1In the course of time, the king of the Ammonites died, and his son Hanun succeeded him as king.2David thought, ‘I will show kindness to Hanun son of Nahash, just as his father showed kindness to me.’ So David sent a delegation to express his sympathy to Hanun concerning his father. When David’s men came to the land of the Ammonites,3the Ammonite commanders said to Hanun their lord, ‘Do you think David is honouring your father by sending envoys to you to express sympathy? Hasn’t David sent them to you only to explore the city and spy it out and overthrow it?’4So Hanun seized David’s envoys, shaved off half of each man’s beard, cut off their garments at the buttocks, and sent them away.5When David was told about this, he sent messengers to meet the men, for they were greatly humiliated. The king said, ‘Stay at Jericho till your beards have grown, and then come back.’6When the Ammonites realised that they had become obnoxious to David, they hired twenty thousand Aramean foot soldiers from Beth Rehob and Zobah, as well as the king of Maakah with a thousand men, and also twelve thousand men from Tob.7On hearing this, David sent Joab out with the entire army of fighting men.8The Ammonites came out and drew up in battle formation at the entrance of their city gate, while the Arameans of Zobah and Rehob and the men of Tob and Maakah were by themselves in the open country.9Joab saw that there were battle lines in front of him and behind him; so he selected some of the best troops in Israel and deployed them against the Arameans.10He put the rest of the men under the command of Abishai his brother and deployed them against the Ammonites.11Joab said, ‘If the Arameans are too strong for me, then you are to come to my rescue; but if the Ammonites are too strong for you, then I will come to rescue you.12Be strong, and let us fight bravely for our people and the cities of our God. The Lord will do what is good in his sight.’13Then Joab and the troops with him advanced to fight the Arameans, and they fled before him.14When the Ammonites realised that the Arameans were fleeing, they fled before Abishai and went inside the city. So Joab returned from fighting the Ammonites and came to Jerusalem.15After the Arameans saw that they had been routed by Israel, they regrouped.16Hadadezer had Arameans brought from beyond the River Euphrates; they went to Helam, with Shobak the commander of Hadadezer’s army leading them.17When David was told of this, he gathered all Israel, crossed the Jordan and went to Helam. The Arameans formed their battle lines to meet David and fought against him.18But they fled before Israel, and David killed seven hundred of their charioteers and forty thousand of their foot soldiers.[1] He also struck down Shobak the commander of their army, and he died there. (1Ch 19:18)19When all the kings who were vassals of Hadadezer saw that they had been routed by Israel, they made peace with the Israelites and became subject to them. So the Arameans were afraid to help the Ammonites anymore.
1След това царят на амонците умря и вместо него се възцари синът му Анун. (1Ch 19:1)2Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Анун, Наасовия син, както баща му показа благост към мен. И така, Давид прати слугите си да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците,3първенците на амонците казаха на господаря си Анун: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е изпратил утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го съгледат, за да го съсипе?4Затова Анун хвана Давидовите слуги, обръсна половината от брадите им и отряза дрехите им до половина – до бедрата им, и ги отпрати. (Isa 20:4; Isa 47:2)5А когато известиха това на Давид, той изпрати хора да ги посрещнат (понеже мъжете много се срамуваха) и да им кажат от името на царя: Останете в Йерихон, докато порастат брадите ви, и тогава се върнете.6А амонците, като видяха, че станаха омразни на Давид, пратиха и наеха двадесет хиляди пешаци от вет-реовските сирийци и совенските сирийци, хиляда мъже от царя на Мааха и дванадесет хиляди души от товските мъже. (Ge 34:30; Ex 5:21; 1Sa 13:4; 2Sa 8:3; 2Sa 8:5)7Когато Давид чу това, прати Йоав и цялото множество силни мъже. (2Sa 23:8)8И амонците излязоха и се строиха за бой при входа на портата, а сирийците от Сова и Реов и мъжете от Тов и Мааха бяха отделно на полето. (2Sa 10:6)9А Йоав, като видя, че се бяха строили за бой против него отпред и отзад, избра войни измежду всички отбрани Израилеви мъже и ги опълчи против сирийците;10а останалото множество предаде в ръката на брат си Ависей, който ги опълчи против амонците.11Йоав каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми дойдеш на помощ; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти дойда на помощ.12Дерзай и нека бъдем мъжествени за народа си и за градовете на нашия Бог, а ГОСПОД нека извърши, каквото Му се вижда угодно. (De 31:6; 1Sa 3:18; 1Sa 4:9; 1Co 16:13)13И така, Йоав и народът, който беше с него, встъпиха в сражение против сирийците; а те побегнаха от тях.14Когато амонците видяха, че сирийците побегнаха, тогава и те побегнаха от Ависей и влязоха в града. Тогава Йоав се оттегли от амонците и дойде в Йерусалим.15А сирийците, като видяха, че бяха поразени от Израил, пак се събраха всички заедно.16Адарезер прати да изведат сирийците, които бяха отвъд реката; и те дойдоха в Елам, начело със Совак, военачалника на Адарезер.17И когато това бе известено на Давид, той събра целия Израил, премина Йордан и дойде в Елам. А сирийците се опълчиха срещу Давид и влязоха в битка с него.18Но сирийците побегнаха пред Израил; и Давид изби от сирийците седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници и порази военачалника им Совак, и той умря там. (1Ch 19:16; 1Ch 19:18)19И така, всички царе, подвластни на Адарезер, като видяха, че бяха победени от Израил, сключиха мир с Израил и им се подчиниха. И сирийците не смееха вече да помагат на амонците. (1Sa 8:6)