1After the death of Saul, David returned from striking down the Amalekites and stayed in Ziklag two days.2On the third day a man arrived from Saul’s camp with his clothes torn and dust on his head. When he came to David, he fell to the ground to pay him honour.3‘Where have you come from?’ David asked him. He answered, ‘I have escaped from the Israelite camp.’4‘What happened?’ David asked. ‘Tell me.’ ‘The men fled from the battle,’ he replied. ‘Many of them fell and died. And Saul and his son Jonathan are dead.’5Then David said to the young man who brought him the report, ‘How do you know that Saul and his son Jonathan are dead?’6‘I happened to be on Mount Gilboa,’ the young man said, ‘and there was Saul, leaning on his spear, with the chariots and their drivers in hot pursuit.7When he turned round and saw me, he called out to me, and I said, “What can I do?”8‘He asked me, “Who are you?” ‘ “An Amalekite,” I answered.9‘Then he said to me, “Stand here by me and kill me! I’m in the throes of death, but I’m still alive.”10‘So I stood beside him and killed him, because I knew that after he had fallen he could not survive. And I took the crown that was on his head and the band on his arm and have brought them here to my lord.’11Then David and all the men with him took hold of their clothes and tore them.12They mourned and wept and fasted till evening for Saul and his son Jonathan, and for the army of the Lord and for the nation of Israel, because they had fallen by the sword.13David said to the young man who brought him the report, ‘Where are you from?’ ‘I am the son of a foreigner, an Amalekite,’ he answered.14David asked him, ‘Why weren’t you afraid to lift your hand to destroy the Lord’s anointed?’15Then David called one of his men and said, ‘Go, strike him down!’ So he struck him down, and he died.16For David had said to him, ‘Your blood be on your own head. Your own mouth testified against you when you said, “I killed the Lord’s anointed.” ’
David’s lament for Saul and Jonathan
17David took up this lament concerning Saul and his son Jonathan,18and he ordered that the people of Judah be taught this lament of the bow (it is written in the Book of Jashar):19‘A gazelle[1] lies slain on your heights, Israel. How the mighty have fallen!20‘Tell it not in Gath, proclaim it not in the streets of Ashkelon, lest the daughters of the Philistines be glad, lest the daughters of the uncircumcised rejoice.21‘Mountains of Gilboa, may you have neither dew nor rain, may no showers fall on your terraced fields.[2] For there the shield of the mighty was despised, the shield of Saul – no longer rubbed with oil.22‘From the blood of the slain, from the flesh of the mighty, the bow of Jonathan did not turn back, the sword of Saul did not return unsatisfied.23Saul and Jonathan – in life they were loved and admired, and in death they were not parted. They were swifter than eagles, they were stronger than lions.24‘Daughters of Israel, weep for Saul, who clothed you in scarlet and finery, who adorned your garments with ornaments of gold.25‘How the mighty have fallen in battle! Jonathan lies slain on your heights.26I grieve for you, Jonathan my brother; you were very dear to me. Your love for me was wonderful, more wonderful than that of women.27‘How the mighty have fallen! The weapons of war have perished!’
1След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни, (1Sa 30:17; 1Sa 30:26)2на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони. (1Sa 4:12; 2Sa 4:10)3Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израилевия стан се отървах.4Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.5Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?6Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха. (1Sa 31:1; 1Sa 31:2)7И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.8А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.9Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.10И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си. (Jud 9:54)11Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него. (2Sa 3:31; 2Sa 13:31)12Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за ГОСПОДНИЯ народ и за Израилевия дом затова, че бяха паднали от меч.13А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.14Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш ГОСПОДНИЯ помазаник? (Nu 12:8; 1Sa 24:6; 1Sa 26:9; 1Sa 31:4; Ps 105:15)15И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря. (2Sa 4:10; 2Sa 4:12)16Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник. (1Sa 26:9; 2Sa 1:10; 1Ki 2:32; 1Ki 2:33; 1Ki 2:37; Lu 19:22)
Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан
17След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите18(и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния): (Jos 10:13)19Славата ти, о, Израилю, е пронизана на опасните[1] места на полето ти! Как паднаха силните. (2Sa 1:27)20Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. (Ex 15:20; Jud 11:34; Jud 16:23; 1Sa 18:6; 1Sa 31:4; 1Sa 31:9; Mic 1:10)21Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро. (Jud 5:23; 1Sa 10:1; 1Sa 31:1; Job 3:3; Job 3:4; Jer 20:14)22От кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен. (1Sa 18:4)23Саул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете. (Jud 14:18)24Израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.25Как паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.26Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените. (1Sa 18:1; 1Sa 18:3; 1Sa 19:2; 1Sa 20:17; 1Sa 20:41; 1Sa 23:16)27Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия! (1Sa 1:19)