1After the Philistines had captured the ark of God, they took it from Ebenezer to Ashdod.2Then they carried the ark into Dagon’s temple and set it beside Dagon.3When the people of Ashdod rose early the next day, there was Dagon, fallen on his face on the ground before the ark of the Lord! They took Dagon and put him back in his place.4But the following morning when they rose, there was Dagon, fallen on his face on the ground before the ark of the Lord! His head and hands had been broken off and were lying on the threshold; only his body remained.5That is why to this day neither the priests of Dagon nor any others who enter Dagon’s temple at Ashdod step on the threshold.6The Lord’s hand was heavy on the people of Ashdod and its vicinity; he brought devastation on them and afflicted them with tumours.[1]7When the people of Ashdod saw what was happening, they said, ‘The ark of the god of Israel must not stay here with us, because his hand is heavy on us and on Dagon our god.’8So they called together all the rulers of the Philistines and asked them, ‘What shall we do with the ark of the god of Israel?’ They answered, ‘Let the ark of the god of Israel be moved to Gath.’ So they moved the ark of the God of Israel.9But after they had moved it, the Lord’s hand was against that city, throwing it into a great panic. He afflicted the people of the city, both young and old, with an outbreak of tumours.[2]10So they sent the ark of God to Ekron. As the ark of God was entering Ekron, the people of Ekron cried out, ‘They have brought the ark of the god of Israel round to us to kill us and our people.’11So they called together all the rulers of the Philistines and said, ‘Send the ark of the god of Israel away; let it go back to its own place, or it[3] will kill us and our people.’ For death had filled the city with panic; God’s hand was very heavy on it.12Those who did not die were afflicted with tumours, and the outcry of the city went up to heaven.
1А филистимците, като плениха Божия ковчег, го занесоха от Евен-езер в Азот. (1Sa 4:1; 1Sa 7:12)2И филистимците взеха Божия ковчег и го внесоха в храма на Дагон, и го поставиха до Дагон. (Jud 16:23)3А на следващия ден, когато азотяните станаха рано, видяха, че Дагон беше паднал с лицето си към земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. И взеха Дагон и го поставиха на мястото му. (Isa 19:1; Isa 46:1; Isa 46:2; Isa 46:7)4И на другия ден, като станаха рано сутринта, ето, Дагон пак беше паднал с лицето си към земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег, като главата на Дагон и двете длани на ръцете му бяха отсечени върху прага. Само тялото на Дагон беше останало. (Jer 50:2; Eze 6:4; Eze 6:6; Mic 1:7)5(Затова нито Дагоновите жреци, нито някой от онези, които влизат в храма на Дагон, не стъпват на прага му[1] в Азот и до днес.) (Zep 1:9)6Но ръката на ГОСПОДА натежа над азотците и Той ги изтреби, и порази с хемороиди тях, Азот и околностите му. (Ex 9:3; De 28:27; 1Sa 5:7; 1Sa 5:11; 1Sa 6:5; Ps 32:4; Ps 78:66; Ac 13:11)7След като азотските мъже видяха, че работата е такава, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои между нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагон.8Затова пратиха и събраха всички филистимски началници и им казаха: Какво да направим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Ковчегът на Израилевия Бог нека бъде пренесен в Гет. И така, пренесоха ковчега на Израилевия Бог в Гет.9Но като го пренесоха, ръката на ГОСПОДА се повдигна против града с голямо поражение. Той порази градските мъже от малък до голям и по тях избухнаха хемороиди. (De 2:15; 1Sa 5:6; 1Sa 5:11; 1Sa 7:13; 1Sa 12:15; Ps 78:66)10Затова те пратиха Божия ковчег в Акарон. А като пристигна Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог при нас, за да изтреби нас и народа ни.11И така, пратиха да съберат всички филистимски началници и им казаха: Изпратете обратно ковчега на Израилевия Бог и нека се върне на мястото си, за да не изтреби нас и народа ни; защото имаше смъртоносно поражение по целия град. Божията ръка тежеше върху тях твърде много. (1Sa 5:6; 1Sa 5:9)12А мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето.