from Biblica1Paul looked straight at the Sanhedrin and said, ‘My brothers, I have fulfilled my duty to God in all good conscience to this day.’2At this the high priest Ananias ordered those standing near Paul to strike him on the mouth.3Then Paul said to him, ‘God will strike you, you whitewashed wall! You sit there to judge me according to the law, yet you yourself violate the law by commanding that I be struck!’4Those who were standing near Paul said, ‘How dare you insult God’s high priest!’5Paul replied, ‘Brothers, I did not realise that he was the high priest; for it is written: “Do not speak evil about the ruler of your people.” ’ (Ex 22:28)6Then Paul, knowing that some of them were Sadducees and the others Pharisees, called out in the Sanhedrin, ‘My brothers, I am a Pharisee, descended from Pharisees. I stand on trial because of the hope of the resurrection of the dead.’7When he said this, a dispute broke out between the Pharisees and the Sadducees, and the assembly was divided.8(The Sadducees say that there is no resurrection, and that there are neither angels nor spirits, but the Pharisees believe all these things.)9There was a great uproar, and some of the teachers of the law who were Pharisees stood up and argued vigorously. ‘We find nothing wrong with this man,’ they said. ‘What if a spirit or an angel has spoken to him?’10The dispute became so violent that the commander was afraid Paul would be torn to pieces by them. He ordered the troops to go down and take him away from them by force and bring him into the barracks.11The following night the Lord stood near Paul and said, ‘Take courage! As you have testified about me in Jerusalem, so you must also testify in Rome.’
The plot to kill Paul
12The next morning some Jews formed a conspiracy and bound themselves with an oath not to eat or drink until they had killed Paul.13More than forty men were involved in this plot.14They went to the chief priests and the elders and said, ‘We have taken a solemn oath not to eat anything until we have killed Paul.15Now then, you and the Sanhedrin petition the commander to bring him before you on the pretext of wanting more accurate information about his case. We are ready to kill him before he gets here.’16But when the son of Paul’s sister heard of this plot, he went into the barracks and told Paul.17Then Paul called one of the centurions and said, ‘Take this young man to the commander; he has something to tell him.’18So he took him to the commander. The centurion said, ‘Paul, the prisoner, sent for me and asked me to bring this young man to you because he has something to tell you.’19The commander took the young man by the hand, drew him aside and asked, ‘What is it you want to tell me?’20He said: ‘Some Jews have agreed to ask you to bring Paul before the Sanhedrin tomorrow on the pretext of wanting more accurate information about him.21Don’t give in to them, because more than forty of them are waiting in ambush for him. They have taken an oath not to eat or drink until they have killed him. They are ready now, waiting for your consent to their request.’22The commander dismissed the young man with this warning: ‘Don’t tell anyone that you have reported this to me.’
Paul transferred to Caesarea
23Then he called two of his centurions and ordered them, ‘Get ready a detachment of two hundred soldiers, seventy horsemen and two hundred spearmen[1] to go to Caesarea at nine tonight.24Provide horses for Paul so that he may be taken safely to Governor Felix.’25He wrote a letter as follows:26Claudius Lysias, To His Excellency, Governor Felix: Greetings.27This man was seized by the Jews and they were about to kill him, but I came with my troops and rescued him, for I had learned that he is a Roman citizen.28I wanted to know why they were accusing him, so I brought him to their Sanhedrin.29I found that the accusation had to do with questions about their law, but there was no charge against him that deserved death or imprisonment.30When I was informed of a plot to be carried out against the man, I sent him to you at once. I also ordered his accusers to present to you their case against him.31So the soldiers, carrying out their orders, took Paul with them during the night and brought him as far as Antipatris.32The next day they let the cavalry go on with him, while they returned to the barracks.33When the cavalry arrived in Caesarea, they delivered the letter to the governor and handed Paul over to him.34The governor read the letter and asked what province he was from. Learning that he was from Cilicia,35he said, ‘I will hear your case when your accusers get here.’ Then he ordered that Paul be kept under guard in Herod’s palace.
Acts 23
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. (Ac 24:16; 1Co 4:4; 2Co 1:12; 2Co 4:2; 2Ti 1:3; Heb 13:18)2А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. (1Ki 22:24; Jer 20:2; Joh 18:22)3Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят! (Le 19:35; De 17:10; De 25:1; De 25:2; Mt 23:27; Joh 7:51)4А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?5И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“ (Ex 22:28; Ec 10:20; 2Pe 2:10; Jud 1:8)6А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите. (Ac 24:15; Ac 24:21; Ac 26:5; Ac 26:6; Ac 28:20; Php 3:5)7И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.8Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. (Mt 22:23; Mr 12:18; Lu 20:27)9И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел? (Ac 5:39; Ac 22:7; Ac 22:17; Ac 22:18; Ac 25:25; Ac 26:31)10И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.11А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. (Ac 18:9; Ac 19:21; Ac 27:23; Ac 27:24)
Заговорът срещу Павел
12И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел. (Ac 23:21; Ac 23:30; Ac 25:3)13Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.14Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва – да не вкусим нищо, докато не убием Павел.15А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.16Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.17Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.18И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.19А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?20А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му. (Ac 23:12)21Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.22И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това.
Отвеждането на Павел в Цезарея
23Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.24Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.25Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:26От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!27Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин. (Ac 21:32; Ac 21:33; Ac 24:7)28И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния Синедрион; (Ac 22:30)29и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови. (Ac 18:15; Ac 25:19; Ac 26:31)30И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве. (Ac 24:8; Ac 24:20; Ac 25:5)31И така, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.32И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.33А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.34А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза: (Ac 21:39)35Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод. (Mt 27:27; Ac 24:1; Ac 24:10; Ac 25:16)