1By the humility and gentleness of Christ, I appeal to you – I, Paul, who am ‘timid’ when face to face with you, but ‘bold’ towards you when away!2I beg you that when I come I may not have to be as bold as I expect to be towards some people who think that we live by the standards of this world.3For though we live in the world, we do not wage war as the world does.4The weapons we fight with are not the weapons of the world. On the contrary, they have divine power to demolish strongholds.5We demolish arguments and every pretension that sets itself up against the knowledge of God, and we take captive every thought to make it obedient to Christ.6And we will be ready to punish every act of disobedience, once your obedience is complete.7You are judging by appearances.[1] If anyone is confident that they belong to Christ, they should consider again that we belong to Christ just as much as they do.8So even if I boast somewhat freely about the authority the Lord gave us for building you up rather than tearing you down, I will not be ashamed of it.9I do not want to seem to be trying to frighten you with my letters.10For some say, ‘His letters are weighty and forceful, but in person he is unimpressive and his speaking amounts to nothing.’11Such people should realise that what we are in our letters when we are absent, we will be in our actions when we are present.12We do not dare to classify or compare ourselves with some who commend themselves. When they measure themselves by themselves and compare themselves with themselves, they are not wise.13We, however, will not boast beyond proper limits, but will confine our boasting to the sphere of service God himself has assigned to us, a sphere that also includes you.14We are not going too far in our boasting, as would be the case if we had not come to you, for we did get as far as you with the gospel of Christ.15Neither do we go beyond our limits by boasting of work done by others. Our hope is that, as your faith continues to grow, our sphere of activity among you will greatly expand,16so that we can preach the gospel in the regions beyond you. For we do not want to boast about work already done in someone else’s territory.17But, ‘Let the one who boasts boast in the Lord.’ (Jer 9:24)18For it is not the one who commends himself who is approved, but the one whom the Lord commends.
1И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност – аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, – (Ro 12:1; 2Co 10:10; 2Co 12:5; 2Co 12:7; 2Co 12:9)2моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които смятат, че ние постъпваме[1] по плът. (1Co 4:21; 2Co 2:17; 2Co 13:2; 2Co 13:10)3Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. (Eph 6:13; 1Th 5:8)4Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. (Jer 1:10; Ac 7:22; 1Co 2:5; 2Co 6:7; 2Co 13:3; 2Co 13:4; Eph 6:13; 1Ti 1:18; 2Ti 2:3)5Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. (1Co 1:19; 1Co 3:19)6И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание. (2Co 2:9; 2Co 7:15; 2Co 13:2; 2Co 13:10)7Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови. (Joh 7:24; 1Co 3:23; 1Co 9:1; 1Co 14:37; 2Co 5:12; 2Co 11:18; 2Co 11:23; 1Jo 4:6)8Защото ако бих се похвалил малко повечко с нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви, не бих се засрамил. (2Co 7:14; 2Co 12:6; 2Co 13:10)9Обаче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.10Понеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно. (1Co 1:17; 1Co 2:1; 1Co 2:3; 1Co 2:4; 2Co 10:1; 2Co 11:6; 2Co 12:5; 2Co 12:7; 2Co 12:9)11Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.12Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. (2Co 3:1; 2Co 5:12)13А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас. (2Co 10:15; 2Co 12:5)14Защото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие. (1Co 3:5; 1Co 3:10; 1Co 4:15; 1Co 9:1)15И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного, (Ro 15:20)16така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.17А който се хвали, с Господа да се хвали. (Isa 65:16; Jer 9:24; 1Co 1:31)18Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва. (Pr 27:2; Ro 2:29; 1Co 4:5)