1When two full years had passed, Pharaoh had a dream: He was standing by the Nile,2when out of the river there came up seven cows, sleek and fat, and they grazed among the reeds.3After them, seven other cows, ugly and gaunt, came up out of the Nile and stood beside those on the riverbank.4And the cows that were ugly and gaunt ate up the seven sleek, fat cows. Then Pharaoh woke up.5He fell asleep again and had a second dream: seven ears of corn, healthy and good, were growing on a single stalk.6After them, seven other ears of corn sprouted – thin and scorched by the east wind.7The thin ears of corn swallowed up the seven healthy, full ears. Then Pharaoh woke up; it had been a dream.8In the morning his mind was troubled, so he sent for all the magicians and wise men of Egypt. Pharaoh told them his dreams, but no-one could interpret them for him.9Then the chief cupbearer said to Pharaoh, ‘Today I am reminded of my shortcomings.10Pharaoh was once angry with his servants, and he imprisoned me and the chief baker in the house of the captain of the guard.11Each of us had a dream the same night, and each dream had a meaning of its own.12Now a young Hebrew was there with us, a servant of the captain of the guard. We told him our dreams, and he interpreted them for us, giving each man the interpretation of his dream.13And things turned out exactly as he interpreted them to us: I was restored to my position, and the other man was impaled.’14So Pharaoh sent for Joseph, and he was quickly brought from the dungeon. When he had shaved and changed his clothes, he came before Pharaoh.15Pharaoh said to Joseph, ‘I had a dream, and no-one can interpret it. But I have heard it said of you that when you hear a dream you can interpret it.’16‘I cannot do it,’ Joseph replied to Pharaoh, ‘but God will give Pharaoh the answer he desires.’17Then Pharaoh said to Joseph, ‘In my dream I was standing on the bank of the Nile,18when out of the river there came up seven cows, fat and sleek, and they grazed among the reeds.19After them, seven other cows came up – scrawny and very ugly and lean. I had never seen such ugly cows in all the land of Egypt.20The lean, ugly cows ate up the seven fat cows that came up first.21But even after they ate them, no-one could tell that they had done so; they looked just as ugly as before. Then I woke up.22‘In my dream I saw seven ears of corn, full and good, growing on a single stalk.23After them, seven other ears sprouted – withered and thin and scorched by the east wind.24The thin ears of corn swallowed up the seven good ears. I told this to the magicians, but none of them could explain it to me.’25Then Joseph said to Pharaoh, ‘The dreams of Pharaoh are one and the same. God has revealed to Pharaoh what he is about to do.26The seven good cows are seven years, and the seven good ears of corn are seven years; it is one and the same dream.27The seven lean, ugly cows that came up afterwards are seven years, and so are the seven worthless ears of corn scorched by the east wind: they are seven years of famine.28‘It is just as I said to Pharaoh: God has shown Pharaoh what he is about to do.29Seven years of great abundance are coming throughout the land of Egypt,30but seven years of famine will follow them. Then all the abundance in Egypt will be forgotten, and the famine will ravage the land.31The abundance in the land will not be remembered, because the famine that follows it will be so severe.32The reason the dream was given to Pharaoh in two forms is that the matter has been firmly decided by God, and God will do it soon.33‘And now let Pharaoh look for a discerning and wise man and put him in charge of the land of Egypt.34Let Pharaoh appoint commissioners over the land to take a fifth of the harvest of Egypt during the seven years of abundance.35They should collect all the food of these good years that are coming and store up the grain under the authority of Pharaoh, to be kept in the cities for food.36This food should be held in reserve for the country, to be used during the seven years of famine that will come upon Egypt, so that the country may not be ruined by the famine.’37The plan seemed good to Pharaoh and to all his officials.38So Pharaoh asked them, ‘Can we find anyone like this man, one in whom is the spirit of God[1]?’39Then Pharaoh said to Joseph, ‘Since God has made all this known to you, there is no-one so discerning and wise as you.40You shall be in charge of my palace, and all my people are to submit to your orders. Only with respect to the throne will I be greater than you.’
