1Now a man named Ananias, together with his wife Sapphira, also sold a piece of property.2With his wife’s full knowledge he kept back part of the money for himself, but brought the rest and put it at the apostles’ feet.3Then Peter said, ‘Ananias, how is it that Satan has so filled your heart that you have lied to the Holy Spirit and have kept for yourself some of the money you received for the land?4Didn’t it belong to you before it was sold? And after it was sold, wasn’t the money at your disposal? What made you think of doing such a thing? You have not lied just to human beings but to God.’5When Ananias heard this, he fell down and died. And great fear seized all who heard what had happened.6Then some young men came forward, wrapped up his body, and carried him out and buried him.7About three hours later his wife came in, not knowing what had happened.8Peter asked her, ‘Tell me, is this the price you and Ananias got for the land?’ ‘Yes,’ she said, ‘that is the price.’9Peter said to her, ‘How could you conspire to test the Spirit of the Lord? Listen! The feet of the men who buried your husband are at the door, and they will carry you out also.’10At that moment she fell down at his feet and died. Then the young men came in and, finding her dead, carried her out and buried her beside her husband.11Great fear seized the whole church and all who heard about these events.
The apostles heal many
12The apostles performed many signs and wonders among the people. And all the believers used to meet together in Solomon’s Colonnade.13No-one else dared join them, even though they were highly regarded by the people.14Nevertheless, more and more men and women believed in the Lord and were added to their number.15As a result, people brought those who were ill into the streets and laid them on beds and mats so that at least Peter’s shadow might fall on some of them as he passed by.16Crowds gathered also from the towns around Jerusalem, bringing those who were ill and those tormented by impure spirits, and all of them were healed.
The apostles persecuted
17Then the high priest and all his associates, who were members of the party of the Sadducees, were filled with jealousy.18They arrested the apostles and put them in the public jail.19But during the night an angel of the Lord opened the doors of the jail and brought them out.20‘Go, stand in the temple courts,’ he said, ‘and tell the people all about this new life.’21At daybreak they entered the temple courts, as they had been told, and began to teach the people. When the high priest and his associates arrived, they called together the Sanhedrin – the full assembly of the elders of Israel – and sent to the jail for the apostles.22But on arriving at the jail, the officers did not find them there. So they went back and reported,23‘We found the jail securely locked, with the guards standing at the doors; but when we opened them, we found no-one inside.’24On hearing this report, the captain of the temple guard and the chief priests were at a loss, wondering what this might lead to.25Then someone came and said, ‘Look! The men you put in jail are standing in the temple courts teaching the people.’26At that, the captain went with his officers and brought the apostles. They did not use force, because they feared that the people would stone them.27The apostles were brought in and made to appear before the Sanhedrin to be questioned by the high priest.28‘We gave you strict orders not to teach in this name,’ he said. ‘Yet you have filled Jerusalem with your teaching and are determined to make us guilty of this man’s blood.’29Peter and the other apostles replied: ‘We must obey God rather than human beings!30The God of our ancestors raised Jesus from the dead – whom you killed by hanging him on a cross.31God exalted him to his own right hand as Prince and Saviour that he might bring Israel to repentance and forgive their sins.32We are witnesses of these things, and so is the Holy Spirit, whom God has given to those who obey him.’33When they heard this, they were furious and wanted to put them to death.34But a Pharisee named Gamaliel, a teacher of the law, who was honoured by all the people, stood up in the Sanhedrin and ordered that the men be put outside for a little while.35Then he addressed the Sanhedrin: ‘Men of Israel, consider carefully what you intend to do to these men.36Some time ago Theudas appeared, claiming to be somebody, and about four hundred men rallied to him. He was killed, all his followers were dispersed, and it all came to nothing.37After him, Judas the Galilean appeared in the days of the census and led a band of people in revolt. He too was killed, and all his followers were scattered.38Therefore, in the present case I advise you: leave these men alone! Let them go! For if their purpose or activity is of human origin, it will fail.39But if it is from God, you will not be able to stop these men; you will only find yourselves fighting against God.’40His speech persuaded them. They called the apostles in and had them flogged. Then they ordered them not to speak in the name of Jesus, and let them go.41The apostles left the Sanhedrin, rejoicing because they had been counted worthy of suffering disgrace for the Name.42Day after day, in the temple courts and from house to house, they never stopped teaching and proclaiming the good news that Jesus is the Messiah.
1А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот2и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. (Ac 4:37)3А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата? (Nu 30:2; Nu 30:3; De 23:21; Ec 5:2; Ec 5:4; Lu 22:3)4Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.5И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. (Ac 5:10; Ac 5:11)6И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. (Joh 19:40)7След като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.8И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова.9А Петър каза: Защо се наговорихте да изпитате[1] Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб. (Mt 4:7; Ac 5:3)10И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа. (Ac 5:5)11И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. (Ac 2:43; Ac 5:5; Ac 19:17)
Други чудеса на апостолите
12И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор; (Ac 2:43; Ac 3:11; Ac 4:32; Ac 14:3; Ac 19:11; Ro 15:19; 2Co 12:12; Heb 2:4)13а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше; (Joh 9:22; Joh 12:42; Joh 19:38; Ac 2:47; Ac 4:21)14и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха), (Ac 2:45; Ac 11:21)15така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. (Mt 9:21; Mt 14:36; Ac 19:12)16Събираше се още и множество от градовете около Йерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха. (Mr 16:17; Mr 16:18; Joh 14:12)
Апостолите пред Синедриона
17Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист, (Ac 4:1; Ac 4:2; Ac 4:6)18сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. (Lu 21:12)19Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза: (Ac 12:7; Ac 16:26)20Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот. (Joh 6:68; Joh 17:3; 1Jo 5:11)21Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона и всички старейшини на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите. (Ac 4:5; Ac 4:6)22Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха:23Намерихме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.24А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това. (Lu 22:4; Ac 4:1)25Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.26Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни. (Mt 21:26)27И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита:28Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек. (Mt 27:25; Ac 2:23; Ac 2:36; Ac 3:15; Ac 4:18; Ac 7:52)29А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. (Ac 4:19)30Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го проковахте на дърво. (Ac 3:13; Ac 3:15; Ac 10:39; Ac 13:29; Ac 22:14; Ga 3:13; 1Pe 2:24)31Него Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете. (Mt 1:21; Lu 24:47; Ac 2:33; Ac 2:36; Ac 3:15; Ac 3:26; Ac 4:12; Ac 13:38; Eph 1:7; Php 2:9; Col 1:14; Heb 2:10; Heb 12:2; 1Jo 2:1)32И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. (Joh 15:26; Joh 15:27; Ac 2:4; Ac 3:15; Ac 10:44)33А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият. (Ac 2:37; Ac 7:54)
Съветът на Гамалиил
34Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време; (Ac 22:3)35и каза на събранието: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци.36Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха. (Pr 21:30; Isa 8:10; Ac 21:38)37След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. (Lu 2:2)38И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне; (Mt 15:13; Lu 21:15; 1Co 1:25)39но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога. (Lu 21:15; Ac 4:18; Ac 7:51; Ac 9:5; Ac 23:9)40И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. (Mt 10:17; Mt 23:34; Mr 13:9)41А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име. (Mt 5:12; Ro 5:3; 2Co 6:9; 2Co 6:10; 2Co 12:10; Php 1:29; Heb 10:34; Jas 1:2; 1Pe 4:13; 1Pe 4:16)42И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос. (Ac 2:46; Ac 4:20; Ac 4:29)