:26; Isa 1:5; Isa 9:13; Jer 5:3; Mt 23:29; Ac 7:52; 1Th 2:15)31О, хора на този род, вижте словото на ГОСПОДА, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израил или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава народът Ми казва: Ние сме скъсали връзките си, не искаме да дойдем вече при Тебе? (De 32:15; Ps 12:4; Jer 2:5)32Може ли момата да забрави накита си или невястата – украшенията си? А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни. (Ps 106:21; Jer 13:25; Ho 8:14)33Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така че си научила и лошите жени на твоите пътища!34Също и по полите ти бе намерена кръвта на души – невинни сиромаси; не намерих кървите с разкопаване, а по всички тези поли. (Ps 106:38; Jer 19:4)35А при все това ти казваш: Невинна съм, затова гневът Му непременно ще се отвърне от мен. Ето, Аз ще се съдя с тебе затова, че казваш: Не съм съгрешила. (Pr 28:13; Jer 2:9; Jer 2:23; Jer 2:29; 1Jo 1:8; 1Jo 1:10)36Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия. (2Ch 28:16; 2Ch 28:20; 2Ch 28:21; Isa 30:3; Jer 2:18; Jer 31:22; Jer 37:7; Ho 5:13; Ho 12:1)37Ще излезеш и оттам с ръцете си на главата си; защото ГОСПОД отхвърли онези, на които уповаваш, и ти няма да успееш с тях. (2Sa 13:19)