1Afterwards Moses and Aaron went to Pharaoh and said, ‘This is what the Lord, the God of Israel, says: “Let my people go, so that they may hold a festival to me in the wilderness.” ’2Pharaoh said, ‘Who is the Lord, that I should obey him and let Israel go? I do not know the Lord and I will not let Israel go.’3Then they said, ‘The God of the Hebrews has met with us. Now let us take a three-day journey into the wilderness to offer sacrifices to the Lord our God, or he may strike us with plagues or with the sword.’4But the king of Egypt said, ‘Moses and Aaron, why are you taking the people away from their labour? Get back to your work!’5Then Pharaoh said, ‘Look, the people of the land are now numerous, and you are stopping them from working.’6That same day Pharaoh gave this order to the slave drivers and overseers in charge of the people:7‘You are no longer to supply the people with straw for making bricks; let them go and gather their own straw.8But require them to make the same number of bricks as before; don’t reduce the quota. They are lazy; that is why they are crying out, “Let us go and sacrifice to our God.”9Make the work harder for the people so that they keep working and pay no attention to lies.’10Then the slave drivers and the overseers went out and said to the people, ‘This is what Pharaoh says: “I will not give you any more straw.11Go and get your own straw wherever you can find it, but your work will not be reduced at all.” ’12So the people scattered all over Egypt to gather stubble to use for straw.13The slave drivers kept pressing them, saying, ‘Complete the work required of you for each day, just as when you had straw.’14And Pharaoh’s slave drivers beat the Israelite overseers they had appointed, demanding, ‘Why haven’t you met your quota of bricks yesterday or today, as before?’15Then the Israelite overseers went and appealed to Pharaoh: ‘Why have you treated your servants this way?16Your servants are given no straw, yet we are told, “Make bricks!” Your servants are being beaten, but the fault is with your own people.’17Pharaoh said, ‘Lazy, that’s what you are – lazy! That is why you keep saying, “Let us go and sacrifice to the Lord.”18Now get to work. You will not be given any straw, yet you must produce your full quota of bricks.’19The Israelite overseers realised they were in trouble when they were told, ‘You are not to reduce the number of bricks required of you for each day.’20When they left Pharaoh, they found Moses and Aaron waiting to meet them,21and they said, ‘May the Lord look on you and judge you! You have made us obnoxious to Pharaoh and his officials and have put a sword in their hand to kill us.’
God promises deliverance
22Moses returned to the Lord and said, ‘Why, Lord, why have you brought trouble on this people? Is this why you sent me?23Ever since I went to Pharaoh to speak in your name, he has brought trouble on this people, and you have not rescued your people at all.’
1След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята. (Ex 10:9)2Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израил. (Ex 3:19; 2Ki 18:35; Job 21:15)3А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч. (Ex 3:18)4Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи. (Ex 1:11)5Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи. (Ex 1:7; Ex 1:9)6И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа: (Ex 1:11)7Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.8Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.9Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.10И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.11Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.12Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.13А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.14И надзирателите, поставени над израилтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?15Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?16Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.17Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на ГОСПОДА.18Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.19И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли.
Божието обещание за избавление
20И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон21и им казаха: ГОСПОД да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни[1] на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч. (Ex 6:9; 1Sa 13:4; 2Sa 10:6; 1Ch 19:6)22Тогава Моисей се върна при ГОСПОДА и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?23Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?