1Then Hannah prayed and said: ‘My heart rejoices in the Lord; in the Lord my horn[1] is lifted high. My mouth boasts over my enemies, for I delight in your deliverance.2‘There is no-one holy like the Lord; there is no-one besides you; there is no Rock like our God.3‘Do not keep talking so proudly or let your mouth speak such arrogance, for the Lord is a God who knows, and by him deeds are weighed.4‘The bows of the warriors are broken, but those who stumbled are armed with strength.5Those who were full hire themselves out for food, but those who were hungry are hungry no more. She who was barren has borne seven children, but she who has had many sons pines away.6‘The Lord brings death and makes alive; he brings down to the grave and raises up.7The Lord sends poverty and wealth; he humbles and he exalts.8He raises the poor from the dust and lifts the needy from the ash heap; he seats them with princes and makes them inherit a throne of honour. ‘For the foundations of the earth are the Lord’s; on them he has set the world.9He will guard the feet of his faithful servants, but the wicked will be silenced in the place of darkness. ‘It is not by strength that one prevails;10those who oppose the Lord will be broken. The Most High will thunder from heaven; the Lord will judge the ends of the earth. ‘He will give strength to his king and exalt the horn of his anointed.’11Then Elkanah went home to Ramah, but the boy ministered before the Lord under Eli the priest.
Eli’s wicked sons
12Eli’s sons were scoundrels; they had no regard for the Lord.13Now it was the practice of the priests that, whenever any of the people offered a sacrifice, the priest’s servant would come with a three-pronged fork in his hand while the meat was being boiled14and would plunge the fork into the pan or kettle or cauldron or pot. Whatever the fork brought up the priest would take for himself. This is how they treated all the Israelites who came to Shiloh.15But even before the fat was burned, the priest’s servant would come and say to the person who was sacrificing, ‘Give the priest some meat to roast; he won’t accept boiled meat from you, but only raw.’16If the person said to him, ‘Let the fat be burned first, and then take whatever you want,’ the servant would answer, ‘No, hand it over now; if you don’t, I’ll take it by force.’17This sin of the young men was very great in the Lord’s sight, for they[2] were treating the Lord’s offering with contempt.18But Samuel was ministering before the Lord – a boy wearing a linen ephod.19Each year his mother made him a little robe and took it to him when she went up with her husband to offer the annual sacrifice.20Eli would bless Elkanah and his wife, saying, ‘May the Lord give you children by this woman to take the place of the one she prayed for and gave to[3] the Lord.’ Then they would go home.21And the Lord was gracious to Hannah; she gave birth to three sons and two daughters. Meanwhile, the boy Samuel grew up in the presence of the Lord.22Now Eli, who was very old, heard about everything his sons were doing to all Israel and how they slept with the women who served at the entrance to the tent of meeting.23So he said to them, ‘Why do you do such things? I hear from all the people about these wicked deeds of yours.24No, my sons; the report I hear spreading among the Lord’s people is not good.25If one person sins against another, God[4] may mediate for the offender; but if anyone sins against the Lord, who will intercede for them?’ His sons, however, did not listen to their father’s rebuke, for it was the Lord’s will to put them to death.26And the boy Samuel continued to grow in stature and in favour with the Lord and with people.