Joseph in charge of Egypt
41So Pharaoh said to Joseph, ‘I hereby put you in charge of the whole land of Egypt.’42Then Pharaoh took his signet ring from his finger and put it on Joseph’s finger. He dressed him in robes of fine linen and put a gold chain round his neck.43He made him ride in a chariot as his second-in-command,[2] and people shouted before him, ‘Make way[3]!’ Thus he put him in charge of the whole land of Egypt.44Then Pharaoh said to Joseph, ‘I am Pharaoh, but without your word no-one will lift hand or foot in all Egypt.’45Pharaoh gave Joseph the name Zaphenath-Paneah and gave him Asenath daughter of Potiphera, priest of On,[4] to be his wife. And Joseph went throughout the land of Egypt.46Joseph was thirty years old when he entered the service of Pharaoh king of Egypt. And Joseph went out from Pharaoh’s presence and travelled throughout Egypt.47During the seven years of abundance the land produced plentifully.48Joseph collected all the food produced in those seven years of abundance in Egypt and stored it in the cities. In each city he put the food grown in the fields surrounding it.49Joseph stored up huge quantities of grain, like the sand of the sea; it was so much that he stopped keeping records because it was beyond measure.50Before the years of famine came, two sons were born to Joseph by Asenath daughter of Potiphera, priest of On.51Joseph named his firstborn Manasseh[5] and said, ‘It is because God has made me forget all my trouble and all my father’s household.’52The second son he named Ephraim[6] and said, ‘It is because God has made me fruitful in the land of my suffering.’53The seven years of abundance in Egypt came to an end,54and the seven years of famine began, just as Joseph had said. There was famine in all the other lands, but in the whole land of Egypt there was food.55When all Egypt began to feel the famine, the people cried to Pharaoh for food. Then Pharaoh told all the Egyptians, ‘Go to Joseph and do what he tells you.’56When the famine had spread over the whole country, Joseph opened all the storehouses and sold grain to the Egyptians, for the famine was severe throughout Egypt.57And all the world came to Egypt to buy grain from Joseph, because the famine was severe everywhere.
1Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил[1].2И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката.3А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.4И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди.5А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.6А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.7И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.8На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. (Ex 7:11; Ex 7:22; Isa 29:14; Da 1:20; Da 2:1; Da 2:2; Da 4:5; Da 4:7; Da 4:19; Mt 2:1)9Тогава началникът на виночерпците говори на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.10Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. (Ge 39:20; Ge 40:2; Ge 40:3)11И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване. (Ge 40:5)12А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. (Ge 37:36; Ge 40:12)13И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. (Ge 40:22)14Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. (1Sa 2:8; Ps 105:20; Ps 113:7; Ps 113:8; Da 2:25)15И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. (Ge 41:12; Ps 25:14; Da 5:16)16А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир. (Ge 40:8; Da 2:22; Da 2:28; Da 2:30; Da 2:47; Da 4:2; Ac 3:12; 2Co 3:5)17Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. (Ge 41:1)18И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.19А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.20И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави;21но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.22После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.23А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;24тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува. (Ge 41:8; Da 4:7)25Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Re 4:1)26Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.27А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. (2Ki 8:1)28Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Ge 41:25)29Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. (Ge 41:47)30А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. (Ge 41:54; Ge 47:13)31Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.32А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. (Nu 23:19; Isa 46:10; Isa 46:11)33И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.34Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя. (Pr 6:6)35Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. (Ge 41:48)36И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. (Ge 47:15; Ge 47:19)
Йосиф – управител на Египет
37Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители. (Ps 105:19; Ac 7:10)38И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух? (Nu 27:18; Job 32:8; Pr 2:6; Da 4:8; Da 4:18; Da 5:11; Da 5:14; Da 6:3)39Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.40Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. (Ps 105:21; Ps 105:22; Ac 7:10)41Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. (Da 6:3)42Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията. (Es 3:10; Es 8:2; Es 8:8; Es 8:15; Da 5:7; Da 5:29)43После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. (Ge 42:6; Ge 45:8; Ge 45:26; Es 6:9; Ac 7:10)44При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел[2], но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя.45И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах[3] и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.
Изпълнение на фараоновия сън
46Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя. (1Sa 16:21; 1Ki 12:6; 1Ki 12:8; Da 1:19)47И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.48Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.49Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра. (Ge 22:17; Jud 7:12; 1Sa 13:5; Ps 78:27)50А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. (Ge 46:20; Ge 48:5)51Йосиф наименува първородния Манасия[4], защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.52А втория наименува Ефрем[5], защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. (Ge 49:22)53А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя,54настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб. (Ge 41:30; Ps 105:16; Ac 7:11)55Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете.56(А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. (Ge 42:6; Ge 47:14; Ge 47:24)57И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна. (De 9:28)