Sign in for free

Genesis 15

New International Version

from Biblica
1 After this, the word of the Lord came to Abram in a vision: ‘Do not be afraid, Abram. I am your shield,[1] your very great reward.[2]’ 2 But Abram said, ‘Sovereign Lord, what can you give me since I remain childless and the one who will inherit[3] my estate is Eliezer of Damascus?’ 3 And Abram said, ‘You have given me no children; so a servant in my household will be my heir.’ 4 Then the word of the Lord came to him: ‘This man will not be your heir, but a son who is your own flesh and blood will be your heir.’ 5 He took him outside and said, ‘Look up at the sky and count the stars – if indeed you can count them.’ Then he said to him, ‘So shall your offspring[4] be.’ 6 Abram believed the Lord, and he credited it to him as righteousness. 7 He also said to him, ‘I am the Lord, who brought you out of Ur of the Chaldeans to give you this land to take possession of it.’ 8 But Abram said, ‘Sovereign Lord, how can I know that I shall gain possession of it?’ 9 So the Lord said to him, ‘Bring me a heifer, a goat and a ram, each three years old, along with a dove and a young pigeon.’ 10 Abram brought all these to him, cut them in two and arranged the halves opposite each other; the birds, however, he did not cut in half. 11 Then birds of prey came down on the carcasses, but Abram drove them away. 12 As the sun was setting, Abram fell into a deep sleep, and a thick and dreadful darkness came over him. 13 Then the Lord said to him, ‘Know for certain that for four hundred years your descendants will be strangers in a country not their own and that they will be enslaved and ill-treated there. 14 But I will punish the nation they serve as slaves, and afterwards they will come out with great possessions. 15 You, however, will go to your ancestors in peace and be buried at a good old age. 16 In the fourth generation your descendants will come back here, for the sin of the Amorites has not yet reached its full measure.’ 17 When the sun had set and darkness had fallen, a smoking brazier with a blazing torch appeared and passed between the pieces. 18 On that day the Lord made a covenant with Abram and said, ‘To your descendants I give this land, from the Wadi[5] of Egypt to the great river, the Euphrates – 19 the land of the Kenites, Kenizzites, Kadmonites, 20 Hittites, Perizzites, Rephaites, 21 Amorites, Canaanites, Girgashites and Jebusites.’ 

Holy Bible, New International Version ® (Anglicised), NIV TM
Copyright © 1979, 1984, 2011 by Biblica, Inc.
Used with permission. All rights reserved worldwide.

The “New International Version” is a trademark registered in the European Union Intellectual Property Office (EUIPO) and United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. The “NIV”, “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Genesis 15

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 След тези събития ГОСПОДНЕТО слово дойде на Аврам във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е много голяма. (Ge 26:24; Ps 3:3; Ps 5:12; Ps 16:5; Ps 58:11; Ps 84:11; Ps 91:4; Ps 119:114; Pr 11:18; Da 10:1; Da 10:12; Lu 1:13; Lu 1:30; Ac 10:10; Ac 10:11) 2 А Аврам отвърна: Господи ЙЕХОВА, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? (Ac 7:5) 3 Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. (Ge 14:14) 4 Но ГОСПОДНЕТО слово дойде и му каза: Този човек няма да ти стане наследник; но онзи, който ще произлезе от тебе, ще ти бъде наследник. (2Sa 7:12; 2Sa 16:11; 2Ch 32:21) 5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство. (Ge 13:16; Ge 22:17; Ex 32:13; De 1:10; De 10:22; 1Ch 27:23; Ps 147:4; Jer 33:22; Ro 4:18; Heb 11:12) 6 И Аврам повярва в ГОСПОДА; и Той му го вмени за правда. (Ps 106:31; Ro 4:3; Ro 4:9; Ro 4:22; Ga 3:6; Jas 2:23) 7 После му каза: Аз съм ГОСПОД, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя. (Ge 11:28; Ge 11:31; Ge 12:1; Ps 105:42; Ps 105:44; Ro 4:13) 8 А той попита: Господи ЙЕХОВА, по какво да позная, че ще я наследя? (Ge 24:13; Ge 24:14; Jud 6:17; Jud 6:37; 1Sa 14:9; 1Sa 14:10; 2Ki 20:8; Lu 1:18) 9 ГОСПОД му каза: Вземи ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче. 10 И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече. (Le 1:17; Jer 34:18; Jer 34:19) 11 И хищни птици се спуснаха на труповете; но Аврам ги разпъди. 12 А около залез слънце Аврам изпадна в дълбок сън; и, ето, ужас и голям мрак го обзе. (Ge 2:21; Job 4:13) 13 Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще бъде поробено; и те ще го потискат четиристотин години. (Ex 1:11; Ex 12:40; Ps 105:23; Ps 105:25; Ac 7:6) 14 Но Аз ще съдя народа, на когото ще робуват; и след това ще излязат с голямо имущество. (Ex 6:6; Ex 12:36; De 6:22; Ps 105:37) 15 А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост. (Ge 25:8; Job 5:26; Ac 13:36) 16 А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тук; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си. (Ex 12:40; 1Ki 21:26; Da 8:23; Mt 23:32; 1Th 2:16) 17 А когато слънцето залезе и настана мрак, ето, димяща пещ и огнен пламък, който премина между тези части. (Jer 34:18; Jer 34:19) 18 И в същия ден ГОСПОД сключи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство давам тази земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат, (Ge 12:7; Ge 13:15; Ge 24:7; Ge 26:4; Ex 23:31; Nu 34:3; De 1:7; De 11:24; De 34:4; Jos 1:4; 1Ki 4:21; 2Ch 9:26; Ne 9:8; Ps 105:11; Isa 27:12) 19 земята на кенейците, кенезейците и кадмонейците, 20 хетите, ферезейците, рафаимите, 21 аморейците, ханаанците, гергесейците и йевусейците. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.