1Some Pharisees and some teachers of the law came from Jerusalem to see Jesus. They asked,2‘Why don’t your disciples obey what the elders teach? Your disciples don’t wash their hands before they eat!’3Jesus replied, ‘And why don’t you obey God’s command? You would rather follow your own teachings!4God said, “Honour your father and mother.” He also said, “Anyone who asks for bad things to happen to their father or mother must be put to death.” (Ex 20:12; Ex 21:17; Le 20:9; De 5:16)5But suppose people have something that might be used to help their parents. You allow them to say it is instead “a gift set apart for God.”6So they do not need to honour their father or mother with their gift. You make the word of God useless in order to follow your own teachings.7You pretenders! Isaiah was right when he prophesied about you. He said,8‘ “These people honour me by what they say. But their hearts are far away from me.9Their worship doesn’t mean anything to me. They teach nothing but human rules.” ’ (Isa 29:13)10Jesus called the crowd to him. He said, ‘Listen and understand.11What goes into someone’s mouth does not make them “unclean”. It’s what comes out of their mouth that makes them “unclean”. ’12Then the disciples came to him. They asked, ‘Do you know that the Pharisees were angry when they heard this?’13Jesus replied, ‘They are plants that my Father in heaven has not planted. They will be pulled up by the roots.14Leave the Pharisees. They are blind guides. If one blind person leads another blind person, both of them will fall into a pit.’15Peter said, ‘Explain this to us.’16‘Don’t you understand yet?’ Jesus asked them.17‘Don’t you see? Everything that enters the mouth goes into the stomach. Then it goes out of the body.18But the things that come out of a person’s mouth come from the heart. Those are the things that make someone “unclean”.19Evil thoughts come out of a person’s heart. So do murder, adultery, and other sexual sins. And so do stealing, false witness, and telling lies about others.20Those are the things that make you “unclean”. But eating without washing your hands does not make you “unclean”. ’
The faith of a woman from Canaan
21Jesus left Galilee and went to the area of Tyre and Sidon.22A woman from Canaan lived near Tyre and Sidon. She came to him and cried out, ‘Lord! Son of David! Have mercy on me! A demon controls my daughter. She is suffering terribly.’23Jesus did not say a word. So his disciples came to him. They begged him, ‘Send her away. She keeps crying out after us.’24Jesus answered, ‘I was sent only to the people of Israel. They are like lost sheep.’25Then the woman fell to her knees in front of him. ‘Lord! Help me!’ she said.26He replied, ‘It is not right to take the children’s bread and throw it to the dogs.’27‘Yes it is, Lord,’ she said. ‘Even the dogs eat the crumbs that fall from their owner’s table.’28Then Jesus said to her, ‘Woman, you have great faith! You will be given what you are asking for.’ And her daughter was healed at that moment.
Jesus feeds four thousand
29Jesus left there. He walked along the Sea of Galilee. Then he went up on a mountainside and sat down.30Large crowds came to him. They brought blind people and those who could not walk. They also brought disabled people, those who could not speak, and many others. They laid them at his feet, and he healed them.31The people were amazed. Those who could not speak were speaking. The disabled were made well. Those not able to walk were walking. Those who were blind could see. So the people praised the God of Israel.32Then Jesus called for his disciples to come to him. He said, ‘I feel deep concern for these people. They have already been with me three days. They don’t have anything to eat. I don’t want to send them away hungry. If I do, they will become too weak on their way home.’33His disciples answered him. ‘There is nothing here,’ they said. ‘Where could we get enough bread to feed this large crowd?’34‘How many loaves do you have?’ Jesus asked. ‘Seven’, they replied, ‘and a few small fish.’35Jesus told the crowd to sit down on the ground.36He took the seven loaves and the fish and gave thanks. Then he broke them and gave them to the disciples. And the disciples passed them out to the people.37All of them ate and were satisfied. After that, the disciples picked up seven baskets of leftover pieces.38The number of men who ate was 4,000. Women and children also ate.39After Jesus had sent the crowd away, he got into the boat. He went to the area near Magadan.
1Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха: (Mr 7:1)2Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? (Mr 7:5; Col 2:8)3А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?4Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ (Ex 20:12; Ex 21:17; Le 19:3; Le 20:9; De 5:16; De 27:16; Pr 20:20; Pr 23:22; Pr 30:17; Mr 7:10; Eph 6:2)5Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога, (Mr 7:11; Mr 7:12)6той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед.7Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: (Mr 7:6)8„Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. (Isa 29:13; Eze 33:31; Mr 7:6)9Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“ (Isa 29:13; Col 2:18; Tit 1:14)
Кое прави човека нечист
10И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте! (Mr 7:14)11Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека. (Ac 10:15; Ro 14:14; Ro 14:17; Ro 14:20; 1Ti 4:4; Tit 1:15)12Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи?13А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено. (Joh 15:2; 1Co 3:13)14Оставете ги; те са водачи на слепци; а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. (Isa 9:16; Isa 42:19; Jer 5:31; Mal 2:8; Mt 23:16; Lu 6:39)15Петър Му отговори: Обясни ни тази притча. (Mr 7:17)16А Той каза: И вие ли още не проумявате? (Mt 16:9; Mr 7:18)17Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхвърля отзад? (1Co 6:13)18А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека. (Jas 3:6)19Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. (Ge 6:5; Ge 8:21; Pr 6:14; Jer 17:9; Mr 7:21)20Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
Вярата на една езичница и изцеляване на множество болни
21И като излезе оттам, Исус се оттегли в Тирската и Сидонската област. (Mr 7:24)22И, ето, една ханаанка излезе от онези места и извика: Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми жестоко страда, обладана от бяс.23Но Той не отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казваха: Отпрати я, защото вика след нас.24А Той отговори: Аз не съм изпратен при други освен при изгубените овце от Израилевия дом. (Isa 53:6; Jer 50:6; Eze 34:5; Eze 34:6; Mt 10:5; Mt 10:6; Mt 10:16; Ac 3:25; Ac 3:26; Ac 13:46; Ro 15:8)25А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми.26Той отговори: Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. (Mt 7:6)27А тя каза: Така е, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.28Тогава Исус отговори: О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти. И в този час дъщеря оздравя.29И като замина оттам, Исус дойде при Галилейското езеро; и се качи на хълма и седеше там. (Mt 4:18; Mr 7:31)30И дойдоха при Него големи множества, които водеха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете Му; и Той ги изцели; (Isa 35:5; Isa 35:6; Mt 11:5; Lu 7:22)31а народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
Нахранване на четири хиляди души
32А Исус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя. (Mr 8:1; Mr 8:2)33Учениците Му казаха: Откъде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество? (2Ki 4:43)34Исус им каза: Колко хляба имате? А те отвърнаха: Седем и малко рибки.35Тогава заповяда на народа да насядат на земята.36И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците – на народа. (1Sa 9:13; Mt 14:19; Lu 22:19)37И ядоха всички и се наситиха, и вдигнаха останалите къшеи, седем пълни кошници.38А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже освен жените и децата.39И като разпусна народа, влезе в лодката и дойде в околностите на Магадан[1]. (Mr 8:10)