Prophecy against the house of Eli
27Now a man of God came to Eli and said to him, ‘This is what the Lord says: “Did I not clearly reveal myself to your ancestor’s family when they were in Egypt under Pharaoh?28I chose your ancestor out of all the tribes of Israel to be my priest, to go up to my altar, to burn incense, and to wear an ephod in my presence. I also gave your ancestor’s family all the food offerings presented by the Israelites.29Why do you[5] scorn my sacrifice and offering that I prescribed for my dwelling? Why do you honour your sons more than me by fattening yourselves on the choice parts of every offering made by my people Israel?”30‘Therefore the Lord, the God of Israel, declares: “I promised that members of your family would minister before me for ever.” But now the Lord declares: “Far be it from me! Those who honour me I will honour, but those who despise me will be disdained.31The time is coming when I will cut short your strength and the strength of your priestly house, so that no-one in it will reach old age,32and you will see distress in my dwelling. Although good will be done to Israel, no-one in your family line will ever reach old age.33Every one of you that I do not cut off from serving at my altar I will spare only to destroy your sight and sap your strength, and all your descendants will die in the prime of life.34‘ “And what happens to your two sons, Hophni and Phinehas, will be a sign to you – they will both die on the same day.35I will raise up for myself a faithful priest, who will do according to what is in my heart and mind. I will firmly establish his priestly house, and they will minister before my anointed one always.36Then everyone left in your family line will come and bow down before him for a piece of silver and a loaf of bread and plead, ‘Appoint me to some priestly office so that I can have food to eat.’ ” ’
1Тогава Анна се помоли: Развесели се сърцето ми в ГОСПОДА; въздигна се рогът ми чрез ГОСПОДА; разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, защото се развеселих в спасението Ти. (Ps 9:14; Ps 13:5; Ps 20:5; Ps 35:9; Ps 92:10; Ps 112:9; Lu 1:46; Php 4:6)2Няма друг свят, какъвто е ГОСПОД; защото няма друг освен Теб, нито канара като нашия Бог. (Ex 15:11; De 3:24; De 4:35; De 32:4; 2Sa 22:32; Ps 86:8; Ps 89:6; Ps 89:8)3Не продължавайте да говорите горделиво; да не излезе високомерие от устата ви; защото ГОСПОД е Бог на знание и от Него се претеглят делата. (Ps 94:4; Mal 3:13; Jud 1:15)4Лъковете на силните се строшиха; а немощните се препасаха със сила. (Ps 37:15; Ps 37:17; Ps 76:3)5Ситите се пазариха да получат хляб; а гладните престанаха да гладуват. Дори и неплодната роди седем, а многодетната изнемощя. (Ps 34:10; Ps 113:9; Isa 54:1; Jer 15:9; Lu 1:53)6ГОСПОД умъртвява и съживява; сваля в ада[1] и извежда. (De 32:39; Job 5:18; Ho 6:1)7ГОСПОД осиромашава човека и Той го обогатява. Смирява човека и го въздига. (Job 1:21; Ps 75:7)8Въздига бедния от пръстта и възвисява сиромаха от бунището, за да ги постави да седнат между князете и да наследят славен престол. Защото стълбовете на земята са на ГОСПОДА, Който и постави на тях вселената. (Job 36:7; Job 38:4; Ps 24:2; Ps 102:25; Ps 104:5; Ps 113:7; Ps 113:8; Da 4:17; Lu 1:52; Heb 1:3)9Ще пази стъпките на светиите Си; а нечестивите ще погинат в тъмнината; понеже със сила няма да надделее човек. (Ps 91:11; Ps 121:3)10Противниците на ГОСПОДА ще бъдат сломени, ще гръмне от небето против тях; ГОСПОД ще съди краищата на земята и ще даде сила на царя Си, ще въздигне рога на помазаника Си. (1Sa 7:10; Ps 2:9; Ps 18:13; Ps 89:24; Ps 96:13; Ps 98:9)
Служението на Самуил пред Господа
