1Naomi had a relative on her husband’s side of the family. The relative’s name was Boaz. He was a very important man from the family of Elimelek.2Ruth, who was from Moab, spoke to Naomi. Ruth said, ‘Let me go out to the fields. I’ll pick up the corn that has been left. I’ll do it behind anyone who is pleased with me.’ Naomi said to her, ‘My daughter, go ahead.’3So Ruth went out to a field and began to pick up corn. She worked behind those cutting and gathering the corn. As it turned out, she was working in a field that belonged to Boaz. He was from the family of Elimelek.4Just then Boaz arrived from Bethlehem. He greeted those cutting and gathering the corn. He said, ‘May the LORD be with you!’ ‘And may the LORD bless you!’ they replied.5Boaz spoke to the man in charge of his workers. He asked, ‘Who does that young woman belong to?’6The man replied, ‘She’s from Moab. She came back from there with Naomi.7The young woman said, “Please let me walk behind the workers. Let me pick up the corn that is left.” She came into the field. She has kept on working here from morning until now. She took only one short rest in the shade.’8So Boaz said to Ruth, ‘Dear woman, listen to me. Don’t pick up corn in any other field. Don’t go anywhere else. Stay here with the women who work for me.9Keep your eye on the field where the men are cutting corn. Walk behind the women who are gathering it. Pick up the corn that is left. I’ve told the men not to bother you. When you are thirsty, go and get a drink. Take water from the jars the men have filled.’10When Ruth heard that, she bowed down with her face to the ground. She asked him, ‘Why are you being so kind to me? In fact, why are you even noticing me? I’m from another country.’11Boaz replied, ‘I’ve been told all about you. I’ve heard about everything you have done for your mother-in-law since your husband died. I know that you left your father and mother. I know that you left your country. You came to live with people you didn’t know before.12May the LORD reward you for what you have done. May the LORD, the God of Israel, bless you richly. You have come to him to find safety under his care.’13‘Sir, I hope you will continue to be kind to me,’ Ruth said. ‘You have made me feel safe. You have spoken kindly to me. And I’m not even as important as one of your servants!’14When it was time to eat, Boaz spoke to Ruth again. ‘Come over here,’ he said. ‘Have some bread. Dip it in the wine vinegar.’ She sat down with the workers. Then Boaz offered her some corn that had been cooked. She ate all she wanted. She even had some left over.15Ruth got up to pick up more corn. Then Boaz gave orders to his men. He said, ‘Let her take some stalks from what the women have tied up. Don’t tell her she can’t.16Even pull out some stalks for her. Leave them for her to pick up. Don’t tell her she shouldn’t do it.’17So Ruth picked up corn in the field until evening. Then she separated the barley from the straw. The barley weighed 12 kilograms.18She carried it back to town. Her mother-in-law saw how much she had gathered. Ruth also brought out the food left over from the lunch Boaz had given her. She gave it to Naomi.19Her mother-in-law asked her, ‘Where did you pick up corn today? Where did you work? May the man who noticed you be blessed!’ Then Ruth told her about the man whose field she had worked in. ‘The name of the man I worked with today is Boaz,’ she said.20‘May the LORD bless him!’ Naomi said to her daughter-in-law. ‘The LORD is still being kind to those who are living and those who are dead.’ She continued, ‘That man is a close relative of ours. He’s one of our family protectors.’21Then Ruth, who was from Moab, said, ‘He told me more. He even said, “Stay with my workers until they have finished bringing in all my corn.” ’22Naomi replied to her daughter-in-law Ruth. She said, ‘That will be good for you, my daughter. Go with the women who work for him. You might be harmed if you go to someone else’s field.’23So Ruth stayed close to the women who worked for Boaz as she picked up corn. She worked until the time when all the barley and wheat had been harvested. And she lived with her mother-in-law.
1А Ноемин имаше един сродник на мъжа си, заможен човек от рода на Елимелех на име Вооз. (Ru 3:2; Ru 3:12; Ru 4:21; Mt 1:5)2И моавката Рут каза на Ноемин: Ще отида на нивата да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. Ноемин и отвърна: Иди, дъще моя. (Le 19:9; De 24:19)3Рут отиде и започна да събира класове в нивата след жътварите. И стана така, че тя попадна на нивата, която принадлежеше на Вооз, човек от рода на Елимелех.4И така, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: ГОСПОД с вас! Те му отговориха: ГОСПОД да те благослови! (Ps 129:7; Ps 129:8; Lu 1:28; 2Th 3:16)5Тогава Вооз каза на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тази млада жена?6И слугата, настойникът на жътварите, му отговори: Тази млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя. (Ru 1:22)7Дойде и ни помоли: Моля ви, позволете ми да бера и да събирам класове между снопите след жътварите. И така, тя се присъедини и остана тук от сутринта до сега с изключение на малка почивка вкъщи.8Тогава Вооз каза на Рут: Чуй ме, дъще моя! Не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани при слугините ми.9Наблюдавай на коя нива ще отидат да жънат и ходи след тях. Аз съм наредил на жътварите да не те закачат; и когато си жадна, иди при съдовете и пий от водата, която работниците са донесли.10Рут падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих твоето благоволение, за да ме приемеш, въпреки че съм чужденка? (1Sa 25:23)11А Вооз и отговори: Разказаха ми всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла между народ, който по-рано не си познавала. (Ru 1:14; Ru 1:16; Ru 1:17)12ГОСПОД да ти отплати за направеното добро и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш. (Ru 1:16; 1Sa 24:10; Ps 17:8; Ps 36:7; Ps 57:1; Ps 63:7)13Тогава Рут каза: Нека да продължава твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже се отнесе благосклонно към слугинята си, въпреки че не съм една от твоите слугини. (Ge 33:15; 1Sa 1:18; 1Sa 25:41)14Когато стана време за ядене, Вооз каза на Рут: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И така, тя седна до жътварите; Вооз и подаде печена питка. И Рут яде, насити се и и остана от питката. (Ru 2:18)15А като стана да събира класове, Вооз заповяда на жътварите си: Между снопите нека събира класове; не я мъмрете!16Дори изваждайте по нещо за нея от ръкойките и го оставяйте. Не и забранявайте да го събира.17И така, Рут продължи да събира класове в нивата до вечерта. След това очука събраното и то беше около една ефа ечемик.18Тя взе ечемика и влезе в града. Свекърва и видя колко класове беше събрала; Рут извади и и даде храната, която беше останала, след като се беше наситила. (Ru 2:14)19Свекърва и каза: Къде събира днес класове? Къде работи? Благословен да бъде онзи, който те е приел. Рут обясни на свекърва си на чия нива беше работила: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз. (Ru 2:10; Ps 41:1)20Ноемин каза на снаха си: Благословен да бъде от ГОСПОДА онзи, който не лиши от милостта си нито живите, нито умрелите. После добави: Този човек е от нашия род, наш близък сродник. (Ru 3:9; Ru 3:10; Ru 4:6; 2Sa 2:5; Job 29:13; Pr 17:17)21Рут, моавката, отговори: При това Вооз ми каза: Не се отделяй от работниците ми, докато не свърши цялата жътва.22Тогава Ноемин каза на снаха си: Добре е, дъще моя, че ще излизаш с неговите слугини, иначе може някой да те оскърби, ако отидеш на друга нива.23И така, Рут се присъедини към слугините на Вооз, за да бере класове, докато свърши ечемичната и пшеничната жътва. И Рут живееше със свекърва си.