Sign in for free

Matthew 13

New International Reader’s Version

from Biblica

The story of the farmer

1 That same day Jesus left the house and sat by the Sea of Galilee. 2 Large crowds gathered around him. So he got into a boat and sat down. All the people stood on the shore. 3 Then he told them many things using stories. He said, ‘A farmer went out to plant his seed. 4 He scattered the seed on the ground. Some fell on a path. Birds came and ate it up. 5 Some seed fell on rocky places, where there wasn’t much soil. The plants came up quickly, because the soil wasn’t deep. 6 When the sun came up, it burned the plants. They dried up because they had no roots. 7 Other seed fell among thorns. The thorns grew up and crowded out the plants. 8 Still other seed fell on good soil. It produced a crop 100, 60 or 30 times more than what was planted. 9 Whoever has ears should listen.’ 10 The disciples came to him. They asked, ‘Why do you use stories when you speak to the people?’ 11 He replied, ‘Because you have been given the knowledge of the secrets of the kingdom of heaven. It has not been given to outsiders. 12 Everyone who has this kind of knowledge will be given more knowledge. In fact, they will have very much. If anyone doesn’t have this kind of knowledge, even what little they have will be taken away from them. 13 Here is why I use stories when I speak to the people. I say, ‘They look, but they don’t really see. They listen, but they don’t really hear or understand. 14 In them the words of the prophet Isaiah come true. He said, ‘ “You will hear but never understand. You will see but never know what you are seeing. 15 The hearts of these people have become stubborn. They can barely hear with their ears. They have closed their eyes. Otherwise they might see with their eyes. They might hear with their ears. They might understand with their hearts. They might turn to the Lord, and then he would heal them.” (Isa 6:9; Isa 6:10) 16 But blessed are your eyes because they see. And blessed are your ears because they hear. 17 What I’m about to tell you is true. Many prophets and godly people wanted to see what you see. But they didn’t see it. They wanted to hear what you hear. But they didn’t hear it. 18 ‘Listen! Here is the meaning of the story of the farmer. 19 People hear the message about the kingdom but do not understand it. Then the evil one comes. He steals what was planted in their hearts. Those people are like the seed planted on a path. 20 The seed that fell on rocky places is like other people. They hear the message and at once receive it with joy. 21 But they have no roots. So they last only a short time. They quickly fall away from the faith when trouble or suffering comes because of the message. 22 The seed that fell among the thorns is like others who hear the message. But then the worries of this life and the false promises of wealth crowd it out. They keep the message from producing fruit. 23 But the seed that fell on good soil is like those who hear the message and understand it. They produce a crop 100, 60 or 30 times more than the farmer planted.’ 

The story of the weeds

24 Jesus told the crowd another story. ‘Here is what the kingdom of heaven is like,’ he said. ‘A man planted good seed in his field. 25 But while everyone was sleeping, his enemy came. The enemy planted weeds among the wheat and then went away. 26 The wheat began to grow and form corn. At the same time, weeds appeared. 27 ‘The owner’s slaves came to him. They said, “Sir, didn’t you plant good seed in your field? Then where did the weeds come from?” 28 ‘ “An enemy did this,” he replied. ‘The slaves asked him, “Do you want us to go and pull up the weeds?” 29 ‘ “No”, the owner answered. “While you are pulling up the weeds, you might pull up the wheat with them. 30 Let both grow together until the harvest. At that time I will tell the workers what to do. Here is what I will say to them. First collect the weeds. Tie them in bundles to be burned. Then gather the wheat. Bring it into my storeroom.” ’ 31 Jesus told the crowd another story. He said, ‘The kingdom of heaven is like a mustard seed. Someone took the seed and planted it in a field. 32 It is the smallest of all seeds. But when it grows, it is the largest of all garden plants. It becomes a tree. Birds come and rest in its branches.’ 33 Jesus told them still another story. ‘The kingdom of heaven is like yeast,’ he said. ‘A woman mixed it into 30 kilograms of flour. The yeast worked its way all through the dough.’ 34 Jesus spoke all these things to the crowd using stories. He did not say anything to them without telling a story. 35 So the words spoken by the prophet came true. He had said, ‘I will open my mouth and tell stories. I will speak about things that were hidden since the world was made.’ (Ps 78:2) 

Jesus explains the story of the weeds

36 Then Jesus left the crowd and went into the house. His disciples came to him. They said, ‘Explain to us the story of the weeds in the field.’ 37 He answered, ‘The one who planted the good seed is the Son of Man. 38 The field is the world. The good seed stands for the people who belong to the kingdom. The weeds are the people who belong to the evil one. 39 The enemy who plants them is the devil. The harvest is judgment day. And the workers are angels. 40 ‘The weeds are pulled up and burned in the fire. That is how it will be on judgment day. 41 The Son of Man will send out his angels. They will weed out of his kingdom everything that causes sin. They will also get rid of all who do evil. 42 They will throw them into the blazing furnace. There people will weep and grind their teeth. 43 Then God’s people will shine like the sun in their Father’s kingdom. Whoever has ears should listen. 44 ‘The kingdom of heaven is like treasure that was hidden in a field. When a man found it, he hid it again. He was very happy. So he went and sold everything he had. And he bought that field. 45 ‘Again, the kingdom of heaven is like a trader who was looking for fine pearls. 46 He found one that was very valuable. So he went away and sold everything he had. And he bought that pearl. 