11Тогава Елкана си отиде у дома в Рама. А детето слугуваше на ГОСПОДА пред свещеника Илий. (1Sa 2:18; 1Sa 3:1)12А Илийевите синове бяха лоши хора, които не познават ГОСПОДА. (De 13:13; Jud 2:10; Jer 22:16; Ro 1:28)13Тези свещеници постъпваха спрямо народа така: когато някой принасяше жертва, докато се вареше месото, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка14и я забождаше в тенджерата или котела, в котлето или гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всички израилтяни, които идваха там.15Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово. (Le 3:3; Le 3:16)16И ако човекът му отговореше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила.17Така грехът на тези младежи беше много голям пред ГОСПОДА; защото хората се отвращаваха от ГОСПОДНЯТА жертва. (Ge 6:11; Mal 2:8)18А Самуил слугуваше пред ГОСПОДА – дете, препасано с ленен ефод. (Ex 28:4; 1Sa 2:11; 2Sa 6:14)19Майка му шиеше за него горна дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва. (1Sa 1:3)20А Илий благослови Елкана и жена му, като каза: ГОСПОД да ти даде рожба от тази жена вместо заема, който дадохте на ГОСПОДА. И те се върнаха у дома си. (Ge 14:19; Ge 21:1; 1Sa 1:28)21И ГОСПОД посети Анна; и тя зачеваше и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред ГОСПОДА. (Jud 13:24; 1Sa 2:26; 1Sa 3:19; Lu 1:80; Lu 2:40)22А когато Илий остаря, разбра за всичко, което правели синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане. (Ex 38:8)23Тогава той им каза: Защо правите такива работи? Понеже чувам лоши неща от целия този народ.24Недейте така, синове мои, защото не са добри слуховете, които чувам. Вие карате ГОСПОДНИЯ народ да стават престъпници.25Ако човек съгреши пред друг човек, ще се помолят на Бога за него[2]. Но ако някой съгреши пред ГОСПОДА, кой ще се моли за него? Но синовете му не послушаха гласа на баща си, защото ГОСПОД щеше да ги погуби. (Nu 15:30; Jos 11:20; Pr 15:10)26А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на ГОСПОДА, и на хората. (1Sa 2:21; Pr 3:4; Lu 2:52; Ac 2:47; Ro 14:18)
Съдбата на дома на Илий
27Тогава при Илий дойде един Божий човек и му каза: Така каза ГОСПОД: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет във фараоновия дом? (Ex 4:14; Ex 4:27; 1Ki 13:1)28И не съм ли избрал него измежду всички Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на жертвеника Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мен? И не съм ли дал на бащиния ти дом всички приноси чрез огън от израилтяните? (Ex 28:1; Ex 28:4; Le 2:3; Le 2:10; Le 6:16; Le 7:7; Le 7:8; Le 7:34; Le 7:35; Le 10:14; Le 10:15; Nu 5:9; Nu 5:10; Nu 16:5; Nu 18:1; Nu 18:7; Nu 18:8)29Ако е така, защо ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се угоявате с по-доброто от всички приноси на народа Ми Израил? (De 12:5; De 12:6; De 32:15)30Затова ГОСПОД, Израилевият Бог, каза: Аз наистина казах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене довека; но сега ГОСПОД казва: Далеч от Мене! Защото онези, които славят Мене, тях ще прославя и Аз, а онези, които Ме презират, ще бъдат презрени. (Ex 29:9; Ps 18:20; Ps 91:14; Jer 18:9; Jer 18:10; Mal 2:9)31Ето, идват дните, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти. (1Sa 4:11; 1Sa 4:18; 1Sa 4:20; 1Sa 14:3; 1Sa 22:18; 1Ki 2:27; Eze 44:10)32И сред всички блага, които ще се дават на Израил, в жилището Ми ще видиш утеснение[3]; и няма да има старец в дома ти довека. (Zec 8:4)33А онзи от твоите, когото не премахна от жертвеника Си, ще бъде изнуряване в очите ти и огорчение на душата ти; и всички внуци в дома ти ще умират на средна възраст.34Това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офний и Финеес, ще ти бъде като знамение. В един ден ще умрат и двамата. (1Sa 4:11; 1Ki 13:3)35И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века. (2Sa 7:11; 2Sa 7:27; 1Ki 2:35; 1Ki 11:38; 1Ch 29:22; Ps 2:2; Ps 18:50; Eze 44:15)36А всеки, който остане в твоя дом, ще идва да му се кланя за малко пари и за един хляб и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб. (1Ki 2:27)