1I must go on boasting. Although there is nothing to be gained, I will go on to visions and revelations from the Lord.2I know a man in Christ who fourteen years ago was caught up to the third heaven. Whether it was in the body or out of the body I do not know – God knows.3And I know that this man – whether in the body or apart from the body I do not know, but God knows –4was caught up to paradise and heard inexpressible things, things that no-one is permitted to tell.5I will boast about a man like that, but I will not boast about myself, except about my weaknesses.6Even if I should choose to boast, I would not be a fool, because I would be speaking the truth. But I refrain, so no-one will think more of me than is warranted by what I do or say,7or because of these surpassingly great revelations. Therefore, in order to keep me from becoming conceited, I was given a thorn in my flesh, a messenger of Satan, to torment me.8Three times I pleaded with the Lord to take it away from me.9But he said to me, ‘My grace is sufficient for you, for my power is made perfect in weakness.’ Therefore I will boast all the more gladly about my weaknesses, so that Christ’s power may rest on me.10That is why, for Christ’s sake, I delight in weaknesses, in insults, in hardships, in persecutions, in difficulties. For when I am weak, then I am strong.
Paul’s concern for the Corinthians
11I have made a fool of myself, but you drove me to it. I ought to have been commended by you, for I am not in the least inferior to the ‘super-apostles’,[1] even though I am nothing.12I persevered in demonstrating among you the marks of a true apostle, including signs, wonders and miracles.13How were you inferior to the other churches, except that I was never a burden to you? Forgive me this wrong!14Now I am ready to visit you for the third time, and I will not be a burden to you, because what I want is not your possessions but you. After all, children should not have to save up for their parents, but parents for their children.15So I will very gladly spend for you everything I have and expend myself as well. If I love you more, will you love me less?16Be that as it may, I have not been a burden to you. Yet, crafty fellow that I am, I caught you by trickery!17Did I exploit you through any of the men I sent to you?18I urged Titus to go to you and I sent our brother with him. Titus did not exploit you, did he? Did we not walk in the same footsteps by the same Spirit?19Have you been thinking all along that we have been defending ourselves to you? We have been speaking in the sight of God as those in Christ; and everything we do, dear friends, is for your strengthening.20For I am afraid that when I come I may not find you as I want you to be, and you may not find me as you want me to be. I fear that there may be discord, jealousy, fits of rage, selfish ambition, slander, gossip, arrogance and disorder.21I am afraid that when I come again my God will humble me before you, and I will be grieved over many who have sinned earlier and have not repented of the impurity, sexual sin and debauchery in which they have indulged.
1Принуден съм да се хваля, макар че не е от полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. (Ga 1:12; Ga 2:2)2Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе. (Ac 22:17; Ro 16:7; 2Co 5:17; Ga 1:22)3И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), (Lu 23:43)4който беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.5С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си. (2Co 11:30)6(Защото даже ако поискам да се похваля за други неща, няма да бъда безумен, понеже ще говоря истината; но се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече от това, което вижда, че съм, или каквото чува от мен.) (2Co 10:8; 2Co 11:16)7А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън[1] в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям. (Job 2:7; Eze 28:24; Lu 13:16; Ga 4:13; Ga 4:14)8Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мен; (De 3:23)9и Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. (2Co 4:8; 2Co 11:30; 1Pe 4:14)10Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен. (Ro 5:3; 2Co 7:4; 2Co 13:4)
Грижите на Павел за коринтяните
11Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тези уж превъзходни апостоли, ако и да съм нищо. (1Co 3:7; 1Co 15:8; 1Co 15:9; 2Co 11:1; 2Co 11:5; 2Co 11:16; 2Co 11:17; Ga 2:6; Eph 3:8)12Наистина белезите на истински апостол бяха доказани между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела. (Ro 15:18; Ro 15:19; 1Co 9:2; 2Co 4:2; 2Co 6:4; 2Co 11:6)13Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви освен в това, че сам аз не ви дотежах? Простете ми тази неправда! (1Co 1:5; 1Co 1:7; 1Co 9:12; 2Co 11:7; 2Co 11:9; 2Co 13:1)14Ето, готов съм да дойда при вас за трети път и няма да ви бъда в тежест, защото не искам вашето, но вас; понеже не децата са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за децата. (Ac 20:33; 1Co 4:14; 1Co 4:15; 1Co 10:33)15А пък аз с преголяма радост ще дам и цял ще се отдам за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате? (Joh 10:11; 2Co 1:6; 2Co 6:12; 2Co 6:13; Php 2:17; Col 1:24; 1Th 2:8; 2Ti 2:10)16Но нека да е така, че аз не съм ви бил в тежест, но понеже съм хитър, съм ви уловил с измама. (2Co 11:9)17Използвах ли ви с користни цели чрез някои от онези, които изпратих до вас? (2Co 7:2)18Помолих Тит да отиде при вас и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не сме ли ходили в същия дух, по същите стъпки? (2Co 8:6; 2Co 8:16; 2Co 8:18; 2Co 8:22)19Още ли мислите, че ние се защитаваме пред вас? Не, пред Бога говорим това в Христос, и то всичко, възлюбени мои, за ваше назидание. (Ro 9:1; 1Co 10:33; 2Co 5:12; 2Co 11:31)20Защото се боя да не би като дойда, да не ви намеря каквито ви желая и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете; и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големеене, безредици; (1Co 4:21; 2Co 10:2; 2Co 13:2; 2Co 13:10)21да не би, когато дойда пак, да ме смири моят Бог между вас и да оплача мнозина, които преди това са съгрешили и не са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предали. (1Co 5:1; 2Co 2:1; 2Co 2:4; 2Co 13:2)