The story of the net

47 ‘Again, the kingdom of heaven is like a net. It was let down into the lake. It caught all kinds of fish. 48 When it was full, the fishermen pulled it up on the shore. Then they sat down and gathered the good fish into baskets. But they threw the bad fish away. 49 This is how it will be on judgment day. The angels will come. They will separate the people who did what is wrong from those who did what is right. 50 They will throw the evil people into the blazing furnace. There the evil ones will weep and grind their teeth. 51 ‘Do you understand all these things?’ Jesus asked. ‘Yes’, they replied. 52 He said to them, ‘Every teacher of the law who has become a disciple in the kingdom of heaven is like the owner of a house. He brings new treasures out of his storeroom as well as old ones.’ 53 Jesus finished telling these stories. Then he moved on from there. 54 He came to his home town of Nazareth. There he began teaching the people in their synagogue. They were amazed. ‘Where did this man get this wisdom? Where did he get this power to do miracles?’ they asked. 55 ‘Isn’t this the carpenter’s son? Isn’t his mother’s name Mary? Aren’t his brothers James, Joseph, Simon and Judas? 56 Aren’t all his sisters with us? Then where did this man get all these things?’ 57 They were not pleased with him at all. But Jesus said to them, ‘A prophet is honoured everywhere except in his own town and in his own home.’ 58 He did only a few miracles in Nazareth because the people there had no faith. 

Holy Bible, New International Reader’s Version®, NIrV® (Anglicised)
Copyright © 1995, 1996, 1998, 2014 by Biblica, Inc.®
Used with permission. All rights reserved worldwide.

“Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Matthew 13

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. (Mr 4:1; Lu 8:4) 2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега. (Lu 5:3; Lu 8:4) 3 И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; (Mr 4:2; Lu 8:5) 4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха. 8 А други паднаха на добрата земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. (Ge 26:12) 9 Който има уши да слуша, нека слуша. (Mt 11:15; Mr 4:9) 10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? 11 А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. (Mt 11:25; Mt 16:17; Mr 4:11; 1Co 2:10; 1Jo 2:27) 12 Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Mt 25:29; Mr 4:25; Lu 8:18; Lu 19:26) 13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират. 14 Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: „С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. (Isa 6:9; Eze 12:2; Mr 4:12; Lu 8:10; Joh 12:40; Ac 28:26; Ac 28:27; Ro 11:8; 2Co 3:14; 2Co 3:15) 15 Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ (Heb 5:11) 16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. (Mt 16:17; Lu 10:23; Lu 10:24; Joh 20:29) 17 Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. (Heb 11:13; 1Pe 1:10; 1Pe 1:11) 18 А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча. (Mr 4:14; Mr 4:15; Lu 8:11) 19 При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя. (Mt 4:23) 20 А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема; (Eze 33:31; Eze 33:32) 21 корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада. (Mt 11:6; 2Ti 1:15) 22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят[1] и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден. (Jer 4:3; Mt 19:23; Mr 10:23; Lu 18:24; 1Ti 6:9; 2Ti 4:10) 23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. 24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си; 25 но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. 26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? 28 Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? 29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото. 30 Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. (Mt 3:12) 31 Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; (Mr 4:30; Lu 13:18; Lu 13:19) 32 то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. 33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. (Mr 4:33; Lu 13:20) 34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; (Mr 4:33; Mr 4:34) 35 за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ (Ps 49:4; Ps 78:2; Ro 16:25; Ro 16:26; 1Co 2:7; Eph 3:9; Col 1:26) 36 Тогава Той остави народа и дойде в къщата. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. 37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; 38 нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; (Ge 3:15; Mt 24:14; Mt 28:19; Mr 16:15; Mr 16:20; Lu 24:47; Joh 8:44; Ac 13:10; Col 1:6; 1Jo 3:8) 39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите. (Joe 3:13; Re 14:15) 40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. 41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, (Mt 18:7; 2Pe 2:1; 2Pe 2:2) 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Mt 3:12; Mt 8:12; Mt 13:50; Re 19:20; Re 20:10) 43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. (Da 12:3; Mt 13:9; 1Co 15:42; 1Co 15:43) 44 Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. (Isa 55:1; Php 3:7; Php 3:8; Re 3:18) 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери 46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. (Pr 2:4; Pr 3:14; Pr 3:15; Pr 8:10; Pr 8:19) 47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид, (Mt 22:10) 48 и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, (Mt 25:32) 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби, (Mt 13:42) 51 Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме. 52 А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо. (So 7:13) 53 Тогава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам. (Mr 6:1; Lu 4:16) 54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела? (Mt 2:23; Mr 6:1; Lu 4:16; Lu 4:23) 55 Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? (Isa 49:7; Mt 12:46; Mr 6:3; Lu 3:23; Joh 6:42) 56 И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това? 57 И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом. (Mt 11:6; Mr 6:3; Mr 6:4; Lu 4:24; Joh 4:44) 58 И не извърши там много велики дела поради неверието им. (Mr 6:5; Mr 6:6) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.